Всичко за жената

Съществуват десетки рецепти за приготвяне на хранителни разтвори от чисти химикали. Излишно е да посочваме техния съ­став, тъй като промишлено се произвеждат много видове, които може да се използват при всички стайни растения. Продават се най-често във вид на таблетки. Хранителния разтвор приготвяме много лесно, според указанията на опаковката, обикновено като разтворим една таблетка в 1 л вода. В стремежа си да осигурим „повече храна“ на растенията не бива да увеличаваме концентра­цията на разтвора. Напротив, за растенията, особено за младите и за ново прехвърлените на хидропонно отглеждане, концентра­цията на хранителния разтвор се намалява наполовина, т. е. в 1 л вода се разтваря само 2 таблетка. По същия начин намаляваме концентрацията на разтвора и през зимата. Оптималната концен­трация за повечето от растенията е от 0,1 до 0,3% т. е. от 1 до 3 г соли на 1 л вода. Само някои растения (аспарагус, филодендрон, хризантема) понасят по-висока концентрация. Водата в раз­твора намалява много по-бързо (предимно през лятото), отколко­то хранителните соли, и разтворът се сгъстява, т. е. концентра­цията му се увеличава. Ако съдържанието на солите надвиши 1% (за някои растения и по-малко), растението не може да чер­пи вода от разтвора и, обратно, силно концентрираният разтвор отнема водата от растението и то загива. По тази причина раз­творът в съдовете се допълва само с чиста вода. Водата се на­лива винаги във външния съд и субстратът не се мокри излишно. Обикновено след месец, когато е изчерпана вече и част от хра­нителните вещества, подменяме хранителния разтвор с нов. Със стария, ако не е много мътен, наторяваме растенията, отглежда­ни в пръст. Най-добре е водата, която използваме за приготвяне на раз­твора, да бъде дестилирана или дъждовна. Водата от водопровод или кладенец често бива твърда или хлорирана. В нея таблетки­те с хранителни соли се разтварят трудно, а може да се проме­нят и качествата на хранителния разтвор. С изключение на системното доливане на вода и сменяне на хранителния разтвор, хидропонното отглеждане не изисква специ­ални грижи. Няколко дни след презасаждането пазим всички ра­стения от пряка слънчева светлина, като овреме навреме пръс­каме листата им с вода. За растенията са подходящи същите то­плинни и светлинни условия, както при отглеждането им в пръст. Те са само по-чувствителни към температурата на хранителния разтвор и на субстрата, която не бива да пада дълго време под 15°С. Трябва да помним добре това, особено през зимата, при проветряване или при поставяне на растенията много близо ДС прозореца.

Отглеждането, па цветя без почва, т. нар., е из­вестно от средата на миналия век. Основава се на обстоятелство­то, че растенията приемат хранителните вещества под формата на прости неорганични съставки както от въглеродния двуокис от въздуха, така и от водата и разтворените в пея соли. С по­мощта на зелените си части (хлорофила) и на слънчевата енергия те образуват от простите минерални вещества сложни органични съединения. Методът, непрекъснато усъвършенстван предимно при уточняване съставките на хранителните разтвори, се и досега в много изследователски лаборатории главно когато се проучва храненето на растенията. Корените на растенията се закрепват към гърлото на съда така, че долната им част да до­стига хранителния, т. нар. чист разтвор. Тъй като трябва и да дишат, те не бива да остават дълго време изцяло по­топени в разтвора. За нуждите на практиката беше разработен малко по-друг При него растенията се засаждат в нехранителен субстрат, например в едър пясък или чакъл, а напоследък и в зърнеста пластмаса, които се насищат с хранителни разтвори. Този начин се прилага в различни варианти, но главно при отглеждане на растения в голям мащаб. За отглеждане на рас­тения при стайни условия е много подходящ, тъй като има мно­го предимства: помещението се поддържа чисто субстратът не се размива при поливането, а изсъхналата пръст не се растенията не се поливат, нито се (ако не станат твърде големи) не е необходимо да се търси понякога с доста усилия и подходяща пръст за засаждането отпада и възмож­ността да се появят различни болести и неприятели, развиващи се в плъстта растенията не се поливат допълнително, а пригот­вянето на подхранващ разтвор от таблетките е много лесно. Не­удобствата се състоят в затрудненията при осигуряването на под­ходящи съдове и в приспособяването на растенията за целта. По хидропонен начин може да отглеждаме почти всички стай­ни цветя, включително кактуси. Особено подходящи са дребно-листните фикуси, драсваната, сансевиерата, криптанусът, бромелията, хлорофнтумът, сцйндапсусът, спарманнята (стай­ната липа), пеперомията и др. Има два начина за отглеждане на растения — поотделно или на групи, като обикновено комбинираме едно едро растение с едно или повече дребни. Когато приготвяме хидропоник сами, може да избираме един от двата начина. Ако възнамеряваме да отглеждаме растенията поотделно или най-много две заедно, може да използваме кла­сическите съдове от две части, произвеждани с различна големи­на и форма.1 Външната (по-голямата) част служи за наливане на хранителния разтвор и обикновено е декоративна, най-често ке­рамична. В нея поставяме вътрешната (по-малката) част с реше­тесто дъно, в която засаждаме растенията. Големината, а по въз­можност и формата на съдовете избираме винаги с оглед на рас­тението, което ще отглеждаме. При втория начин — на групи — използваме няколко саксии (най-добре пластмасови). Засаждаме растенията в нехранителен субстрат, а после ги поставяме в по-голям съд с подходяща фор­ма, в който наливаме хранителния разтвор. Предимството на вто­рия начин се състои в това, че може да разместваме саксиите с .различните растения произволно и да ги подреждаме според же­ланието си. Неудобството е, че саксиите, поставени в един съд, трябва да бъдат приблизително еднакво високи и се налага да следим височината на хранителния разтвор, за която е допустимо да се колебае само от 1 до 3 см от дъното им. Затова съдовете (главно неподвижните) имат линия, която показва докъде да стига разтворът.

Карамфилът е много старо декоративно растение. Наименова­нието, му идва от dios — божествен и anthos — цвят. В умерения пояс растат около 300 в необлагородено състояние. Заедно с розите той е най-често срещаното цвете на пазара. От многото видове, които днес се отглеждат изкуствено, най-го­лямо значение имат известните под общото име „американски карамфили“. При правилно отглеждане те цъфтят в оранжерии през цялата година. Карамфилът се отличава не само с ароматен и красив цвят, но и със способността си да издържа във ваза 10—15 дни. Обикновено го берем, когато цветът е разтворен по­не наполовина и е добре оцветен, а дръжката е дълга и здрава. Изчистваме листата поне до Аз от дръжката, която изрязваме диагонално с остър нож, и незабавно потопяваме в хладка вода. Честото сменяне на водата не е благоприятно за карамфилите — най-добре е да я сменяме, когато е леко замътена, като едновре­менно с това подрязваме и дръжката, и то на място, където ня­ма листа. Карамфилите издържат най-дълго в хладно, светло и добре проветриво помещение. През лятото внимаваме цветовете да не са под действието на пряка слънчева светлина. Във вазата не слагаме никакви добавки за продължаване на живота им — ка­рамфилите са много чувствителни към всякакви химически при­меси във водата.