Posts Tagged ‘отглеждане’

ХРАНИТЕЛНИ РАЗТВОРИ

понеделник, юли 27th, 2009

Съществуват десетки рецепти за приготвяне на хранителни разтвори от чисти химикали. Излишно е да посочваме техния съ­став, тъй като промишлено се произвеждат много видове, които може да се използват при всички стайни растения. Продават се най-често във вид на таблетки. Хранителния разтвор приготвяме много лесно, според указанията на опаковката, обикновено като разтворим една таблетка в 1 л вода. В стремежа си да осигурим „повече храна“ на растенията не бива да увеличаваме концентра­цията на разтвора. Напротив, за растенията, особено за младите и за ново прехвърлените на хидропонно отглеждане, концентра­цията на хранителния разтвор се намалява наполовина, т. е. в 1 л вода се разтваря само 2 таблетка. По същия начин намаляваме концентрацията на разтвора и през зимата. Оптималната концен­трация за повечето от растенията е от 0,1 до 0,3% т. е. от 1 до 3 г соли на 1 л вода. Само някои растения (аспарагус, филодендрон, хризантема) понасят по-висока концентрация. Водата в раз­твора намалява много по-бързо (предимно през лятото), отколко­то хранителните соли, и разтворът се сгъстява, т. е. концентра­цията му се увеличава. Ако съдържанието на солите надвиши 1% (за някои растения и по-малко), растението не може да чер­пи вода от разтвора и, обратно, силно концентрираният разтвор отнема водата от растението и то загива. По тази причина раз­творът в съдовете се допълва само с чиста вода. Водата се на­лива винаги във външния съд и субстратът не се мокри излишно. Обикновено след месец, когато е изчерпана вече и част от хра­нителните вещества, подменяме хранителния разтвор с нов. Със стария, ако не е много мътен, наторяваме растенията, отглежда­ни в пръст. Най-добре е водата, която използваме за приготвяне на раз­твора, да бъде дестилирана или дъждовна. Водата от водопровод или кладенец често бива твърда или хлорирана. В нея таблетки­те с хранителни соли се разтварят трудно, а може да се проме­нят и качествата на хранителния разтвор. С изключение на системното доливане на вода и сменяне на хранителния разтвор, хидропонното отглеждане не изисква специ­ални грижи. Няколко дни след презасаждането пазим всички ра­стения от пряка слънчева светлина, като овреме навреме пръс­каме листата им с вода. За растенията са подходящи същите то­плинни и светлинни условия, както при отглеждането им в пръст. Те са само по-чувствителни към температурата на хранителния разтвор и на субстрата, която не бива да пада дълго време под 15°С. Трябва да помним добре това, особено през зимата, при проветряване или при поставяне на растенията много близо ДС прозореца.

ОТГЛЕЖДАНЕ НА ЦВЕТЯ БЕЗ ПОЧВА

понеделник, юли 27th, 2009

Отглеждането, па цветя без почва, т. нар., е из­вестно от средата на миналия век. Основава се на обстоятелство­то, че растенията приемат хранителните вещества под формата на прости неорганични съставки както от въглеродния двуокис от въздуха, така и от водата и разтворените в пея соли. С по­мощта на зелените си части (хлорофила) и на слънчевата енергия те образуват от простите минерални вещества сложни органични съединения. Методът, непрекъснато усъвършенстван предимно при уточняване съставките на хранителните разтвори, се и досега в много изследователски лаборатории главно когато се проучва храненето на растенията. Корените на растенията се закрепват към гърлото на съда така, че долната им част да до­стига хранителния, т. нар. чист разтвор. Тъй като трябва и да дишат, те не бива да остават дълго време изцяло по­топени в разтвора. За нуждите на практиката беше разработен малко по-друг При него растенията се засаждат в нехранителен субстрат, например в едър пясък или чакъл, а напоследък и в зърнеста пластмаса, които се насищат с хранителни разтвори. Този начин се прилага в различни варианти, но главно при отглеждане на растения в голям мащаб. За отглеждане на рас­тения при стайни условия е много подходящ, тъй като има мно­го предимства: помещението се поддържа чисто субстратът не се размива при поливането, а изсъхналата пръст не се растенията не се поливат, нито се (ако не станат твърде големи) не е необходимо да се търси понякога с доста усилия и подходяща пръст за засаждането отпада и възмож­ността да се появят различни болести и неприятели, развиващи се в плъстта растенията не се поливат допълнително, а пригот­вянето на подхранващ разтвор от таблетките е много лесно. Не­удобствата се състоят в затрудненията при осигуряването на под­ходящи съдове и в приспособяването на растенията за целта. По хидропонен начин може да отглеждаме почти всички стай­ни цветя, включително кактуси. Особено подходящи са дребно-листните фикуси, драсваната, сансевиерата, криптанусът, бромелията, хлорофнтумът, сцйндапсусът, спарманнята (стай­ната липа), пеперомията и др. Има два начина за отглеждане на растения — поотделно или на групи, като обикновено комбинираме едно едро растение с едно или повече дребни. Когато приготвяме хидропоник сами, може да избираме един от двата начина. Ако възнамеряваме да отглеждаме растенията поотделно или най-много две заедно, може да използваме кла­сическите съдове от две части, произвеждани с различна големи­на и форма.1 Външната (по-голямата) част служи за наливане на хранителния разтвор и обикновено е декоративна, най-често ке­рамична. В нея поставяме вътрешната (по-малката) част с реше­тесто дъно, в която засаждаме растенията. Големината, а по въз­можност и формата на съдовете избираме винаги с оглед на рас­тението, което ще отглеждаме. При втория начин — на групи — използваме няколко саксии (най-добре пластмасови). Засаждаме растенията в нехранителен субстрат, а после ги поставяме в по-голям съд с подходяща фор­ма, в който наливаме хранителния разтвор. Предимството на вто­рия начин се състои в това, че може да разместваме саксиите с .различните растения произволно и да ги подреждаме според же­ланието си. Неудобството е, че саксиите, поставени в един съд, трябва да бъдат приблизително еднакво високи и се налага да следим височината на хранителния разтвор, за която е допустимо да се колебае само от 1 до 3 см от дъното им. Затова съдовете (главно неподвижните) имат линия, която показва докъде да стига разтворът.

КАРАМФИЛ (ДИАНТУС)

понеделник, юли 27th, 2009

Карамфилът е много старо декоративно растение. Наименова­нието, му идва от dios — божествен и anthos — цвят. В умерения пояс растат около 300 в необлагородено състояние. Заедно с розите той е най-често срещаното цвете на пазара. От многото видове, които днес се отглеждат изкуствено, най-го­лямо значение имат известните под общото име „американски карамфили“. При правилно отглеждане те цъфтят в оранжерии през цялата година. Карамфилът се отличава не само с ароматен и красив цвят, но и със способността си да издържа във ваза 10—15 дни. Обикновено го берем, когато цветът е разтворен по­не наполовина и е добре оцветен, а дръжката е дълга и здрава. Изчистваме листата поне до Аз от дръжката, която изрязваме диагонално с остър нож, и незабавно потопяваме в хладка вода. Честото сменяне на водата не е благоприятно за карамфилите — най-добре е да я сменяме, когато е леко замътена, като едновре­менно с това подрязваме и дръжката, и то на място, където ня­ма листа. Карамфилите издържат най-дълго в хладно, светло и добре проветриво помещение. През лятото внимаваме цветовете да не са под действието на пряка слънчева светлина. Във вазата не слагаме никакви добавки за продължаване на живота им — ка­рамфилите са много чувствителни към всякакви химически при­меси във водата.