Всичко за жената

Лаковете се нанасят върху ноктите, за да им придадат желания цвят или блясък. Представляват безцветни или оцветени разтвори на целулоза в съответен разтворител (амилов ацетат, ацетон и др.). За премахването на лака се използва лакочистител (течен или кремообразен).

Козметичните средства за коса слабо омазняват косите, придават им блясък и спомагат за запазване на прическата.
Рициново масло – 50 г, зехтин – 40 г (масло за коса).
Кремовете за коса днес почти напълно изместиха брилянтините и маслата за коса, защото не омазняват шапките и възглавниците. Разпределят се добре по косата и лесно се измиват с вода.
Кремовете за суха коса доставят на косъма влага, а като го покриват с мазен филм, възпрепятствуват изсъхването му. При боядисване и миене на косите се използват алкални разтвори, които извличат по химичен път водата от косъма, изсушават го и го правят чуплив. В тези случаи използването на кремове за коса е необходимо за запазване блясъка и еластичността на косите.
Понеже кремовете за коса остават върху косите по-продължително време, в тях се включват и различни лечебни средства, като
противопърхотни вещества, вещества за поддържане и подхранване на косъма, аминокиселини (“Сирен“) и др. В такъв случай кремът първо се втрива в корените на косата, след което тя се сресва добре.
В някои страни се произвежда специален крем за фиксиране на прическата. Кремът се нанася в малко количество чрез леко поглаждане с ръце. след това косите се разресват и навиват лесно, а прическата става по-трайна. Косите придобиват естествен блясък и еластичност.

Отглеждането, па цветя без почва, т. нар., е из­вестно от средата на миналия век. Основава се на обстоятелство­то, че растенията приемат хранителните вещества под формата на прости неорганични съставки както от въглеродния двуокис от въздуха, така и от водата и разтворените в пея соли. С по­мощта на зелените си части (хлорофила) и на слънчевата енергия те образуват от простите минерални вещества сложни органични съединения. Методът, непрекъснато усъвършенстван предимно при уточняване съставките на хранителните разтвори, се и досега в много изследователски лаборатории главно когато се проучва храненето на растенията. Корените на растенията се закрепват към гърлото на съда така, че долната им част да до­стига хранителния, т. нар. чист разтвор. Тъй като трябва и да дишат, те не бива да остават дълго време изцяло по­топени в разтвора. За нуждите на практиката беше разработен малко по-друг При него растенията се засаждат в нехранителен субстрат, например в едър пясък или чакъл, а напоследък и в зърнеста пластмаса, които се насищат с хранителни разтвори. Този начин се прилага в различни варианти, но главно при отглеждане на растения в голям мащаб. За отглеждане на рас­тения при стайни условия е много подходящ, тъй като има мно­го предимства: помещението се поддържа чисто субстратът не се размива при поливането, а изсъхналата пръст не се растенията не се поливат, нито се (ако не станат твърде големи) не е необходимо да се търси понякога с доста усилия и подходяща пръст за засаждането отпада и възмож­ността да се появят различни болести и неприятели, развиващи се в плъстта растенията не се поливат допълнително, а пригот­вянето на подхранващ разтвор от таблетките е много лесно. Не­удобствата се състоят в затрудненията при осигуряването на под­ходящи съдове и в приспособяването на растенията за целта. По хидропонен начин може да отглеждаме почти всички стай­ни цветя, включително кактуси. Особено подходящи са дребно-листните фикуси, драсваната, сансевиерата, криптанусът, бромелията, хлорофнтумът, сцйндапсусът, спарманнята (стай­ната липа), пеперомията и др. Има два начина за отглеждане на растения — поотделно или на групи, като обикновено комбинираме едно едро растение с едно или повече дребни. Когато приготвяме хидропоник сами, може да избираме един от двата начина. Ако възнамеряваме да отглеждаме растенията поотделно или най-много две заедно, може да използваме кла­сическите съдове от две части, произвеждани с различна големи­на и форма.1 Външната (по-голямата) част служи за наливане на хранителния разтвор и обикновено е декоративна, най-често ке­рамична. В нея поставяме вътрешната (по-малката) част с реше­тесто дъно, в която засаждаме растенията. Големината, а по въз­можност и формата на съдовете избираме винаги с оглед на рас­тението, което ще отглеждаме. При втория начин — на групи — използваме няколко саксии (най-добре пластмасови). Засаждаме растенията в нехранителен субстрат, а после ги поставяме в по-голям съд с подходяща фор­ма, в който наливаме хранителния разтвор. Предимството на вто­рия начин се състои в това, че може да разместваме саксиите с .различните растения произволно и да ги подреждаме според же­ланието си. Неудобството е, че саксиите, поставени в един съд, трябва да бъдат приблизително еднакво високи и се налага да следим височината на хранителния разтвор, за която е допустимо да се колебае само от 1 до 3 см от дъното им. Затова съдовете (главно неподвижните) имат линия, която показва докъде да стига разтворът.