Всичко за жената

Продукти за 4 порции: 200 г ориз, 1чаена лъжичка сол, 20 г масло (маргарин), 1 малка главичка лук, 4-5 пъпки карамфил, 400 см³ вода.

Оризът се измива в сито под течаща вода до избистрянето и. Оставя се да се отцеди. В подходяща, не твърде широка тенджера се разтопява маслото, изсипва се оризът и се бърка с дървена лъ­жица до лекото му изпържване. След това се прибавят вадата, сол­та и главичката лук, в която са набодени карамфиловите пъпки. Оризът ври така на тих огън, покрит с капак, приблизително 10-15 мин, без да се бърка. След това тенджерата се увива с хартия и кърпа и се покрива с одеяло. Оризът се изважда след около ½ ч, но може да постои така и по-дълго време до сервирането му. Преди поднасяне оризът се разрохква с две вилици, без да се мачка.

Течен мейк-ъп — подходящ е и за дневен грим. Не се забелязва много, добре прикрива малки дефекти на кожата. Мейк-ъп крем — много добре прикрива всички дефекти на ко­жата, но на дневна светлина, когато е нанесен в голямо колнче-тво, изглежда неестествено — като маска върху лицето. И двата вида мейк-ъп придават на лицето тъмен оттенък ка­то при слънчев загар. Използваме ги внимателно. Нанасяме ги по врата и в основата на косите, за да не се получи рязка граница със светлата кожа. Различните оттенъци може да комбинираме подходящо. И все пак — нека внимаваме! В резултат оцветяване­то трябва да бъде съвсем незначително по-тъмно, отколкото ко­гато обгорим от слънцето естествено.  Ако нашият мейкъп се нанася трудно (ако е засъхнал в бурканчето или е съхраняван на студено място), смесваме го върху горната част на ръката си с малко мазен крем. Съвременните козметични средства може да се нанасят и върху твърде чуетвителна кожа, но възпалена ко­жа не бива да се гримира, докато не оздравее напълно  да не се разпространи заразата и върху останалите части на лицето и върху тялото. След гримирането, особено когато използваме кремове за потъмняване на кожата, измиваме старателно ръцете си в противен случай пръстите ни ще останат кафеникави. Гри­мът предпазва лицето от праха и от атмосферните влияния. Ко­гато отиваме на плаж, не използваме никакъв грим, за да може слънчевите лъчи да проникват в кожата добре. Въпреки всички предимства, па козметичните средства не е правилно да се гримираме всеки ден. В такъв случай кожата няма да има достатъчно достъп на кислород и без грим би изглеж­дала здраво бледа. Ако вечер отделяме няколко минути за ос­новното й почистване, няма опасност порите да се запушат. По-добре е да използваме почистващи средства без вазелин — най-подходящо е тоалетното мляко. Цветния ефект допълваме с руж. на лицето. Допреди няколко години отричахме този вид гримира­не като старомодно, но напоследък правилно поставеният руж е твърде модерен. Бледата кожа печели от това много. Ружа на-нанасяме главно на скулите, по посока на слепоочията. С него може да променим леко и формата на лицето: дългото тясно ли­це изглежда по-пълно, ако сложим руж върху горната му поло­вина, а кръглото лице се удължава, ако го разтрием от средата на лицето към ъглите устата. Слабият руж върху брадата, долната част на ушите и вдлъбнатината на клепачите придава на лицето младежки израз. Използваме руж крем, а може доен и червило, ако оттенъкът му не се отличава много от общия тен на лицето. След поставяне на мейк-ъп лицето не се пудри допълнително. Слабата му лъскавина не е дефект, напротив, прави го по-мла­дежко, докато плътният слой пудра подчертава дори и малките бръчки. Ако обаче искаме гримът да издържи до късно вечерта или през цялата нощ, използваме пудра. Така гримът става по-траен. Твърде лъскавия нос не пудрим непрекъснато. Пудрата на прах е по-подходяща (компактната образува след няколко часа заедно с кожната мазнина твърд слой). Тя трябва да бъде по-тъмна от общия грим. С пудрата също може да постигнем оп­тическа промяна: тъмната пудра, нанесена в края на лицето, към косите, прави кръглото лице овално, с тъмна пудра дългият врат изглежда по-къс, е тъмен връх дългият нос изглежда нормален, В тъмната брада значително скъсява продълговатото лицевата пудра е подходяща и за широк къс нос. Нанесената на де бел пласт пудра отстраняваме с четчица. И още един съвет ако искате да изглеждате „негримирапа“, потупайте накрая гримира Ното лице с мокър тампон памук!

Отглеждането, па цветя без почва, т. нар., е из­вестно от средата на миналия век. Основава се на обстоятелство­то, че растенията приемат хранителните вещества под формата на прости неорганични съставки както от въглеродния двуокис от въздуха, така и от водата и разтворените в пея соли. С по­мощта на зелените си части (хлорофила) и на слънчевата енергия те образуват от простите минерални вещества сложни органични съединения. Методът, непрекъснато усъвършенстван предимно при уточняване съставките на хранителните разтвори, се и досега в много изследователски лаборатории главно когато се проучва храненето на растенията. Корените на растенията се закрепват към гърлото на съда така, че долната им част да до­стига хранителния, т. нар. чист разтвор. Тъй като трябва и да дишат, те не бива да остават дълго време изцяло по­топени в разтвора. За нуждите на практиката беше разработен малко по-друг При него растенията се засаждат в нехранителен субстрат, например в едър пясък или чакъл, а напоследък и в зърнеста пластмаса, които се насищат с хранителни разтвори. Този начин се прилага в различни варианти, но главно при отглеждане на растения в голям мащаб. За отглеждане на рас­тения при стайни условия е много подходящ, тъй като има мно­го предимства: помещението се поддържа чисто субстратът не се размива при поливането, а изсъхналата пръст не се растенията не се поливат, нито се (ако не станат твърде големи) не е необходимо да се търси понякога с доста усилия и подходяща пръст за засаждането отпада и възмож­ността да се появят различни болести и неприятели, развиващи се в плъстта растенията не се поливат допълнително, а пригот­вянето на подхранващ разтвор от таблетките е много лесно. Не­удобствата се състоят в затрудненията при осигуряването на под­ходящи съдове и в приспособяването на растенията за целта. По хидропонен начин може да отглеждаме почти всички стай­ни цветя, включително кактуси. Особено подходящи са дребно-листните фикуси, драсваната, сансевиерата, криптанусът, бромелията, хлорофнтумът, сцйндапсусът, спарманнята (стай­ната липа), пеперомията и др. Има два начина за отглеждане на растения — поотделно или на групи, като обикновено комбинираме едно едро растение с едно или повече дребни. Когато приготвяме хидропоник сами, може да избираме един от двата начина. Ако възнамеряваме да отглеждаме растенията поотделно или най-много две заедно, може да използваме кла­сическите съдове от две части, произвеждани с различна големи­на и форма.1 Външната (по-голямата) част служи за наливане на хранителния разтвор и обикновено е декоративна, най-често ке­рамична. В нея поставяме вътрешната (по-малката) част с реше­тесто дъно, в която засаждаме растенията. Големината, а по въз­можност и формата на съдовете избираме винаги с оглед на рас­тението, което ще отглеждаме. При втория начин — на групи — използваме няколко саксии (най-добре пластмасови). Засаждаме растенията в нехранителен субстрат, а после ги поставяме в по-голям съд с подходяща фор­ма, в който наливаме хранителния разтвор. Предимството на вто­рия начин се състои в това, че може да разместваме саксиите с .различните растения произволно и да ги подреждаме според же­ланието си. Неудобството е, че саксиите, поставени в един съд, трябва да бъдат приблизително еднакво високи и се налага да следим височината на хранителния разтвор, за която е допустимо да се колебае само от 1 до 3 см от дъното им. Затова съдовете (главно неподвижните) имат линия, която показва докъде да стига разтворът.