Всичко за жената

Тази грижа имаме всяка година и всеки от нае се опитва да намери разрешение по свой начин. Съществуват най-различни възможности и те са свързани с продължителността на нашето отсъствие и с техническите средства, с които разполагаме. Пред­лагаме ви няколко различни варианта някой от които навярно ще си изберете.

1. Ако ще отсъствате само 4—6 дни, първо преместете всич­ки растения от прозореца, където слънцето е силно място защитено от преки слънчеви лъчи. Ако на прозореца имате що­ри, смъкнете ги на две трети. Оставете вентилацията малко от­ворена, за да имат цветята достатъчно чист въздух. Сложете в помещението няколко широки съда, пълни с вода, при изпарява­нето на която се осигурява достатъчна влажност на въздуха. Непосредствено преди заминаването сложете саксиите в дълбоки съдове, кастрони или легени, пълни с вода.

2. Изпитан метод за запазване на достатъчно влага за рас­тенията, особено когато саксиите не са много, е следният. За­бийте в плъстта на саксията четири дървени летви, малко по-, дълги от растението, и сложете върху тях достатъчно голям найлонов плик. Притегнете здраво с ластик найлоновия плик към външната страна на саксията и я поставете в съд с мокър тор. Така растението ще   издържи без поливане 14 дни.

3. Поставете съд с водя на място, приблизително два пъти по-високо от най-голямата саксия. Подредете саксиите около не­го. Пригответе тънки фитили или памучни шнурове, които да свързват отделните саксии с „резервоара“ за вода. Пъхнете еди­ния край на фитил.) Около 4 см в саксията, а другия потупате.

в съда с водата и го натиснете с камъче. През фитила не­прекъснато ще преминава малко вода от съда до саксията. Го­лемите саксии може да свържете с два и повече фитили.

4. Напълнете голямо шише с вода и го затворете плътно с тапа, която има в средата малък отвор. През отвора пъхнете тръбичка и я свържете с маркуч. Прикрепете шишето с гърлото надолу към крака на масата. Долния край на маркуча пъхнете в съ­да със саксията, който е пълен с вода Когато нивото на вода­та в съда спада, в шишето прониква въздух през свободния край на маркуча, вследствие на което изтича съответстващото количество вода. Когато нивото на водата в съда се повиши притокът на водата се прекратява.

Отглеждането, па цветя без почва, т. нар., е из­вестно от средата на миналия век. Основава се на обстоятелство­то, че растенията приемат хранителните вещества под формата на прости неорганични съставки както от въглеродния двуокис от въздуха, така и от водата и разтворените в пея соли. С по­мощта на зелените си части (хлорофила) и на слънчевата енергия те образуват от простите минерални вещества сложни органични съединения. Методът, непрекъснато усъвършенстван предимно при уточняване съставките на хранителните разтвори, се и досега в много изследователски лаборатории главно когато се проучва храненето на растенията. Корените на растенията се закрепват към гърлото на съда така, че долната им част да до­стига хранителния, т. нар. чист разтвор. Тъй като трябва и да дишат, те не бива да остават дълго време изцяло по­топени в разтвора. За нуждите на практиката беше разработен малко по-друг При него растенията се засаждат в нехранителен субстрат, например в едър пясък или чакъл, а напоследък и в зърнеста пластмаса, които се насищат с хранителни разтвори. Този начин се прилага в различни варианти, но главно при отглеждане на растения в голям мащаб. За отглеждане на рас­тения при стайни условия е много подходящ, тъй като има мно­го предимства: помещението се поддържа чисто субстратът не се размива при поливането, а изсъхналата пръст не се растенията не се поливат, нито се (ако не станат твърде големи) не е необходимо да се търси понякога с доста усилия и подходяща пръст за засаждането отпада и възмож­ността да се появят различни болести и неприятели, развиващи се в плъстта растенията не се поливат допълнително, а пригот­вянето на подхранващ разтвор от таблетките е много лесно. Не­удобствата се състоят в затрудненията при осигуряването на под­ходящи съдове и в приспособяването на растенията за целта. По хидропонен начин може да отглеждаме почти всички стай­ни цветя, включително кактуси. Особено подходящи са дребно-листните фикуси, драсваната, сансевиерата, криптанусът, бромелията, хлорофнтумът, сцйндапсусът, спарманнята (стай­ната липа), пеперомията и др. Има два начина за отглеждане на растения — поотделно или на групи, като обикновено комбинираме едно едро растение с едно или повече дребни. Когато приготвяме хидропоник сами, може да избираме един от двата начина. Ако възнамеряваме да отглеждаме растенията поотделно или най-много две заедно, може да използваме кла­сическите съдове от две части, произвеждани с различна големи­на и форма.1 Външната (по-голямата) част служи за наливане на хранителния разтвор и обикновено е декоративна, най-често ке­рамична. В нея поставяме вътрешната (по-малката) част с реше­тесто дъно, в която засаждаме растенията. Големината, а по въз­можност и формата на съдовете избираме винаги с оглед на рас­тението, което ще отглеждаме. При втория начин — на групи — използваме няколко саксии (най-добре пластмасови). Засаждаме растенията в нехранителен субстрат, а после ги поставяме в по-голям съд с подходяща фор­ма, в който наливаме хранителния разтвор. Предимството на вто­рия начин се състои в това, че може да разместваме саксиите с .различните растения произволно и да ги подреждаме според же­ланието си. Неудобството е, че саксиите, поставени в един съд, трябва да бъдат приблизително еднакво високи и се налага да следим височината на хранителния разтвор, за която е допустимо да се колебае само от 1 до 3 см от дъното им. Затова съдовете (главно неподвижните) имат линия, която показва докъде да стига разтворът.