Всичко за жената

Белези и ръбци се явяват на места, където е нарушена целостта на кожата (след нараняване, изгаряния и др.). Когато е нарушен само епидермисът (охлузване, ерозия), кожата зараства без белег. Може да се образува само леко пигментно петно, което след време изчезва. Когато са засегнати дермата и подкожната тъкан (при нараняване, при язви и гнойни възпаления и др.), остава белег с различна форма и големина в зависимост от вида на кожния дефект. В областта на белега измененията на кожните тъкани са значителни; особено се повлиява кожната еластичност. Кожата е изтънена, гладка, блестяща. Пресните белези имат розов цвят, но след време потъмняват и постепенно се обезцветяват, като могат да станат почти бели. Върху белезите няма косми, мастни и потни жлези, те съдържат обаче нервни разклонения, поради което понякога може да бъдат чувствителни.
Понякога белезите са разположени на нивото на околната кожа, по-често са хлътнали или издигнати. Хлътналите (атрофичните) белези са разположени леко под нивото на кожата, но понякога и значително под нея, дори могат да имат формата на ямка.
Издигнатите (хипертрофичните) белези са надигнати над нивото на кожата. / ,
Освен от нараняване, изгаряне и измръзване белези могат да се образуват след младежки пъпки, циреи, дребна шарка (варицела) и др. Много от белезите в тези случаи се дължат на неправилно поведение на болните (чоплене, инфектиране, неправилно лечение и пр.).
Кел ом ди те са особен вид надигнати ръбци. Те представляват туморовидно разрастване на съединителната тъкан на кожата. Границите на келоида са резки, ясно ограничени и понякога са като ивицовидни израстъци, които по външен вид напомнят щипките на рака или корени на дърво. Келоидните ръбци са с гладка повърхност, имат розов (при пресните образувания) или белезникав цвят (при старите келоиди).
Обикновено те не предизвикват субективни оплаквания, но представляват сериозен козметичен недостатък.
Причината за появата на келоида е неизвестна. Развива се предимно в млада възраст и по-често у тъмните индивиди (брюнети, негри). По-често келоидите са разположени по врата, ушите, гърдите. Някои се образуват след увреждане на кожата, например след нараняване, изгаряне, циреи и др. Много често се появяват спонтанно, без предшестващо нараняване на кожата. Когато жената има склонност към образуване на келоиди, всякакви увреждащи кожата процедури се избягват, защото в тези случаи едно убождане, одраскване (например епилация), продупчване на ушите за обеци и др. може да причини появата на обезобразяващи белези. Лечението на келоидите е трудна и неблагодарна задача. След хирургично отстраняване на мястото им израстват rio-големи белези, ако веднага след изваждане на конците не се проведе рентгеново облъчване. Опитва се дермабразията, не тя дава променлив резултат. От физиотерапевтичните процедури заслужава да се отбележи йонофорезата (вкарване в тъканите разтвори на някои соли чрез електрически ток) с калиев йодид. С успех се прилага лечението с йонофореза с аминозин (ампули) и отделно мазане с аминозинов крем. За да се получи резултат, лечението трябва да се започне при пресни ръбци.

Тази грижа имаме всяка година и всеки от нае се опитва да намери разрешение по свой начин. Съществуват най-различни възможности и те са свързани с продължителността на нашето отсъствие и с техническите средства, с които разполагаме. Пред­лагаме ви няколко различни варианта някой от които навярно ще си изберете.

1. Ако ще отсъствате само 4—6 дни, първо преместете всич­ки растения от прозореца, където слънцето е силно място защитено от преки слънчеви лъчи. Ако на прозореца имате що­ри, смъкнете ги на две трети. Оставете вентилацията малко от­ворена, за да имат цветята достатъчно чист въздух. Сложете в помещението няколко широки съда, пълни с вода, при изпарява­нето на която се осигурява достатъчна влажност на въздуха. Непосредствено преди заминаването сложете саксиите в дълбоки съдове, кастрони или легени, пълни с вода.

2. Изпитан метод за запазване на достатъчно влага за рас­тенията, особено когато саксиите не са много, е следният. За­бийте в плъстта на саксията четири дървени летви, малко по-, дълги от растението, и сложете върху тях достатъчно голям найлонов плик. Притегнете здраво с ластик найлоновия плик към външната страна на саксията и я поставете в съд с мокър тор. Така растението ще   издържи без поливане 14 дни.

3. Поставете съд с водя на място, приблизително два пъти по-високо от най-голямата саксия. Подредете саксиите около не­го. Пригответе тънки фитили или памучни шнурове, които да свързват отделните саксии с „резервоара“ за вода. Пъхнете еди­ния край на фитил.) Около 4 см в саксията, а другия потупате.

в съда с водата и го натиснете с камъче. През фитила не­прекъснато ще преминава малко вода от съда до саксията. Го­лемите саксии може да свържете с два и повече фитили.

4. Напълнете голямо шише с вода и го затворете плътно с тапа, която има в средата малък отвор. През отвора пъхнете тръбичка и я свържете с маркуч. Прикрепете шишето с гърлото надолу към крака на масата. Долния край на маркуча пъхнете в съ­да със саксията, който е пълен с вода Когато нивото на вода­та в съда спада, в шишето прониква въздух през свободния край на маркуча, вследствие на което изтича съответстващото количество вода. Когато нивото на водата в съда се повиши притокът на водата се прекратява.

Би било добре, ако намерим хидропонно отгледан разсад, тъй като прехвърлянето на растенията от почвено към безпочвено от­глеждане е доста сериозна промяна, към която те трябва да се приспособяват. Най-често обаче сме принудени сами да си при­готвим растения. Използваме колкото е възможно по-млади и здрави екземпляри, които понасят смяната на средата добре. При по-старите растения може да се повредят и загубят корени, а от­там да се спре растежът. Внимателно изваждаме растението от саксията заедно с цялото коренище и измиваме плъстта с хладка вода. Работим много внимателно, за да не повредим корените. Няколко пъти сменяме водата, изрязваме мъртвите и повредените корени и засаждаме растението. Когато използваме съд от две части, засаждаме растението във вътрешната част, като първо просъхваме корените през отворите на дъното. След това покри­ваме дъното с тънък слой сух мъх (най-добре торф), конто за­държа субстрата, и пълним съда със субстрат почти догоре. Трябва да засадим растението толкова дълбоко, колкото е било преди това в почвата. Задължително е да спазваме условието основата на стъблото и част от корените винаги да бъдат пад нивото на хранителния разтвор. Пълним външния съд с хладка вода, докато корените се по­топят най-малко до половината. Внимаваме водата да не се размъ­ти от разпадането на повредени корени или от остатъци неизмита пръст. В такъв случай трябва да я сменим н да измием съда. След няколко дни, когато започне образуването на нови корени (обикновено след около седмица, но този период зависи от много фактори), заменяме водата с два пъти по-разреден хранителен разтвор. След около 2 до 3 седмици сменяме хранителния разтвор, като този път може да сложим цялото количество хранителни вещества. Същевременно намаляваме нивото на разтвора така, че да бъде потопена само около 7з от корените. Контролираме ре­довно нивото на хранителния разтвор (особено през лятото), като внимаваме да не се колебае много. При нужда допълваме с вода. Ако използваме пластмасови саксии, които не се закачват във външния съд, а се слагат направо върху дъното му, при подготвянето на растенията постъпваме по същия начин. На дъно на саксията обаче не слагаме мъх или торф, а закриваме отвори­те например с парче керемида и отгоре насипваме слой от по-едър материал. При този начин на отглеждане корените не стигат до хранителния разтвор свободно, а остават в саксията. Следователно засаждаме растението в нехранителен субстрат, както в пръст. След като подредим саксиите, във външния съд наливаме първо чиста вода, а след няколко дни — разреден хранителен разтвор, който след около месец заменяме с нормален (неразреден) разтвор. Отново напомняме, че нивото на хранителния разтвор в съда мо­же да се колебае само от 1 до 3 см. За засаждане може да използваме с успех и издънки или изрязани клонки, които размножаваме сами чрез вкореняване вя вода или във влажен пясък. Тези растения са вече привикнал към водната среда, затова лесно се приспособяват към хидропо бика. Издънките или клонките може да вкореним в силно разре­ден разтвор на хранителни соли, а след появяването на корени постепенно увеличаваме количеството на хранителните вещества.