Всичко за жената

Белези и ръбци се явяват на места, където е нарушена целостта на кожата (след нараняване, изгаряния и др.). Когато е нарушен само епидермисът (охлузване, ерозия), кожата зараства без белег. Може да се образува само леко пигментно петно, което след време изчезва. Когато са засегнати дермата и подкожната тъкан (при нараняване, при язви и гнойни възпаления и др.), остава белег с различна форма и големина в зависимост от вида на кожния дефект. В областта на белега измененията на кожните тъкани са значителни; особено се повлиява кожната еластичност. Кожата е изтънена, гладка, блестяща. Пресните белези имат розов цвят, но след време потъмняват и постепенно се обезцветяват, като могат да станат почти бели. Върху белезите няма косми, мастни и потни жлези, те съдържат обаче нервни разклонения, поради което понякога може да бъдат чувствителни.
Понякога белезите са разположени на нивото на околната кожа, по-често са хлътнали или издигнати. Хлътналите (атрофичните) белези са разположени леко под нивото на кожата, но понякога и значително под нея, дори могат да имат формата на ямка.
Издигнатите (хипертрофичните) белези са надигнати над нивото на кожата. / ,
Освен от нараняване, изгаряне и измръзване белези могат да се образуват след младежки пъпки, циреи, дребна шарка (варицела) и др. Много от белезите в тези случаи се дължат на неправилно поведение на болните (чоплене, инфектиране, неправилно лечение и пр.).
Кел ом ди те са особен вид надигнати ръбци. Те представляват туморовидно разрастване на съединителната тъкан на кожата. Границите на келоида са резки, ясно ограничени и понякога са като ивицовидни израстъци, които по външен вид напомнят щипките на рака или корени на дърво. Келоидните ръбци са с гладка повърхност, имат розов (при пресните образувания) или белезникав цвят (при старите келоиди).
Обикновено те не предизвикват субективни оплаквания, но представляват сериозен козметичен недостатък.
Причината за появата на келоида е неизвестна. Развива се предимно в млада възраст и по-често у тъмните индивиди (брюнети, негри). По-често келоидите са разположени по врата, ушите, гърдите. Някои се образуват след увреждане на кожата, например след нараняване, изгаряне, циреи и др. Много често се появяват спонтанно, без предшестващо нараняване на кожата. Когато жената има склонност към образуване на келоиди, всякакви увреждащи кожата процедури се избягват, защото в тези случаи едно убождане, одраскване (например епилация), продупчване на ушите за обеци и др. може да причини появата на обезобразяващи белези. Лечението на келоидите е трудна и неблагодарна задача. След хирургично отстраняване на мястото им израстват rio-големи белези, ако веднага след изваждане на конците не се проведе рентгеново облъчване. Опитва се дермабразията, не тя дава променлив резултат. От физиотерапевтичните процедури заслужава да се отбележи йонофорезата (вкарване в тъканите разтвори на някои соли чрез електрически ток) с калиев йодид. С успех се прилага лечението с йонофореза с аминозин (ампули) и отделно мазане с аминозинов крем. За да се получи резултат, лечението трябва да се започне при пресни ръбци.

При механично раздразване кожата променя своя цвят, При леко раздразване с тъп предмет (напр. с върха на пръста) обикновено след няколко секунди се появява бяла черта (бял дермографизъм), която изчезва след една или няколко минути. Това побледняване е резултат от спазъм (свиване) на кръвоносните съдове. Ако обаче натискът с пръста е по-силен, появява се червена черта (червен дермографизъм), която се запазва по-дълго. Тя се дължи на разширение на капилярите вследствие раздразването им от натиска. При драскане на кожата с остра игла също се получава червена черта, но в резултат на разширението на по-големите кожни съдове – артериолите.
Макар и рядко, при някои индивиди след по-силен натиск върху кожата се получава надигната бяла черта върху зачервена основа. Надигнатата черта се дължи на получения от натиска оток. Понякога този вид дермографизъм се придружава от сърбеж както при
копривна треска.

Приготвяне на лепилото. Някои видове специални лепила изискват приготвяне, други може да се употребяват веднага. В това отношение, нека спазваме точно дадените указания, които ще намерим на опаковките на всички видове лепила.

Подготвяне на основата. Според вида на основата, върху която искаме да залепим тапети (дърво, зидария, бетон, метал), ще изберем и начина за нейното подготвяне. Първата предпо­ставка за добър резултат е съвършеното изравняване на цялата повърхност. Преди тапицирането и изравняваме ма­зилката, а дребните дупки попълваме с гипс. Накрая изтъркваме основата с шкурка. Преди да сложим тапетите, безусловно не­обходимо е да облепим стената с хартия (макулатура). Преди да залепим тапети върху боядисани стени, трябва да ги изчистим от прах (най-добре с прахосмукачка). Подготвяне на тапетите. При облепването на стените за­почваме от ъгъла. Размерваме и нарязваме тапетите така, че фигурите и отделните им линии да се свързват помежду си. При някои видове мотиви трябва да предвидим около 15% загуба на тапетите. Правилното размерваше и наряза сне са също важно условие за постигане на желания резултат. Използване на лепилото. Според вида ние лепилото, което сме избрали, намазваме равномерно или основния материал (стена, дъска), или приготвените ленти. Обикновено ат препоръчва нама­заният тапет да се слага след десетина мина, а Това обаче за­писи от вида на лепилото. Във всички случаи. Ко нанася ле­пилото върху стената, добре е да намокрим и тапетите изобилно и добре.

Лепене. Приготвената лента тапет лепим кг горния край на стената. Добре е от линията, където стената се среща с тавана, да оставим разстояние около 1 см. Прилепваме тапета към сте­ната постепенно, отгоре надолу и с мек валяк или кърпа го притискаме към нея. За удобство предварително нанасяме с от­вее и молив отвесна линия върху стената. Това е неизбежно, ако облепваме стени, чиито ъгли не са прави. Тънките хартиени та­пети без мотиви може да лепим, като ги застъпваме по дъл­жината. При миещите се тапети въздушните мехурчета можем да от­страним, като ги прободем с остър предмет или със спринцовка, с която изсмукваме въздуха. Това важи и за тапетите с фабрич­но нанесено лепило.