Всичко за жената

Миризливката е многогодишно, рядко едногодишно растение. Отнася се към сем. Житни. Стъблото е право, с дълги, линейни листа. Съцветието представлява гъста класовидна метлица. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Цветът, осо­бено през време на пълен цъфтеж, има приятен мирис на прясно окосено сено (кумарин). У нас се среща из цялата страна. Расте­нието действа противовъзпалително и успокояващо. Миризлив­ката се използва най-вече за ароматизиране на спиртни напитки. В българската народна медицина се употребява като прибавка към билкови чаеве. Дозата е същата както при комунигата.

Историята на копчетата е почти толкова стара, колкото и са­мото облекло, и е неразделно свързана с неговото развитие. Казахме вече, че копчетата служат не само за закопчаване, а и за украшение. От практиката знаем или лесно може да се убе­дим как неподходящи копчета могат да развалят вида на много добре ушитата дреха. Следователно копчетата дават облика на облеклото. И понеже се развиват едновременно с облеклото, те също зависят от модата по отношение на формата, големината и материала, от който са направени. Цветът и функциите, които из­пълняват копчетата също се променят. Съвременната мода на дамското облекло с леко подчертани рамене изисква за палтата средно големи копчета. Елегантните ре­динготи и палтата за по-пълните жени се украсяват с малки и. средно големи копчета. Новите копчета са твърде разнообразни и по форма. Най-желани са копчетата, които се пришиват през средата. Има и мно­го копчета с несиметрични дупчици за пришиване. Материалът също е от значение за модерния вид на копчето. Интересна и модна продължава да бъде комбинацията от дърво и ме­тал. Отново се връщат и модерните в миналото емайлирани копчета. От време на време и тук се среща някое екстравагантно явле­ние. Сега това са вдлъбнатите копчета от метал или дърво, как­то и „панталонепите“ кончета, конто се слагат на дамски рокли или костюм чета от шлиферен плат. Пъстротата на копчетата е свързана с пъстротата на дамско­то облекло. Развитието на модата в света засега с насочено към по-малко ярките цветове, но това не означава, че непременно тряб­ва да избираме само убити тонове.

Карамфилът е много старо декоративно растение. Наименова­нието, му идва от dios — божествен и anthos — цвят. В умерения пояс растат около 300 в необлагородено състояние. Заедно с розите той е най-често срещаното цвете на пазара. От многото видове, които днес се отглеждат изкуствено, най-го­лямо значение имат известните под общото име „американски карамфили“. При правилно отглеждане те цъфтят в оранжерии през цялата година. Карамфилът се отличава не само с ароматен и красив цвят, но и със способността си да издържа във ваза 10—15 дни. Обикновено го берем, когато цветът е разтворен по­не наполовина и е добре оцветен, а дръжката е дълга и здрава. Изчистваме листата поне до Аз от дръжката, която изрязваме диагонално с остър нож, и незабавно потопяваме в хладка вода. Честото сменяне на водата не е благоприятно за карамфилите — най-добре е да я сменяме, когато е леко замътена, като едновре­менно с това подрязваме и дръжката, и то на място, където ня­ма листа. Карамфилите издържат най-дълго в хладно, светло и добре проветриво помещение. През лятото внимаваме цветовете да не са под действието на пряка слънчева светлина. Във вазата не слагаме никакви добавки за продължаване на живота им — ка­рамфилите са много чувствителни към всякакви химически при­меси във водата.