Всичко за жената

Каквито и каприза да проявява през столетията цензорът за женската хубост – модата, малката талия си остава вечен блян, безспорна прелест на женската фигура. Всяка от нас, която се стреми да я постигне, трябва да извърви своята голгота, спестявайки си удоволствия, подлагайки се на изпитания и мъки. Като се почне от отместеното парче любим сладкиш през гимнастиката, обръчите,под тичването към салона за каланетика или басейна в дъжд и сняг.
Истината е горчива. Тънката талия никога няма да стане демоде. И мъките едва ли ще свършат. Актуалната мода не дава никакви надежди. Вталени сака, широки колани, дълги или идва прикриващи коленете поли, тесни, с цепки, богато или пестеливо разкроени, плисирани, но винаги с безмилостно подчертана талия.
Било е и по-жестоко време. Когато красавиците, про шумоляващи край мъжките погледи, са изтръгвали възхитителна въздишка с талия, която може да се обгърне с две тесни женски длани. Слаби и стройни същества се осмелявали да се показват пред чужди очи в бронята на корсета само. Той става задължителен атрибут от средата на XIV век. Имало е и противоречия между модата и представите за еротично въздействие. Още в Средновековието се е приемало, че закръгленият корем и изразителният изпъкнал пъп са елементи на сексапилноста. Средновековните мадони са представяни в картините на старите майстори като бременни жени, така ги виждаме в пре ренесансовите творби на Ян Ван Ейк например. Ренесансовите художници Тициан, Тинторето, Рубенс също са търсели в своите модели една мека, пищна закръгленост.
През XVII и XVIII век корсет са носели малките госпожици. През викторианските времена корсетите са били черни и разноцветни, укрепени с банели от кост на кит и с метални закопчалки. Вече в деветнадесети век привържениците на природо-научния поглед към света се опитали да освободят жената от мъките на корсета. В 1897 година маркиз Фонтено приписвал на тази безжалостна броня болестите на сърцето, стомаха, а даже и “ червения нос.“ Още по-радикални критици твърдели, че корсетите носят многобройни беди за здравето – помятане, рак, невроза, болести на черния дроб, запек, сексуална слабост.
Съвременната медицина твърди, че жените (и мъжете, разбира се), които непрекъснато отпускат коланите си и пълнеят по-скоро на талия, отколкото на бедра, имат склонност към сърдечни заболявания.
В началото на двадесети век френският крояч-моделиер Пол Поаре първи решил да освободи жените от корсетите. След него легендарната Коко Шанел, която лансирала силуета на естествено слабата фигура, облечена в практичния, даващ по-голяма свобода за дишане и движение костюм, от душащата тялото с развлечени поли и пристегната в талията с колани и шнурове рокля. През двадесетте години на века общественото мнение е било скандализирано от дългоногата, тъмнокоса Жозефин Бекер, която се показала на сцената „облечена“ само в пера от розово фламинго. Бекер шокира погледите първа с голотата на пъпа.Но това все още са били единични провокации. „Отнесени от вихъра“ (премиерата на филма била през пролетта на 1937 г.) все още налагала идола на женската красота с 51 см. талия. Вивиан Ли, изпълнителка на главната роля във филма не можела, уви, да се откаже от „услугата“ на корсета.
През 60-те години продължават да се носят леки, не в класическия жесток вид корсети.През 1947 г. Кристиан Диор лансира новия си стил, който вдъхна живот в уморената по време на войната мода. „Моите дрехи са предназначени за жени с мъжки рамена (прави ги не така болезнено тесни), женствени гърди и талия, която може да се обгърне от две мъжки длани.“
По-късните секссимволи-легенди успяват да омаловажат догмата за проклетите сантиметри. Бриджит Бардо бе безспорен еталон за красота, макар че талията й не се побираше в болезнената мярка на Вивиан Ли. Цели 63 см.! Съвременните топ модели – високи, с дълги тесни бедра, впечатляват повече с обиколката на ханша, отколкото на талията. Тя се движи между 59 и 63 см.
Голотата на тази , пристягана с векове от твърди банели, закопчалки и шнурчета женска плът, е била приемана доста консервативно въпреки смелите ранни провокации. Непривично, скандално е било показването на тази част от тялото чак до 1946 г., когато са се демонстрирали първите бикини. Те обаче са чакали доста време за масово публично одобрение – чак до шестдесетте години.
После всичко тръгна по-бързо, лавинообразно. Американската телевизия показваше сексапилни чудеса – например жена с два пъпа. През 1972 г. певицата Шер, се осмели да се появи във вечерен тоалет, с дълбоко деколте, което открива корема й. От 1985 г. започнаха неистово смелите демонстрации на Мадона. И оттогава никой вече не се учудва на нищо.

Открай време мъжете твърдят, че модата не ги засяга. Всяка жена обаче знае, че това не е точно така. Пък и нямаше да е справедливо, ако създателите на модата мислеха само за жените.

Мъжката мода се разви бавно, постепенно, някак неуверено. И без да забележим, цветовете освежиха и мъжкия гардероб.

В весените за ризи и блузи преобладават двуцветни и много­цветни райета, които може да бъдат и неравномерно широки. За ризите с ефектен десен е модерна и връзка от същия плат. Еле­гантни са също новите блузки в бежови, зеленикави и светлока­фяви тонове, както и саката без подплата от тънки тъкани с ши­роки, контрастни декоративни  тегели.  Тънките и джинсите са удобни и се предпочитат предимно от младите мъже. Носят се с едноцветни или многоцветни трикотажни блузи.

Мъжете също обичат плетените дрехи — трикото отдавна не е само за жените. Всички сме се убедили в неговата практичност и удобства. Весените са много и най-разнообразни, но по-модерно е едноцветното трико. Най-важното в новото облекло за мъже­те е, че е изработено от меки, еластични тъкани.

Младежите обичат разнообразието. Всеки съставя и комбинира дрехите си съобразно със своя вкус. Ризата за всекидневния ко­стюм не е бяла, а в светли или наситени цветове. Носят се също самостоятелни панталони и риза, допълнени с блузон, блей зер, яке или риза, евентуално и с отделно сако и т. н.

Историята на копчетата е почти толкова стара, колкото и са­мото облекло, и е неразделно свързана с неговото развитие. Казахме вече, че копчетата служат не само за закопчаване, а и за украшение. От практиката знаем или лесно може да се убе­дим как неподходящи копчета могат да развалят вида на много добре ушитата дреха. Следователно копчетата дават облика на облеклото. И понеже се развиват едновременно с облеклото, те също зависят от модата по отношение на формата, големината и материала, от който са направени. Цветът и функциите, които из­пълняват копчетата също се променят. Съвременната мода на дамското облекло с леко подчертани рамене изисква за палтата средно големи копчета. Елегантните ре­динготи и палтата за по-пълните жени се украсяват с малки и. средно големи копчета. Новите копчета са твърде разнообразни и по форма. Най-желани са копчетата, които се пришиват през средата. Има и мно­го копчета с несиметрични дупчици за пришиване. Материалът също е от значение за модерния вид на копчето. Интересна и модна продължава да бъде комбинацията от дърво и ме­тал. Отново се връщат и модерните в миналото емайлирани копчета. От време на време и тук се среща някое екстравагантно явле­ние. Сега това са вдлъбнатите копчета от метал или дърво, как­то и „панталонепите“ кончета, конто се слагат на дамски рокли или костюм чета от шлиферен плат. Пъстротата на копчетата е свързана с пъстротата на дамско­то облекло. Развитието на модата в света засега с насочено към по-малко ярките цветове, но това не означава, че непременно тряб­ва да избираме само убити тонове.