Всичко за жената

Художникът, който рисува по лицето.
Той е посланик на фирмата „Кристиан Диор“ по света, обикаля столици, прекосява континенти, за да демонстрира новите тенденции и макиажи на фирмата „Кристиан Диор“. Изрисувал е много красиви момичета, разкрасил е много звезди и знатни дами. Карлос разказва за онова, което е научил във високото изкуство на макиажа.
- През 1973 избягах от Чили (след държавния преврат на Пиночет). Бях на 27 години, завършил бях актьорско майсторство и изобразително изкуство и вече имах няколко години практика по специалността в Сантяго.
Във Франция трябваше да започна отначало. Ако бях упорствал да пробивам като актьор или художник, сигурно щях да умра от глад.
Бях млад, запален. Два месеца след като пристигнах в Париж, направих заедно с приятел фотограф смел експеримент с една фото художествена изложба. Беше нещо като хепънинг. Тогава един от зрителите, също фотограф, който гледаше показаното със своята приятелка шведка, много красиво момиче, мечтаещо да стане фото модел във Франция, ме помоли да направя каквото ми хрумне, с лицето й. Поработих върху него и се получи нещо чудато, театрално. Облякохме момичето ексцентрично, сложихме му някаква ужасна кожена наметка и постигнахме луд успех. Фотографът продаде всички снимки и после стана търсен от кръговете на висока мода, момичето стана фото модел, а аз с допинга от техния успех предложих на няколко козметични фирми услугите си. През 1983 Диор ми предложи работа на „придворен“ портретист в неговата империя.
Рисунката върху лицето носи магията на сътворението. Вдъхновява ме не толкова женската красота, колкото възможността, която тя дава за моделиране на нов човек, нова жена. Макиажът е изкуство на преобразяването – позволява ти да постигнеш нещо много изчистено, сюблимно, мистично дори.
Аз не създавам нова колористика. В лабораториите на Диор тя е специално направление, ръководено от г-н Тиен, директор на артистичния макиаж. Той разработва всички цветови линии. Аз съм специалистът, който рисува, вае, демонстрира. Поне два дни в седмицата пътувам тук и там и показвам как трябва да се гримират жените. Канен съм от големи имена, от кралски фамилии, за да направя сватбения макиаж например на една от принцесите. Не искам да се правя на звездоман, но знам, че защитавам на равнище високия професионализъм.
Често чувам упреци – да рисуваш лицата на красавици не е толкова трудна работа, ефектът е гарантиран, но ако трябва да разкрасяваш жени с малки очи, голям нос, тесни устни, издадена напред брадичка и всякакви дефекти в конструкцията на лицето, ще се справиш ли така блестящо? Отговарям им така: жената не е само лице, но е коси, силует, походка, жестове, тембър на гласа. Тя е индивидуалност, интелигентност, чар.
Класическите правилни черти на лицето не могат да заместят другите липси. Най-зле е, когато отсъства струенето, излъчването. Колко много говорят например начинът, по който държиш и накланяш главата си, отмятането на косите, усмивката, погледът. Кой тогава се втренчва в дългия нос, в тесните устни, щом всичко останало, което гради неповторимостта на човека, е прекрасно.
Не бих се подал на инерцията да повтарям една ужасно условна, макар и принципно вярна формула: слагай по-тъмно върху онова, което искаш да скриеш, изсветлявай другото, което искаш да подчертаеш:
Тази рецепта може да се прилага при сценични условия, в театъра, или при специален вечерен грим, който се възприема по-различно под светлините на прожекторите. На живо, през деня тези неща не минават, дори придават комично-трагичен вид на лицето.
Макиажът е съединение на светлини и сенки. Не трябва да пристъпваш към него като към картина, а като към скулптура. Лицето не е плоско, не е платно, разпънато на рамка.
В златния век на американското кино операторите наложиха портрета на жената ангел – едно същество, сътворено от мечти. Такива бяха Марлен Дитрих и Грета Гарбо. Тази прекрасна пластичност на лицето бе постигната със съвършената игра на светлините и сенките. И до днес този принцип е основата на колористичната палитра на Диор.
Допада ми една от новите линии с красивото има „Водно цвете“. Тя е мимолетна, отнася се до лятно-ваканционната плажна козметика. Червила, имитиращи слънчев загар, пастелни, трансперантни. Тоналност – портокал, бледо лила, телесен и силно изтънчения – вишневорозов. Все в тази линия са и сенките за очи – златист бронз, морско синьо, портокалово, сапфирово, млечно виолетово, които се нанасят с меки моливи (водоустойчиви), снабдени с малки гумички – много практично нещо. В тази колористика са съответно и очните линии и тушовете за мигли, също водоустойчиви. На пръв поглед тези цветове и съчетания могат да шокират, но когато си представим близостта на водата, пясъка, слънцето, жените в ярки пъстри бански костюми, ще се възхитим от проявената хармония.
Но най-трайно съм привързан към макиажа в естествената гама – слънчев, природно хармоничен, носталгичен. Харесва ми стилизацията на грима от 70-те години. Може би затова, че онези години бяха много важни в моя живот. Беше интересно време, толкова много неща се раздвижиха в политиката, в културата, в привичките, в модата. Всичко беше необикновено, внезапно, остро изразително. Макиажът може да се повтори, да се стилизира под напора на носталгията. За съжаление обаче, това е единственото възможно повторение.

Открай време мъжете твърдят, че модата не ги засяга. Всяка жена обаче знае, че това не е точно така. Пък и нямаше да е справедливо, ако създателите на модата мислеха само за жените.

Мъжката мода се разви бавно, постепенно, някак неуверено. И без да забележим, цветовете освежиха и мъжкия гардероб.

В весените за ризи и блузи преобладават двуцветни и много­цветни райета, които може да бъдат и неравномерно широки. За ризите с ефектен десен е модерна и връзка от същия плат. Еле­гантни са също новите блузки в бежови, зеленикави и светлока­фяви тонове, както и саката без подплата от тънки тъкани с ши­роки, контрастни декоративни  тегели.  Тънките и джинсите са удобни и се предпочитат предимно от младите мъже. Носят се с едноцветни или многоцветни трикотажни блузи.

Мъжете също обичат плетените дрехи — трикото отдавна не е само за жените. Всички сме се убедили в неговата практичност и удобства. Весените са много и най-разнообразни, но по-модерно е едноцветното трико. Най-важното в новото облекло за мъже­те е, че е изработено от меки, еластични тъкани.

Младежите обичат разнообразието. Всеки съставя и комбинира дрехите си съобразно със своя вкус. Ризата за всекидневния ко­стюм не е бяла, а в светли или наситени цветове. Носят се също самостоятелни панталони и риза, допълнени с блузон, блей зер, яке или риза, евентуално и с отделно сако и т. н.

Има много модни детайли, по най-подходящите за нашата но­ва дреха може да изберем според своя вкус, тип н възможност. Сега, както и в миналото, най-разпространени и най-привлекателни украшения са копчетата. В нашите представи те имат предим­но функционално и после декоративно предназначение: с копчета закопчаваме и платките, които са в същност украса на есенното или зимното палто. Функционален декоративен елемент е и коланът, който мо­же да се завързва или да се закопчава с тока, с копче или по друг начин. Той може да бъде от плата на дрехата, но по-модер. но е да бъде от гладка кожа. Към съвсем новите декоративни елементи се отнасят намета­лата,пелерините, качулки е. Правят се в техния първо­начален, станал вече класически вид, но и модерни, покриващи само раменете или ламтите, както и много дълги. Подходящи са и за вечерните тоалети, особено когато са от кадифе. Най-добре е да си .направим подвижна пелерина, която може да закопчаваме и сваляме, и по този начин ще имаме едновременно две облекла. Джобовете, решени по различен начин, са и украшение на дрехата. Може да бъдат външни тегели рани или вътрешни, хори­зонтални, отвесни и диагонални. А ако обичаме комбинациите меж­ду тъканите и цветовете, с джобовете може да разнообразим дре­хите си.