Каквито и каприза да проявява през столетията цензорът за женската хубост – модата, малката талия си остава вечен блян, безспорна прелест на женската фигура. Всяка от нас, която се стреми да я постигне, трябва да извърви своята голгота, спестявайки си удоволствия, подлагайки се на изпитания и мъки. Като се почне от отместеното парче любим сладкиш през гимнастиката, обръчите,под тичването към салона за каланетика или басейна в дъжд и сняг.
Истината е горчива. Тънката талия никога няма да стане демоде. И мъките едва ли ще свършат. Актуалната мода не дава никакви надежди. Вталени сака, широки колани, дълги или идва прикриващи коленете поли, тесни, с цепки, богато или пестеливо разкроени, плисирани, но винаги с безмилостно подчертана талия.
Било е и по-жестоко време. Когато красавиците, про шумоляващи край мъжките погледи, са изтръгвали възхитителна въздишка с талия, която може да се обгърне с две тесни женски длани. Слаби и стройни същества се осмелявали да се показват пред чужди очи в бронята на корсета само. Той става задължителен атрибут от средата на XIV век. Имало е и противоречия между модата и представите за еротично въздействие. Още в Средновековието се е приемало, че закръгленият корем и изразителният изпъкнал пъп са елементи на сексапилноста. Средновековните мадони са представяни в картините на старите майстори като бременни жени, така ги виждаме в пре ренесансовите творби на Ян Ван Ейк например. Ренесансовите художници Тициан, Тинторето, Рубенс също са търсели в своите модели една мека, пищна закръгленост.
През XVII и XVIII век корсет са носели малките госпожици. През викторианските времена корсетите са били черни и разноцветни, укрепени с банели от кост на кит и с метални закопчалки. Вече в деветнадесети век привържениците на природо-научния поглед към света се опитали да освободят жената от мъките на корсета. В 1897 година маркиз Фонтено приписвал на тази безжалостна броня болестите на сърцето, стомаха, а даже и “ червения нос.“ Още по-радикални критици твърдели, че корсетите носят многобройни беди за здравето – помятане, рак, невроза, болести на черния дроб, запек, сексуална слабост.
Съвременната медицина твърди, че жените (и мъжете, разбира се), които непрекъснато отпускат коланите си и пълнеят по-скоро на талия, отколкото на бедра, имат склонност към сърдечни заболявания.
В началото на двадесети век френският крояч-моделиер Пол Поаре първи решил да освободи жените от корсетите. След него легендарната Коко Шанел, която лансирала силуета на естествено слабата фигура, облечена в практичния, даващ по-голяма свобода за дишане и движение костюм, от душащата тялото с развлечени поли и пристегната в талията с колани и шнурове рокля. През двадесетте години на века общественото мнение е било скандализирано от дългоногата, тъмнокоса Жозефин Бекер, която се показала на сцената „облечена“ само в пера от розово фламинго. Бекер шокира погледите първа с голотата на пъпа.Но това все още са били единични провокации. „Отнесени от вихъра“ (премиерата на филма била през пролетта на 1937 г.) все още налагала идола на женската красота с 51 см. талия. Вивиан Ли, изпълнителка на главната роля във филма не можела, уви, да се откаже от „услугата“ на корсета.
През 60-те години продължават да се носят леки, не в класическия жесток вид корсети.През 1947 г. Кристиан Диор лансира новия си стил, който вдъхна живот в уморената по време на войната мода. „Моите дрехи са предназначени за жени с мъжки рамена (прави ги не така болезнено тесни), женствени гърди и талия, която може да се обгърне от две мъжки длани.“
По-късните секссимволи-легенди успяват да омаловажат догмата за проклетите сантиметри. Бриджит Бардо бе безспорен еталон за красота, макар че талията й не се побираше в болезнената мярка на Вивиан Ли. Цели 63 см.! Съвременните топ модели – високи, с дълги тесни бедра, впечатляват повече с обиколката на ханша, отколкото на талията. Тя се движи между 59 и 63 см.
Голотата на тази , пристягана с векове от твърди банели, закопчалки и шнурчета женска плът, е била приемана доста консервативно въпреки смелите ранни провокации. Непривично, скандално е било показването на тази част от тялото чак до 1946 г., когато са се демонстрирали първите бикини. Те обаче са чакали доста време за масово публично одобрение – чак до шестдесетте години.
После всичко тръгна по-бързо, лавинообразно. Американската телевизия показваше сексапилни чудеса – например жена с два пъпа. През 1972 г. певицата Шер, се осмели да се появи във вечерен тоалет, с дълбоко деколте, което открива корема й. От 1985 г. започнаха неистово смелите демонстрации на Мадона. И оттогава никой вече не се учудва на нищо.