Всичко за жената

Миризливката е многогодишно, рядко едногодишно растение. Отнася се към сем. Житни. Стъблото е право, с дълги, линейни листа. Съцветието представлява гъста класовидна метлица. Цъфти в края на пролетта и началото на лятото. Цветът, осо­бено през време на пълен цъфтеж, има приятен мирис на прясно окосено сено (кумарин). У нас се среща из цялата страна. Расте­нието действа противовъзпалително и успокояващо. Миризлив­ката се използва най-вече за ароматизиране на спиртни напитки. В българската народна медицина се употребява като прибавка към билкови чаеве. Дозата е същата както при комунигата.

В Европа индийското орехче става известно през XI в. Първите данни за него като подправка се срещат около този пери­од в съчиненията на естественичката Хилдегард. През XVI в. пор­тугалците завладяват Молукските острови, където растението е широко разпространено и веднага слагат монопол върху износа му. След около 100 г. този остров е завладян от холандците. Те унищожават всички дървета на индийското орехче освен дивора­стящите на островите Банда и Амбоан, които поставят под строго наблюдение. За откъсване само на 1 плод се предвиждало отси­чане на ръката на провинилия се. Въпреки това чрез тайно изна­сяне на разсад французите през 1770 г. успяват да организират плантации на о. Мавриций.

Дървото на индийското орехче е вечно зелено, до­стига на височина до 15 м и се отнася към сем. Миристикови. Пло­дът е подобен на малки островърхи кайсии, които в зряло със­тояние се разпукват и се разкрива твърд месест орех (индийско орехче). След отстраняването на обвивката изсушените на слънце орехчета в повечето случаи се киснат в разтвор от варно мляко, за да запазят без промяна химичния си състав и да не покълнат. Те имат приятен мирис и парлив вкус. Съдържат 5 до 15 % етерично масло (в състава му влиза 4% миристицин), 30% нишесте, 30% тлъсто масло, протеини, сапонини, липаза и др. Миристицинът (съдържа се и в магданоза) има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че едно орехче е в състояние да отрови въз­растен, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега.

Освен орехчетата и етеричното масло използват се и обвивните мантии на орехчетата, известни в търговията като мускатов цвят или мацис. Той има по-нежен мирис и вкус от орехчетата. Съдържа от 8 до 10% етерично масло, 30% нишесте, 20%. липиди, 3% минерални вещества и др. Тъй като индийските орехчета и мацисът се предлагат на пазара във вид на прах, те често са смесе­ни с разни видове нишесте. Целите орехчета се фалшифицират с други, например с бомбайското индийско орехче (чийто плод е без мирис) и със сребристия индийски орех.

Орехчетата, мацисът и етеричното масло, приети вътрешно, предизвикват обилно отделяне на стомашен сок. Те имат антисеп­тично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Ин­дийското орехче намира широко приложение в готварството, защото улеснява храносмилането.То се поставя във фрикасета, пастети, супи, ястия от мелено месо, сосове, зеленчукови ястия (спанак, карфиол). Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, маг­даноз, корени за супа. Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки и др. Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози – на върха на ножа за ястия от 4 порции. Поставят се почти винаги малко преди ястието да бъде готово.

Като лечебно средство днес вече орехчетата нямат практическо приложение. Те не бива да се дават на малки деца и бременни же­ни (аборт) поради съдържащия се в тях миристицин.

Разсеяните стари професори, които забравят чадърите си, често започват своите лекции на най-различни теми с крилатата фраза: „Още старите римляни…” За цветята тези думи важат във. сам точно. И не само при гърците и римляните, но и при далеч по-старите културни народи—египтяни, вавилонци, асирийци — цветята са служили като декорация, а често са били свързани с религията и са били издигани в култ. Така е било и при старите народи от американския континент — ацтеки, толтеки и май. А чак на другия край на света — в Индия, Китай и Япония—бил създаден сложен култ към цветята като израз на религиознофилософски идеи. Познатата японска икебана — изкуството да се подреждат цветя — има вековни традиции и се изучава в някои училища както другите видове изкуство.

Съвременният човек вече не се интересува от култовата сим­волика на цветята, но е запазил желанието да има близо до се­бе см частица от природата. Освен това букетите, конто допъл­ват обзавеждането, действат също така естетически както за месата от декоративна тъкан. Въпреки че не винаги имаме въз­можност да отглеждаме в къщи цветя, стремим се поне да ген имаме във вази, за да направим дома си по-приятен. Букетът подреден в подходяща ваза или в друг съд, е вид художествено произведение, израз на нашия вкус, настроение и чувство за. Въпреки че става въпрос за личен вкус, добре е да се спазват някои основни правила. Затова бихме искали да посочим някои възможности за подреждане на букети и да напомним ня­кои от най-важните принципи.

В помещението, което използваме  като спалня, не слагаме цветя, особено силно ароматни, като лилии, рози, люляк и т. н.Някои хора са алергични спрямо прашеца от тичинките, например на лилиите, примулите или на някои треви. Трябва да внимаваме и при цветната украса в детските стаи, тъй като детето може да счупи вазата и лесно да се нарани.

По-големи възможности за подреждане на цветя имаме в т. нар. работни помещения — кухнята, кухненския бокс. Но не бива да забравяме, че цветята трябва да направят обстановката по-приятна, а не да пречат. Затова тук предпочитаме дребни цветя в ниски и стабилни съдове. Така подреждаме и обикновената ма­са за ядене. С подходящо избраните цветя на масата сервиране­то винаги е по-приятно, а настроението по-добро. За целта се използва не само цветът, но и други части на растенията — ли­ста, клонки от иглолистни или от декоративни дървета с цветни плодове, реси, върби и т. н. според сезона. Важно е обаче вина­ги да ги подреждаме в ниски съдинки, за да не пречат на се­дящите около масата да се виждат и да разговарят. Трябва съ­що да се стремим вадичката и цветята да съответстват на съ­довете за хранене, на покривката и т. н. При украсяване на праз­ничната маса използваме по-разкошни цветя в умерено количе­ство, но спазваме същото правило — да бъдат ниски, да не до­минират над съдовете и да не пречат при сервирането, а хармо­нично да допълват целия интериор.

Сравнително най-големи възможности при подреждането на цветната украса имаме в т. нар. общи помещения на жилището — холове, всекидневни, антрета, вестибюли и т. н. 11 тук обаче не бива да забравяме, че цветята и вазите трябва да хармонират с мебелите, обстановката, стените, тапетите и декоративните тъка­ни. Например тежка каменинова кана с богат букет, поставена вър­ху черното излъскано пиано, ще изглежда съвсем безвкусно. И обратно модерна ваза например от цветно стъкло, ще изглежда чужда между стилните мебели на вилата. Голямата ваза от ръч­но шлифован кристал с богати орнаменти не подхожда на модер­ното леко и практично съвременно обзавеждане. Между друго­то ще споменем, че е по-добре да избягваме подреждането на скромни цветя в скъпи и богато украсени кристални вази. Вазата и цветята трябва взаимно да се допълват, по-точно съдът тряб­ва да допълва цветята по подходящ начин. Кристалните шлифо­вани вази са твърде декоративни сами по себе си и не винаги добре се свързват с. поставените в тях цветя.

Следователно при подреждането на вазата с цветя най-важ-ки са личният вкус и хармонията между вазата, цветята и обста­новката. Но не бива да забравяме и чисто практическата страна на въпроса — вазата да няма дори миниатюрни пукнатини (отнася се главно за керамичните съдове)да бъде достатъчно стабилна, а дъното й да и навлажнява и поврежда мебелите.

Нека засегнем и един въпрос, по който често се допускат греш­ки: как да постъпваме с цветята, получени от нашите гости? При­стигащият посетител поднася цветята без хартията. Това е основно правило. Изключение се прави само за скъпите цветя, които още. в магазина се увиват в целофан или в друга прозрачна хартия и които гостът не развива при поднасянето. Домакинът (или по-скоро домакинята) трябва веднага да сложи букета в подходяща ваза и да я постави в помещението, където се намира гостът. Букетът се оставя там поне докато трае посещението.

Така стигнахме до въпроса, кои съдове са подходящи за под­реждане на букети. Отговорът не е труден — всички съдове за цветя трябва да бъдат красиви, опростени и практични. Най-често би­ват два типа: различни по вид и големина вази и различни по форма малки ниски съдинки от стъкло или керамика, а по-рядко от ня­кои ценни и подходящо обработени метали. За стъклените съ­дове е излишно да говорим. Добре е керамичните съдове, които все по-широко се използват, да имат гладки, опростени форми и убити тонове. Цветята за тях подбираме много по-грижливо по­ради общата цветна композиция и подреждане, отколкото за кла­сическата стъклена ваза. Това се отнася предимно за гледжосани-те керамични съдове. Например различните полски и горски цветя, тревите и пъстрите градински букети изпъкват много добре в тъм­ни керамични кани. За разцъфналите клонки на овощните дръвчета или на декоративните храсти добре подхожда т. нар. национална ке­рамика с форма на кана или шише. За разлика от това облаго­родените цветя — – рози, бербери, нарциси и др., — предимно с тън­ки стъбла и без листа, изпъкват по-добре в опростените по фор­ма стъклени вази, отколкото в масивните тъмни каменинови и керамични съдове. Дребните цветя или цветята с къси дръжки (при­мули, момини сълзи, кокичета, виолетки) слагаме в плитки съ­динки, където може да ги комбинираме с по-високи цветя.

Казано накратко, съдът и цветята трябва винаги взаимно да се допълват, да хармонират помежду си. Същото се отнася и за го­лемината на съда. Добре е да се спазва известно съотношение, което може да изразим по следния начин: височината и ширина­та на вазата към височината и ширината на букета да бъдат при­близително в отношение 3:5. Когато подреждаме цветята в съ­динка, най-дългото цвете не бива да превишава диаметъра й по­вече от два пъти.

Какви основни правила трябва да спазваме при подреждане на цветята? На първо място, то не бива да бъде изкуствено. Не­естествено изглежда например хоризонтално поставеното стъбло на гладиолата или, обратно, аранжираната отвесно с помощта на тел клонка бръшлян (като допълвай! ). По-тежките, тъм­ни цветя поставяме по-ниско, а ясните, светли — по-високо. Допълващата зеленина (листа и клонки), която се навежда навън, подреждаме по възможност най-близо до съда. Тя също трябва да хармонира с цветята, без да ги скрива. Ако използваме като допълнение различни   треви, те трябва да стърчат над цветята.