Всичко за жената

В Европа индийското орехче става известно през XI в. Първите данни за него като подправка се срещат около този пери­од в съчиненията на естественичката Хилдегард. През XVI в. пор­тугалците завладяват Молукските острови, където растението е широко разпространено и веднага слагат монопол върху износа му. След около 100 г. този остров е завладян от холандците. Те унищожават всички дървета на индийското орехче освен дивора­стящите на островите Банда и Амбоан, които поставят под строго наблюдение. За откъсване само на 1 плод се предвиждало отси­чане на ръката на провинилия се. Въпреки това чрез тайно изна­сяне на разсад французите през 1770 г. успяват да организират плантации на о. Мавриций.

Дървото на индийското орехче е вечно зелено, до­стига на височина до 15 м и се отнася към сем. Миристикови. Пло­дът е подобен на малки островърхи кайсии, които в зряло със­тояние се разпукват и се разкрива твърд месест орех (индийско орехче). След отстраняването на обвивката изсушените на слънце орехчета в повечето случаи се киснат в разтвор от варно мляко, за да запазят без промяна химичния си състав и да не покълнат. Те имат приятен мирис и парлив вкус. Съдържат 5 до 15 % етерично масло (в състава му влиза 4% миристицин), 30% нишесте, 30% тлъсто масло, протеини, сапонини, липаза и др. Миристицинът (съдържа се и в магданоза) има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че едно орехче е в състояние да отрови въз­растен, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега.

Освен орехчетата и етеричното масло използват се и обвивните мантии на орехчетата, известни в търговията като мускатов цвят или мацис. Той има по-нежен мирис и вкус от орехчетата. Съдържа от 8 до 10% етерично масло, 30% нишесте, 20%. липиди, 3% минерални вещества и др. Тъй като индийските орехчета и мацисът се предлагат на пазара във вид на прах, те често са смесе­ни с разни видове нишесте. Целите орехчета се фалшифицират с други, например с бомбайското индийско орехче (чийто плод е без мирис) и със сребристия индийски орех.

Орехчетата, мацисът и етеричното масло, приети вътрешно, предизвикват обилно отделяне на стомашен сок. Те имат антисеп­тично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Ин­дийското орехче намира широко приложение в готварството, защото улеснява храносмилането.То се поставя във фрикасета, пастети, супи, ястия от мелено месо, сосове, зеленчукови ястия (спанак, карфиол). Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, маг­даноз, корени за супа. Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки и др. Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози – на върха на ножа за ястия от 4 порции. Поставят се почти винаги малко преди ястието да бъде готово.

Като лечебно средство днес вече орехчетата нямат практическо приложение. Те не бива да се дават на малки деца и бременни же­ни (аборт) поради съдържащия се в тях миристицин.

Слънчевите лъчи, пряката светлина, температурата, въздухът и кухненските миризми влияят върху подправките, затова трябва да ги държим затворени в непрозрачни съдове или в тъмно оцветени бурканчета без достъп на въздух, всяка поотделно, съ­що както кафето и чая. Ако сложим всички подправки в една кутия, ароматите ще се смесят и всяка от тях ще има вкуса на останалите. Същото се отнася и за   изсушените   треви за  чай. Повечето подправки са смлели така фино, че ако се съхраня­ват правилно, запазват аромата и полезните си вещества изцяло. Индийското орехче и зърната от черен пипер правят изключе­ние. Индийското орехче се настъргва върху яденето със специ­ално малко ренде при поднасянето. Прясно смлелите зърна черен пипер имат далеч по-силен аромат. Добрата домакиня винаги по­ставя върху масата за хранене до солницата и мелничната за черен пипер. Полезен е и малкият хаван, в който може да се счукат сушени люти чушки, бахар, ким, зърна от анасон, карам­фил или хвойна. Особено силно поемат аромата от начуканите на едро подправки рибата и месото. Подправките трябва да се съчетават помежду си, особено при меню, съставено от предястие или супа, зеленчуци, месо, салати и тестени произведения. Никое ядене не бива да бъде подправе­но така, че блюдата след него да изглеждат безвкусни. Щипка подправки в повече разваля ястието, а щипка по-малко го прави безвкусно. Старата мярка „щипка“ означава да се вземе само толкова, колкото може да се държи между палеца и показалеца.

ПОМОЩНИК: за ла го използват и изкуствено охлаждане намираме в литература от XI в. пр. н. е., както и нима сняг и лед през никой сезон от фрески от около 2500 г. пр. н. е. са показа големи ветрила над глинени съдове. По това може ся съди, че водата за пиене е била изстудявана чрез от повърхността на шуплести съдове при ускоряване на въздушната циркулация. Открай време в ясни нощи индусите поставят плоски глинени съдове с вода в ями, застлани със су­ха слама. Водата се охлажда бързо, а понякога дори се образува тънка корица лед по повърхността й. Запазването на храните при ниски температури е най-целе­съобразно, защото те остават в състояние, най-близко до прясно­то — запазват своя вкус, аромат, външен вид, цвят и съдържание. Замразяването дава възможност в средата, па зимата да се рад­ваме на приятния вкус и аромат на пресни ягоди, малини и дру­ги плодове и зеленчуци, да менюто си с храни, богати с витамини дори когато „не е сезонът им“. Самата природа учи човека, че замръзналите горски плодове, с които се хранят животните и които осигуряват необходимите им вещества, запазват под снега своята свежест и хубав цвят до пролетта. Още при охлаждане на храните до 0° С тяхната издръжливост се подобря­ва, а при замразяване, когато температурата се понижава бързо и трайно до —18° С и дори по-ниско, трайността им значително се увеличава. Първият хладилник за домашно използване е произве­ден през  1910 г. в Америка.