Всичко за жената

В късна есен или в средата на зимата се оглеждаш в огледалото и виждаш „мишото“ си лице, бледата и посърнала кожа. Налага ти се да излезеш, поканен си на гости, на коктейл, иска ти се да изглеждаш добре. Прехвърляш блузони, пуловери, в които се губиш и гушиш. Ще ти се да облечеш дрешка, която да ти придаде тази така респектираща другите нотка на лукс.
Спасителното решение е в бялата блузка. Тази, за която, уви, трябват повечко грижи, за да е трептящо чиста и изгладена. А в мръсния град само след едно слагане яката й изглежда като на пътник, престоял дълго време по гарите. Именно затова в блузата (по която повторенията остават безмилостни следи), безупречно бяла и падаща на ласкави гънки около тялото ти изглеждаш някак богоизбрана, жена на пиедестал, която се грижи за себе си и знае високата си цена. Усещаш гъдела от впечатлените погледи и се отпускаш в люлката на онова неповторимо чувство за лукс и неотразимост. Нали за всичко, което е една степен над практичното и леко поддържащо се във всекидневието, се иска посвещение. Самочувствието ти обаче се отплаща за трудоемкостта на каприза.
Затова от време на време трябва да си го позволяваш.
Все така актуални са блузките от естествени материи – памук, лен, естествена коприна, както и широко разпространената напоследък вискоза, материя, която обгръща приятно тялото, но за съжаление реагира на движенията ти, мачка се и изисква гладене.
Блузата може да бъде разнообразена с различни комбинации – бродерия, шевица, дантела, най-добре стара ръчна, ако ти се намира нещо стойностно в раклата. Стара брошка ще й придаде друго внушение – на така рядката благородна патина.
В последно време много вървят перлите. Никой не си въобразява, че са истински, но ако са с добър дизайн в няколко реда… Перлите отдавна престанаха да бъдат традиционно бижу за завяхващи красавици, за възрастни хайлайфни дами. В момента те са привлекателни и желани от младите момичета и жени.
Белите блузи, тип шемизета, са все така затворени до ямката на шията, ямката лежи свободно, не на столче. Доближава се до мъжките ризи, които се затварят сравнително високо, но се носят без вратовръзки. Добре се приемат също блузите с ревери или без яка, с остро шпиц деколте. Те придават старовремски разкош и, както се казва, реабилитират нашата женственост в собствените и чуждите очи.
През последния сезон дизайнерите все още не се отказват от утвърждаването на прозрачните, ефирни, силно провокиращи с едва замъглена голота прозрачни блузи. Но към тази тяхна слабост не бива да се отнасяме съвсем сериозно. Една абитуриентка, ако се яви на изпит в такъв тип блуза, едва ли би имала големия шанс при учителката по математика, та дори и младият литератор сигурно би се подвоумил да я поощри или не за дързостта й.
Затова пък ще си спестите всякакви рискове, двусмислици и нееднозначни коментари, ако „разходите“ пред публика бялата си копринена блуза със или без яка, със или без допълнения.
А какво с полата? За по-младите – панталон, елегантен в различните варианти, които налага актуалната мода, както и с тясна дълга (или до прасците пола) в цветовете челно, тъмносиньо, сиво. Тъмно графитеният е най-търсеният от френските млади момичета. Не по-малко добре ще изглеждате в мишо сиво плисе или пепитен солей.
Важното е да не забравяте и често да проверявате в какво състояние е любимата ви бяла блуза. И да я носите със съответната грация. Както и с усещането, че сте безупречна.

Семената на гръцкия сминдух се познати от древността. Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряния, а Плинии Стари при затлъстяване.

Гръцкият сминдух е едногодишно тревисто растение от сем. Бобови, достигащо на височина до 50 см. Разпространено е в земите около Средиземно море. Култивира се като фуражно ра­стение в много страни на Европа, в Индия, Китай, Северна Афри­ка и др. В плода се намират по 10-20 семена, всяко от които е дълго 3-5 мм и широко 2-3 мм, много твърдо, жълтосивочервеникаво, със специфичен мирис при стриване и горчив вкус. В семе­ната се съдържат 20 до 30% слузни вещества (галактоманани и др.), стероидни сапонини (чиито агликони са диозгенин, ямогенин и др.), както и спиростанови вещества, тригонелин, холин, лецитин, фитин, флавоноиди, тлъсто масло, следи от етерично масло и др. Агликонът диозгенин се използва като суровина при полусинтетичното добиване на хормони. Тригонелинът, който по хими­чен строеж е близък до ареколина, служи за синтезиране на веще­ството неодезол, използвано като средство против глисти.

Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри анти­септици. Сминдухът се използва широко в нашата кухня, както и в кухнята на източните народи. Със семена от сминдух се приго­твя шарена сол, в която има и други подправки. В пресни и кон­сервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Сминдухът се вари с основните продукти. Тъй като поема лесно други миризми, той трябва да се пази в добре затворени съдове отделно от другите подправки. При по-продължителна употреба, но в неголеми дози сминдухът не дава странични явления. Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешни органи и са средно силно жлъчегонно средство.

Нашият народ употребява сминдуха при кашлица, кръвохраче­не, диарии, като слабително и полово възбуждащо средство. Външ­но се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема. Приема се под формата на за­парка (1 равна чаена лъжичка ситно стрито семе от сминдух се залива с 200 см ³ кипяща вода, оставя се да кисне 1-2 ч, филтрира се през хартия и се приема преди хранене). Дозата може да се пов­тори 3-4 пъти дневно.

Древните германи и келтите почитали пелина като „май­ка на всички билки“. В периода на лятното равноденствие те се кичели с венци от пелин, за да се защитят от демони и вещици. За пелина като средство, подкрепящо храносмилането, пишат древ­ните лекари Диоскурид и Гален.

Горчивият пелин е многогодишно, достигащо на ви­сочина до 120 см растение от сем. Астерови (Сложноцветни). Цялата надземна част има силно горчив вкус и приятен мирис. Негово отечество се смята Монголия и Сибир. Култивира се в много страни, главно в Германия и Англия. Доскоро той беше забравен за отглеждане във Франция, тъй като там е използван за полу­чаване на напитки, които оказват токсично действие. У нас расте­нието е широко разпространено. Култивира се за опитни цели. В надземната част на пелина се съдържа до 0,80% етерично масло, на което се дължат горчивият вкус и приятният мирис. В него се съдържат алкохолът туйол, кетонът туйон, феландрен, пинен, гвайенолиди, някои от които при дестилация на етеричното масло се превръщат в хамазолен.В пелина има още и горчивите абсинтин и анабсинтин (които при разреждане 1:10 000 000 все още горчат), дъбилни вещества, органични киселини и др.

Надземната част, приета вътрешно, възбужда апетита, действа спазмолитично и тонизиращо, като отначало възбужда, а след това потиска централната нервна система. В по-големи дози и при по-продължителна употреба растението и етеричното масло са конвулсивна отрова.

Пелинът се използва често в кулинарията като подправка. Надземната част се поставя в началото на варенето на гозбите в прясно или сушено състояние. Употребява се главно при ястия от свинско месо, овнешко месо, печена гъска и патица, риби (спе­циално змиорка) и др. Поставят се 1-2 пресни листчета или щип­ка изсушен пелин. С пелин се подправят вина и ликьори. Обик­новено пелинът не се смесва с други подправки освен с лук, черен пипер и чесън. В готварството и хранителната промишленост етеричното масло не се използва.

В българската народна медицина пелинът се употребява като апетитовъзбуждащо средство, при стомашни и жлъчки заболява­ния, неврози, безсъние и за общо укрепване на организма. При­лага се във вид на извлек (1 чаена лъжичка суха,добре стрита над­земна част се залива с 300 см³ кипяща вода, кисне се 30 мин, пре­цежда се, разделя се на 3 части и се пие преди хранене сутрин, обед и вечер). Могат да се приемат и счукани корени на върха на ножа 2 пъти на ден преди хранене при чернодробни заболявания. Пели­нът влиза в състава на няколко лечебни препарата, които се прие­мат по лекарско назначение.