Posts Tagged ‘бялата’

БЯЛАТА БЛУЗКА

вторник, ноември 10th, 2009

В късна есен или в средата на зимата се оглеждаш в огледалото и виждаш „мишото“ си лице, бледата и посърнала кожа. Налага ти се да излезеш, поканен си на гости, на коктейл, иска ти се да изглеждаш добре. Прехвърляш блузони, пуловери, в които се губиш и гушиш. Ще ти се да облечеш дрешка, която да ти придаде тази така респектираща другите нотка на лукс.
Спасителното решение е в бялата блузка. Тази, за която, уви, трябват повечко грижи, за да е трептящо чиста и изгладена. А в мръсния град само след едно слагане яката й изглежда като на пътник, престоял дълго време по гарите. Именно затова в блузата (по която повторенията остават безмилостни следи), безупречно бяла и падаща на ласкави гънки около тялото ти изглеждаш някак богоизбрана, жена на пиедестал, която се грижи за себе си и знае високата си цена. Усещаш гъдела от впечатлените погледи и се отпускаш в люлката на онова неповторимо чувство за лукс и неотразимост. Нали за всичко, което е една степен над практичното и леко поддържащо се във всекидневието, се иска посвещение. Самочувствието ти обаче се отплаща за трудоемкостта на каприза.
Затова от време на време трябва да си го позволяваш.
Все така актуални са блузките от естествени материи – памук, лен, естествена коприна, както и широко разпространената напоследък вискоза, материя, която обгръща приятно тялото, но за съжаление реагира на движенията ти, мачка се и изисква гладене.
Блузата може да бъде разнообразена с различни комбинации – бродерия, шевица, дантела, най-добре стара ръчна, ако ти се намира нещо стойностно в раклата. Стара брошка ще й придаде друго внушение – на така рядката благородна патина.
В последно време много вървят перлите. Никой не си въобразява, че са истински, но ако са с добър дизайн в няколко реда… Перлите отдавна престанаха да бъдат традиционно бижу за завяхващи красавици, за възрастни хайлайфни дами. В момента те са привлекателни и желани от младите момичета и жени.
Белите блузи, тип шемизета, са все така затворени до ямката на шията, ямката лежи свободно, не на столче. Доближава се до мъжките ризи, които се затварят сравнително високо, но се носят без вратовръзки. Добре се приемат също блузите с ревери или без яка, с остро шпиц деколте. Те придават старовремски разкош и, както се казва, реабилитират нашата женственост в собствените и чуждите очи.
През последния сезон дизайнерите все още не се отказват от утвърждаването на прозрачните, ефирни, силно провокиращи с едва замъглена голота прозрачни блузи. Но към тази тяхна слабост не бива да се отнасяме съвсем сериозно. Една абитуриентка, ако се яви на изпит в такъв тип блуза, едва ли би имала големия шанс при учителката по математика, та дори и младият литератор сигурно би се подвоумил да я поощри или не за дързостта й.
Затова пък ще си спестите всякакви рискове, двусмислици и нееднозначни коментари, ако „разходите“ пред публика бялата си копринена блуза със или без яка, със или без допълнения.
А какво с полата? За по-младите – панталон, елегантен в различните варианти, които налага актуалната мода, както и с тясна дълга (или до прасците пола) в цветовете челно, тъмносиньо, сиво. Тъмно графитеният е най-търсеният от френските млади момичета. Не по-малко добре ще изглеждате в мишо сиво плисе или пепитен солей.
Важното е да не забравяте и често да проверявате в какво състояние е любимата ви бяла блуза. И да я носите със съответната грация. Както и с усещането, че сте безупречна.

розова вода

петък, септември 25th, 2009

Розовата вода е древна ароматична подправка и одорант. Употребявана е от елини, римляни, особено от арабите. Тога­ва тя се е получавала по твърде примитивен начин. Днес е страни­чен продукт при получаването на розово масло. Най-доброто ете­рично масло от рози в цял свят е българското. То се добива от казанлъшката роза. Тя произхожда вероятно от Си­рия, отглеждана е особено много край Дамаск. Розата е пренесена у нас от турците. Като промишлена култура тя започва да се от­глежда в България от XVII в., и то особено добре в Казанлъшката долина. По-късно тази роза е пренесена в СССР, Франция и др. В нейните венчелистчета се съдържат 0,06% етерично масло, фла­воноиди. Освен казанлъшката у нас се култивира и бялата роза. Тя съдържа по-малко (0,03%) етерично масло, но е устойчива при суров климат и болести. От нея също се добива розова вода при дестилация на етерично масло. Ароматът на тази вода е по-слаб. У нас се култивират червената и розовата роза, но в твърде ограничен мащаб. От тях също се получава розова вода, която има качествата на тази, получена от бялата роза. Във всички води от рози има следи от елеоптени (алкохолите цитранелол, гераниол и др.), на които се дължи ароматът им. Срещат се и неароматни стеароптени, които обуславят лечебните им свойства.

Розовата вода потиска развитието на болестотворните микроор­ганизми, действа леко слабително и слабо успокояващо върху нервната система. Розовата вода се използва в българската кухня за ароматизиране на кремове, нишестени произведения, сиропи и др. Използва се в производството на някои сладкарски произ­ведения. В българската народна медицина розовата вода служи главно за компреси при възпаление на очите, за гаргара при за­болявания на устната кухина и гърлото.

Розовото масло и розовата вода се фалшифицират с тереше (гераниево, пеларгониево масло) и терешеена вода. Разпознават се, като се действа със сярна киселина. В случай на фалшификация розовата вода започва да мирише неприятно от разпадането на ге­рманиевото масло.