Всичко за жената

Активни вещества в козметиката се наричат тези вещества, които оказват силно биологично въздействие върху кожата. Активни вещества са някои витамини, хормони, фосфатиди, стерини, аминокиселини, ферменти, животински и растителни екстракти (алое, азулен, житни екстракти и др.). Някои от тях и по-специално мастно разтворимите полови хормони и витамини проникват през кожата в кръвообращението. В козметиката нов продукт с активни вещества са зародишните масла.
Бадемовото масло е течно. Получава се от бадемови ядки. На въздуха на се сгъстява. Има най-добро действие върху кожата в сравнение с другите масла. Омазнява и подхранва кожата. Използва се за приготвяне на кремове и др.
Бензоената настойка е 20% спиртен извлек от бензоевата смола. Тя

Красивият вид на една жена се определя от много фактори: наследственост, възраст, раса, хранене, климат, професия и др. Красива фигура и хубава кожа може да има жена, при която е запазено хормоналното равновесие в организма й. Хормоните имат пряко отношение към външния вид на жената. От тях се определят ръстът и съразмерността на крайниците, оцветяването и сочността на. кожата, състоянието на подкожната мастна тъкан, интензивността и характерът на окосмяването, развитието и тонусът на мускулите.
В човешкия организъм съществуват три вида жлези:
1. Жлези с външна секреция (потни, плюнчени и пр.) – отделят произведения секрет навън върху кожата или лигавиците.
2. Жлези с вътрешна секреция – нямат отводни канали и отделят секрета направо в кръвта.. Отделените секрети от жлезите с вътрешна секреция се наричат хормони и с кръвта се разнасят по целия организъм и усилват или отслабват извършваните от органите процеси. В такъв смисъл те се явяват като регулатори на активността на отделните органи и тъкани. Всеки хормон има специфично действие. Отделните жлези с вътрешна секреция отделят хормони с определено действие върху организма.
3. Жлези със смесена секреция – едни от секретите им се отделят навън, а други се отделят в кръвта на организма (такива са половите жлези, зад стомашната жлеза).
Важно място между хормоните заемат хипофизните хормони. Хипофизната жлеза е разположена в костна вдлъбнатина в основата на черепа, наречена турско седло. Тя произвежда хормона на растежа, който определя пропорционалното развитие на костите, съразмерността между дължината на трупа и дължината на ръцете и краката, оформяването на мускулите, от които зависи по-нежният външен вид на жената. Растежният хормон влияе върху количеството, разпределението и натрупването на подкожната мастна тъкан, която оформя приятните овални външни форми на жената. Ако при възрастен човек намалее продукцията на растежния хормон, кожата става недохранена, атрофична: тя е бледа, студена, суха, с намалена потна и мастна секреция, с дребни бръчки, с понижени еластичност и сочност.
Хипофизната жлеза отделя и хормона на пигментацията, който усилва пигментирането на кожата, а при негова липса води до ненормално побеляване на кожата.
От хипофизата се отделят и хормони, които усилват дейността на другите ендокринни жлези (щитовидна, надбъбречна и полови жлези).
Щитовидната жлеза е разположена отпред на шията пред ларинкса (дихателното гърло). В състава на нейните хормони се съдържа йод. Щитовидните хормони усилват окислителните процеси в организма, регулират обмяната на веществата и постоянството на телесната температура. При болестно усилено отделяне на хормоните на щитовидната жлеза (базедова болест) се засилват образуването на топлина и топло отделянето, кожата става по-топла, зачервена и влажна. Красивият вид на жената се изменя, защото вследствие увеличение на щитовидната жлеза се явява „гуша“, очите изпъкват и силно блестят, клепачите се подуват. Жената е възбудена, запотена, с намалено телесно тегло, страда от сърцебиене и от безсъние. При натиск с пръст върху кожата се появяват червени или бледи черти (кожно писане), които могат да се задържат понякога с часове.
При намалена активност на щитовидната жлеза се образуват по-малко хормони и се развива болестта, наречена микседем (слузен оток). При това заболяване кожата е суха, студена, със загрубяла повърхност, покрита с дребни люспици; явява се косопад. Жените имат подпухнал вид и получават груб, мъжки глас. Изразът на лицето е апатичен, подпухнал, с постоянна сънливост.
При намалена активност на зад стомашната жлеза се наблюдава недостиг на нейния хормон – инсулин. Развива се захарна болест (захарен диабет), при която се увеличава кръвната захар, повишава се отделянето на урина. Болните изпитват силна жажда и „вълчи“ глад. За набавяне на енергия организмът използва мазнините, поради което в кръвта се натрупват кисели вещества, което води до. тежко болестно състояние, достигащо до загуба на съзнанието.
Кожата на диабетиците е бледа, лепкава, по лицето се наблюдавате разширени капиляри или жълти плоски възелчета по клепачите (ксантелазми). Ксантелазмите се срещат и при други заболявания. Дланите на ръцете понякога стават червени от натрупването на багрилното вещество каротин (провитамин А), което не се преработва от черния дроб във витамин А. При диабетиците много често се наблюдават
гнойни инфекции (циреи, панарициуми и др.). Особено важно е при козметични процедури да не се наранява и инфектира кожата на болните от захарна болест.
Надбъбречните жлези, разположени по горния полюс на бъбреците, произвеждат хормони, от които най-важният за козметиката е кортизонът. Кортикостероидните хормони притежават важни за кожата действия. Преди всичко те действат противовъзпалително, а също така намаляват болестно повишената чувствителност (алергия) към някои вещества, съдържащи се в храната (белтъчини и др.), и облеклото (кожа, вълна, химични вещества), в околната среда (домашен прах, тичинков прашец), в производството (химикали, цимент и др.), а също и към някои медикаменти (сулфонамиди, пирамидон и др.). Лицата с повишена чувствителност получават копривна треска, екземи или други обриви. Кортизонът и действащите подобно на него вещества намаляват възпалението и алергията и лекуват кожните изменения.
Надбъбречните хормони усилват окосмяването, като при жените се наблюдава тенденция към мъжки тип окосмяване.
Надбъбречните хормони играят роля и за навременното полово съзряване – пубертета, както и за половите функции в зрялата възраст. Те определят до голяма степен и половото влечение. Надбъбречните хормони, приети във високи дози, водят до натрупване на тлъстини, предимно по гърба, корема и лицето, като крайниците изглеждат ненормално по-тънки. Лицето се закръгля и придобива вид на луна. По корема, по бедрата и гърдите на жената се образуват стрий по кожата, които са неприятен козметичен недостатък.
Намалената активност на надбъбречните жлези води до силно спадане на теглото и интензивно пигментиране на кожата и лигавиците (адисонова болест).
Половите хормони, имат най-важна роля за красотата на жената. Половите жлези (яйчниците) отделят яйцеклетки, продуцират и полови хормони, които стимулират доразвиването на първичните попови белези (полови органи) и предизвикват появата на вторичните полови белези през време на пубертета: появяват се менстурацията, окосмяването от женски тип, развиват се млечните жлези, тялото на момичето се заобля, като тлъстините се натрупват главно в тазовата област, гласът придобива женски тембър.
Недостатъчността на полови хормони води до редица сериозни козметични недостатъци. Ако липсата на хормони се прояви в пубертета, момичето не се развива в зряла жена, а запазва детския си вид без развитие на вторичните цолови белези: гласът и фигурата са нежни, кожата – тънка, студена, бледа, дланите – покрити със студена пот, бюстът – неоформен, менстурацията – нередовна. Тези девойки и жени трябва да се лекуват от лекар специалист.
При някои болестни състояния (кисти на яйчниците) се отделят ненормално мъжки хормони, които причиняват неприятни козметични дефекти: усилва се окосмяването на цялото тяло и то е от мъжки тип (брада, мустаци). Девойките развиват силна мускулатура и започват да извършват тежка физическа работа. Това състояние е лечимо, трябва да се търси компетентна лекарска помощ.
След критическата възраст вследствие спирането на яйчниковата дейност при жените в напреднала възраст се явяват козметични недостатъци, характерни за възрастните жени.
Половите хормони намират приложение в козметиката за вътрешно и външно приложение, но винаги под контрола на лекар.
В последно време се употребяват противозачатъчни средства за избягване на нежелана бременност. Необходимо е да се знае, че тези средства могат да причинят някои козметични дефекти, например пигментиране на лицето (хлоазма) както при бременните жени, леко напълняване и наедряване на бюста. По тази причина не трябва безразборно да се вземат противозачатъчните средства. Предписването им трябва да се извършва от лекар акушер-гинеколог.
В козметиката се използват и плацентарни хормони, които имат особено благоприятно въздействие върху кожата, като подобряват кръвоснабдяването и, нейната еластичност и тонус. За тази цел се приготовляват кремове. Не трябва да се забравя, че понякога продуктите от плацентата може да дразнят кожата и да причинят възпалителни промени.

Семената на гръцкия сминдух се познати от древността. Диоскурид ги смята за добро средство при изгаряния, а Плинии Стари при затлъстяване.

Гръцкият сминдух е едногодишно тревисто растение от сем. Бобови, достигащо на височина до 50 см. Разпространено е в земите около Средиземно море. Култивира се като фуражно ра­стение в много страни на Европа, в Индия, Китай, Северна Афри­ка и др. В плода се намират по 10-20 семена, всяко от които е дълго 3-5 мм и широко 2-3 мм, много твърдо, жълтосивочервеникаво, със специфичен мирис при стриване и горчив вкус. В семе­ната се съдържат 20 до 30% слузни вещества (галактоманани и др.), стероидни сапонини (чиито агликони са диозгенин, ямогенин и др.), както и спиростанови вещества, тригонелин, холин, лецитин, фитин, флавоноиди, тлъсто масло, следи от етерично масло и др. Агликонът диозгенин се използва като суровина при полусинтетичното добиване на хормони. Тригонелинът, който по хими­чен строеж е близък до ареколина, служи за синтезиране на веще­ството неодезол, използвано като средство против глисти.

Стритите семена предизвикват отделяне на секреции в стомаха и червата и действат апетитовъзбуждащо. Те са и добри анти­септици. Сминдухът се използва широко в нашата кухня, както и в кухнята на източните народи. Със семена от сминдух се приго­твя шарена сол, в която има и други подправки. В пресни и кон­сервирани ястия от месо и зеленчуци се комбинира с чубрица, джоджен, магданоз, копър, червен и черен пипер. Сминдухът се вари с основните продукти. Тъй като поема лесно други миризми, той трябва да се пази в добре затворени съдове отделно от другите подправки. При по-продължителна употреба, но в неголеми дози сминдухът не дава странични явления. Семената действат добре на обмяната на веществата, спират кръвоизливи от вътрешни органи и са средно силно жлъчегонно средство.

Нашият народ употребява сминдуха при кашлица, кръвохраче­не, диарии, като слабително и полово възбуждащо средство. Външ­но се прилага под формата на лапи при гнойни рани, циреи, отоци при ревматизъм, подагра, екзема. Приема се под формата на за­парка (1 равна чаена лъжичка ситно стрито семе от сминдух се залива с 200 см ³ кипяща вода, оставя се да кисне 1-2 ч, филтрира се през хартия и се приема преди хранене). Дозата може да се пов­тори 3-4 пъти дневно.