Всичко за жената

В Европа индийското орехче става известно през XI в. Първите данни за него като подправка се срещат около този пери­од в съчиненията на естественичката Хилдегард. През XVI в. пор­тугалците завладяват Молукските острови, където растението е широко разпространено и веднага слагат монопол върху износа му. След около 100 г. този остров е завладян от холандците. Те унищожават всички дървета на индийското орехче освен дивора­стящите на островите Банда и Амбоан, които поставят под строго наблюдение. За откъсване само на 1 плод се предвиждало отси­чане на ръката на провинилия се. Въпреки това чрез тайно изна­сяне на разсад французите през 1770 г. успяват да организират плантации на о. Мавриций.

Дървото на индийското орехче е вечно зелено, до­стига на височина до 15 м и се отнася към сем. Миристикови. Пло­дът е подобен на малки островърхи кайсии, които в зряло със­тояние се разпукват и се разкрива твърд месест орех (индийско орехче). След отстраняването на обвивката изсушените на слънце орехчета в повечето случаи се киснат в разтвор от варно мляко, за да запазят без промяна химичния си състав и да не покълнат. Те имат приятен мирис и парлив вкус. Съдържат 5 до 15 % етерично масло (в състава му влиза 4% миристицин), 30% нишесте, 30% тлъсто масло, протеини, сапонини, липаза и др. Миристицинът (съдържа се и в магданоза) има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че едно орехче е в състояние да отрови въз­растен, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега.

Освен орехчетата и етеричното масло използват се и обвивните мантии на орехчетата, известни в търговията като мускатов цвят или мацис. Той има по-нежен мирис и вкус от орехчетата. Съдържа от 8 до 10% етерично масло, 30% нишесте, 20%. липиди, 3% минерални вещества и др. Тъй като индийските орехчета и мацисът се предлагат на пазара във вид на прах, те често са смесе­ни с разни видове нишесте. Целите орехчета се фалшифицират с други, например с бомбайското индийско орехче (чийто плод е без мирис) и със сребристия индийски орех.

Орехчетата, мацисът и етеричното масло, приети вътрешно, предизвикват обилно отделяне на стомашен сок. Те имат антисеп­тично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Ин­дийското орехче намира широко приложение в готварството, защото улеснява храносмилането.То се поставя във фрикасета, пастети, супи, ястия от мелено месо, сосове, зеленчукови ястия (спанак, карфиол). Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, маг­даноз, корени за супа. Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки и др. Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози – на върха на ножа за ястия от 4 порции. Поставят се почти винаги малко преди ястието да бъде готово.

Като лечебно средство днес вече орехчетата нямат практическо приложение. Те не бива да се дават на малки деца и бременни же­ни (аборт) поради съдържащия се в тях миристицин.

Ако мотивът се сплита в двете посоки, както например при коланите, завързваме възлите за всяка половина поотделно, т. е. прикрепваме шнуровете през средата и сплитаме първо едната половина, след това обръщаме изплетената част и продължаваме да сплитаме другата половина. При модели, които се завързват само в една посока (за­веси, кувертюои), ни е необходима здраво закрепена, неподвижна изходна точка, например халка, пръчка или шнур, който е носещ спрямо работните шнурове.

Известни са 3 начина за прикрепване на шнурове към но­сещата част:

1. Прегъваме шнура, който искаме да закачим, на две през средата и извивката пъхаме от горната страна под носещата част просъхваме краищата на шнура през извивката и затягаме.

2. Просъхваме прегънатия шнур от долната страна на но­сещата част и определяме колко големи халки искаме да полу­чим, като я забодем с топлийка. След това с всеки край на шнура правим два полувъзела и ги премятаме едновременно през носещия шнур.

3.Прикрепваме към подложката два шнура, за да се полу­чат две халки — едната по-малка, а над нея по-голяма. Постъпва­ме-както в случай 2.

Преди да започнем, намазваме краищата на шнуровете с во­сък, за да не се разнищват и не се разплитат.

Фрезиста включва само 3 вида, които произхождат от Южна Африка. В Европа са премесени през 1880 г. Постепенно са били култивирани няколко десетки ароматични хибрида с най-различни цветове, известни под общото наименование F. hybrida. Цъфтят от февруари до юни. Цветовете режем, когато е разцъфтяло поне едно от цветче дата. Сравнително тънкото и крехко стъбло трябва да бъде по­топено във вода изцяло. При правилни грижи всички пъпки раз­цъфтяват за 6—8 дни. Водата във вазата обикновено не се раз­валя, но я сменяме поне два пъти, като същевременно подрязва­ме стъблото и прибавяме 3% захар. По-добре е във вазата фрезиста да бе се комбинира с други цветя.