Всичко за жената

Майораната, както дафиновото дърво са били свещени растения в древността. Те се използвали особено много през Средните векове и главно за лекуване на епилепсия и жен­ски болести. Родина на майораната се смята Северна Африка. Днес тя се култивира главно в СССР, Франция, Северна Африка. В своето отечество тя е многогодишно, а у нас едногодишно, ви­соко до 40 см тревисто растение от сем. Устноцветни. Използват се връхните части на растението, които имат особено приятен аро­мат и тръпчив вкус. Те съдържат 0,7-1% етерично масло, феноли витамин С, провитамин А, пектини и др.

Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносми­лателната система, действа спазмолитично и антисептично.

В кулинарията майораната се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и кар­тофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Прилага се и в колбасарството, където фенолите и етеричното й масло дей­ства консервиращо.

Майораната се употребява в народната медицина при колики в •стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения. Прилагат се прецедени водни извлеци в съотношение 10:150 преди хранене. Дозата за цял ден е 150 см³.

Фрезиста включва само 3 вида, които произхождат от Южна Африка. В Европа са премесени през 1880 г. Постепенно са били култивирани няколко десетки ароматични хибрида с най-различни цветове, известни под общото наименование F. hybrida. Цъфтят от февруари до юни. Цветовете режем, когато е разцъфтяло поне едно от цветче дата. Сравнително тънкото и крехко стъбло трябва да бъде по­топено във вода изцяло. При правилни грижи всички пъпки раз­цъфтяват за 6—8 дни. Водата във вазата обикновено не се раз­валя, но я сменяме поне два пъти, като същевременно подрязва­ме стъблото и прибавяме 3% захар. По-добре е във вазата фрезиста да бе се комбинира с други цветя.

Прародината й е далечна Южна Африка, където сега са поз­нати около 45 вида, някои от които са се аклиматизирали и в топлите азиатски страни. С очарованието и класическата просто­та на формата подхожда па всеки интериор. Не режем от корена, както повечето декоративни цветя, а прекършваме. По-късно скъ­сяваме стъблото през няколко дни чрез косо удължен разрез. Стъблото потопяваме във водата само 6—10 см.  Свежия вид и трайността на цвета можем да запазим с раз­твор от 8 г стипца и 5 г сол на 10 л вода. Към всеки литър газ бор прибавяме 15 г захар.