Всичко за жената

Към оцветяването на косата трябва да се отнасяте много внимателно. Преди всичко трябва да се съобразявате с цвета на лицето и очите си, а понякога дори и с тоалета си. Косата можете, да боядисате в светъл цвят, когато кожата на лицето ви е бяла. Сивите и белите коси не се боядисват в цвят, който е по-тъмен от нормалния цвят, на косата,
Установено е, че най-безвредни са растителните бои. Боите, съдържащи урсол, или анилинови бои, понякога причиняват алергично -възпаление на кожата.
Боядисване с къна. У нас боядисването с къна все още е доста разпространено, защото къната придава на косата приятен
червеникав оттенък, намалява падането й и е напълно безвредна. Къната съдържа танин, някои гликозиди, боя, смола и др. Използва се, когато белите коси не са повече от 15%.
Къната се продава стрита на прах в пакетчета (“Египетска къна“ и оцветяваща къна „Рубина“) и като кремообразна къна. Необходимото количество къна е от 40 до 60 г в зависимост от; дължината и гъстотата на косата. Смесва се с хладка вода в малък съд, докато се получи кашица. Съдът с кашицата поставяме на водна баня (във вряща вода) за 10-15 минути. След като поизстине малко, кашицата се нанася върху току-що измитата и изсушена коса, която се разделя, на малки снопчета, широки до 2-3 см. След.като намажете цялата коса, покрийте главата си с банска или плажна шапка, а отгоре я завийте с кърпа, за да задържите топлината по-дълго време. След един-два часа измийте косата с топла вода без сапун.
Боядисване с бои. Когато белите косми станат повече от 15-20%, по-добре е да прибегнете до боядисване с химическа боя. Днес тези бои се произвеждат под форма на течност или пасти. Химическите бои имат няколко предимства. С тях се получава сигурно и трайно покритие на белите коси. Произвеждат се в голяма гама от цветове (по 15-20 разцветки), които са естествени и красиви. След прилагането им косата става мека, гъвкава и с приятна лъскавина. Боядисаните коси могат да се подлагат на трайно къдрене без увреждане на цвета на косъма. Всяка разцветка има определен номер (от 1 до 20), като с малките номера се означават по-тъмните цветове, а с по-големите – по-светлите цветове.
Поради това, че всяка жена може след време да придобие алергична свръхчувствителност към всяка химическа боя, трябва преди всяко боядисване да се прави следната проба за свръхчувствителност: смесват се 5-6 капки от боята с десетина капки кислородна вода (6%). С няколко капки от тази смес се намазва кожата в областта на предмишницата, близо до лакътната ямка (колкото 10-стотинкова монета). Това място предварително се почиства със спирт. Резултатът се отчита след 48 часа. Ако кожата не е променена, боядисването е възможно, ако кожата наоколо е зачервена, възпалена и се ‘появи сърбеж, боядисване е тази боя не бива да се прави.
Преди да пристъпите към боядисването, трябва да определите кой номер боя ще употребите. Това зависи от процента на белите коси. Така до 30% бели коси трябва да използвате боя с един номер по-светла от желания. При бели коси до 50% използвайте този цвят, който искате да получите. Ако белите коси са повече от 50%, използвайте един тон по-тъмна боя. Боята се смесва с равно количество кислородна вода (6% или 20 волума). Смесването не трябва да става в метален съд. Косата трябва да се измие 2-3 дни преди боядисването. Самото боядисване се извършва с малка четка, започва се от корена и се стига до средата на космите. Косата се разделя на малки снопчета с дебелина до 2 см и ширина 3-4 см, за да може боята да прониква добре в цялото снопче. След 15-20 минути се
намазва и останалата част от дължината на косата, а след още 20 минути косата се измива. Първо косата се измива с обилно количество топла вода, а след това – с мек сапун. Преди измиването на косата боядисаната кожа на лицето се почиства с памуче, натопено в сапунена вода.
Когато боядисвате израснали бели корени на косата, трябва внимателно да боядисвате само тях. Само пет минути преди измиването на косата остатъкът от боя да се разреди с малко вода (в съотношение 1:3) и с него се намазва цялата коса. По този начин се уеднаквява цветът на косата по цялата и дължина.
Ако желаете да боядисате косата си в по-светъл цвят от естествения, трябва предварително да я просветлите и след това да я боядисате с желания цвят.
Сега у нас се произвеждат и т. нар. оцветители на бели коси. Те се използват за нюансиране на побелели, посивели и изрусени коси в приятни синкави, виолетови и сребърни тонове. Тяхното покритие е полу трайно. Косата предварително се измива с шампоан и се подсушава леко. Косата се облива с около една четвърт от съдържанието на флакона, което се разпределя върху цялата коса. На главата се поставя плажна шапка за 5 до 20 минути в зависимост от желания ефект, след което косата се изплаква с хладка вода.
Шампоан-оцветител за коса „Арома колор“. Произвежда се в течна и кремообразна форма (в 8 разцветки). При използването му заедно с основното измиване на косата се подобрява и нюансът на косата (кестеняв, червеникав или рус оттенък). Така освежаваме и подсилваме цвета на косата или променяме леко неговия нюанс. Полученото цветно покритие е краткотрайно. Белите коси не се оцветяват.
С малка част от шампоана косата се измива както с обикновен шампоан. Изплаква се с топла вода и леко се подсушава. Останалата^ част от съдържанието на тубата (флакона) постепенно и равномерно и се разпределя и втрива върху цялата повърхност на влажната коса. Получената пяна се оставя да действа около 20 минути. След това косата се измива обилно с топла вода. Във водата, с която изплаквате накрая косата, можете да налеете 1-2 супени лъжици оцет.

Три начина да подчертаете своя чар и женственост
„Вулканичен“, „графичен“ и „пулсиращ“ – такива са кодовите названия на една от тенденциите в макиажа на фирмата „Кристиан Диор“. Техен автор е известният стилист на фирмата, виетнамецът Тиен, майстор на подчертаната женственост. Той е последователен, избягва кресливата тоналност и остава верен на приглушената гама. опитайте да се представите, че сте в козметичния салон на Диор. и над лицето ви работят опитните магове-гримьори. Не можете ли? Тогава застанете пред огледалото, а да се гримирате така загадъчно и нежно, както ви съветва Тиен.
„Вулканичен“ макиаж
- веждите в цвета на класическото сиво
- очната линия – в тъмно лилаво -/сенките на горния клепач в примъглените опушени цветове – розов мрамор, сиво, старо злато, аметистов виолет, пепел от рози.
- на долния клепач (линията под окото) -цвят на теракота.
- спиралата – в тъмносиво
- основата и пудрата – светли
- устните в интензивно червено
„Графичен“ макиаж
- вежди в тъмен бронз, фиксирани с малко гел
- очна линия – черна
- сенките на горния клепач – сивозелени и сиви
- на долния клепач – античен бронз или пепелна синева
- спирала /туш за мигли/ – черна
- основа и пудра – светли
- устни, очертани с моливен контур в цвят на теракота
„Пулсиращ“ макиаж
- вежди кафяви
- вместо очна линия, краят на горния клепач е обрисуван с тъмен молив
- на горния клепач – сенки в смесените цветове на теракота, жълт ирис, меко розов
- на долния клепач – молив в нюансите на синевата
- туш за мигли – синьо виолетов
- основа и пудра – светли
- устни – светли и естествени
Ако нямате и не можете да намерите тези цветове сенки, очни линии, спирали, червила. Успокойте се. Поне ще сверите познанията си за палитрата. Опитайте първо на китката да „смесвате“ и комбинирате тези дяволски, „бягащи по вълните“ на въображението цветове. Трудно е, но затова пък усещането, че току-що сте излезли от козметичния салон на прочутия Диор, ще ви възнагради.

Турта или „калоферче“ нашият народ нарича разните форми, вариетети на два вида растения от рода Турта, наречени права турта и разклонена турта. Те са едногодишни,

тревисти растения от сем. Астерови (Сложноцветни), чиято родина е Северна Америка. Цялата им надземна част ухае приятно и има нагарчащ вкус. У нас се отглежда главно като декоративни расте­ния из паркове и градини заради красивите им оранжево жълти и кафяво жълти цветове. Туртите са високи от 15 до 80 см, като обик­новено достигат до 2-30 см. В нашата страна зеленчукопроиз­водителите ги отглеждат близо до посеви от картофи, ягоди, зеле и др., за да предпазят зеленчуците от вредители. В туртите се съ­държат вещества (сесквитерпенови лактони и др.), които действат против тези вредители. В растенията се намират флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и. др. Главното им действие е антисептично и тонизиращо. В нашата страна тези растения се използват рядко като подправка, но в родината им и в Централ­на Европа с листата се ароматизират много блюда. С листата се подправят салати, месни гозби, и месни консерви и се слагат там, където се използва розмаринът.

В българската народна медицина тъмно оранжевите съцветия (кичестите), съдържащи голямо количество каротен и пигменти, се използват при стерилитет у жените. Приема се извлек (4-5 едри тъмно оранжеви съцветия се заливат с 500 см³студена вода, престояват 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд – стъклен или емайлиран). След охлаждане извлекът се прецежда и се приема на 2 пъти преди хранене сутрин и вечер (затоплен).

Забележка: Истинското калоферче не е турта, а се нарича балсамна хризантема. То е ароматно, многогодишно, тре­висто, високо до 30 см растение с жълти дребни цветове. У нас се култивира в градините за украса. Съдържа етерично масло, фла­воноиди и др. Използват се пресните листа (по-рядко изсушени­те) като подправка на някои супи. В българската народна меди­цина се употребява рядко при хемороиди, като се сдъвкват 3-4 листчета преди хранене 3 пъти на ден.