Всичко за жената

Името на хряна произлиза от древно фризката дума крен, която означава мирис. Това наименование е останало в ре­дица средноевропейски страни, включително и у нас. За хряна като храна, подправка и лекарство се споменава от немската естественичка Хилдегард през XI в. Французите започват да го от­глеждат през XVI в. Хрянът е многогодишно, мразоустойчи­во, тревисто растение, достигащо на височина до 1,5 м, с едри, прикоренни розетъчни листа. Принадлежи към сем. Зелеви. Из­ползват се главно корените на растението, а в по-редки случаи и листата. Негова родина е провинция Бретан във Франция. Днес се среща подивяло почти в цяла Европа. У нас се култивира. Във връзка с неговото отглеждане трябва да се обърне внимание, че най-добри корени за подправка се получават в неторени, черноземни, влажни почви. Обикновено корените се използват в пряс­но състояние, тъй като изсушените губят голяма част от вкусово-лечебните си качества. За да се запазят в прясно състояние, хряновите корени се поставят в пясък. Така те издържат до няколко месеца. Могат да се съхраняват и в стъклени съдове под формата на каша, смесени е винен оцет, сол, малко мед и олио. Като храна и подправка хряновите корени се добиват главно от 2-3-годишни растения, защото те имат най-силен специфичен аромат и лют вкус. Коренището съдържа 1,20% етерично масло, 20% въглехид­рати, малко мазнини, голямо количество витамин С, който в зеле­ните части е около 200 мг% и др.

Главното действащо начало в хряна е гликозидът синегрин, който под влияние на ензима мирозиназа се разпада на активния алилизотиоцианат. Той възбужда апетита и подобрява храносми­лането. Обикновено се използва на върха на чаена лъжичка за 1 порция. В зависимост от вкуса тази доза може да бъде малко по-голяма. Но прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото алилизотиоцианатът дразни лигавицата на стомаха и чер­вата и понякога може да предизвика дори нервно разстройство. При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая. Понякога той служи като основен зеленчук за приготвяне на супи и ястия с тлъсто месо. За намаля­ване на парливостта му се смесва със сметана, пюре от ябълки, майонеза и др. Хрянът подобрява вкуса и действа консервира­що на туршии и зеленчукови салати. С него се подправя майонеза за варена риба, варено телешко, варени свински крачета, печено месо за студено сервиране.

В народната медицина корените на хряна се прилагат във вид на сок при болни с понижена киселинност на стомашния сок (1 чаена лъжичка се взема през време на ядене заедно с мед, захар или някаква течност 3 пъти на ден). Същият сок, смесен с мед и ябълки по равни части, се прилага при камъни в пикочния мехур, подагра, ревматизъм, за стимулиране на уринирането, при грип, кашлица, високо артериално налягане. При тези случаи може да се използва и сироп (смелени на кашица корени се посипват със захар и се оставят, докато се отдели сокът, който се пие по 1 чае­на лъжичка 3 пъти на ден по време на хранене). Тъй като хрянът подпомага образуването на витамин Bi в човешкия организъм, корените и листата се препоръчват и при неврастения. Те се из­ползват и външно вън вид на кашица при синуит, ишиас, плев­рит, пигментни петна по кожата. В тези случаи пресен хрян и тесто се омесват добре, поставят се в марля и се слагат на болните места, които предварително са намазани с мазнина. Този своеобразен компрес се държи не повече от 10-15 мин, защото има опасност от изгаряне (алилизотиоцианат).

Използването на хряна като лечебно средство трябва да се из­вършва под контрола на лекар.

Българският народ до неотдавна използваше корените на хря­на като консервант при приготвяне на крушовица, грозденица и др., които днес се позабравиха. Грозденицата се приготвя по след­ния начин: 10 кг гроздови зърна се нареждат в съд на пластове, като между тях се поставя 1 кг ситно нарязан хрян. Затвореният добре съд се пази на тъмно, хладно място при температура 10- 12 °С. Консервирането на круши става, като към 5 кг плодове се прибавят 300 г ситно нарязан хрян, 500 г захар, 200 см³ оцет и всичко се смесва добре. Накрая се поставя вода, докато се покрият плодовете.

Турта или „калоферче“ нашият народ нарича разните форми, вариетети на два вида растения от рода Турта, наречени права турта и разклонена турта. Те са едногодишни,

тревисти растения от сем. Астерови (Сложноцветни), чиято родина е Северна Америка. Цялата им надземна част ухае приятно и има нагарчащ вкус. У нас се отглежда главно като декоративни расте­ния из паркове и градини заради красивите им оранжево жълти и кафяво жълти цветове. Туртите са високи от 15 до 80 см, като обик­новено достигат до 2-30 см. В нашата страна зеленчукопроиз­водителите ги отглеждат близо до посеви от картофи, ягоди, зеле и др., за да предпазят зеленчуците от вредители. В туртите се съ­държат вещества (сесквитерпенови лактони и др.), които действат против тези вредители. В растенията се намират флавоноиди, етерично масло, дъбилни вещества и. др. Главното им действие е антисептично и тонизиращо. В нашата страна тези растения се използват рядко като подправка, но в родината им и в Централ­на Европа с листата се ароматизират много блюда. С листата се подправят салати, месни гозби, и месни консерви и се слагат там, където се използва розмаринът.

В българската народна медицина тъмно оранжевите съцветия (кичестите), съдържащи голямо количество каротен и пигменти, се използват при стерилитет у жените. Приема се извлек (4-5 едри тъмно оранжеви съцветия се заливат с 500 см³студена вода, престояват 6-8 ч, след което се варят 15 мин в добре затво­рен съд – стъклен или емайлиран). След охлаждане извлекът се прецежда и се приема на 2 пъти преди хранене сутрин и вечер (затоплен).

Забележка: Истинското калоферче не е турта, а се нарича балсамна хризантема. То е ароматно, многогодишно, тре­висто, високо до 30 см растение с жълти дребни цветове. У нас се култивира в градините за украса. Съдържа етерично масло, фла­воноиди и др. Използват се пресните листа (по-рядко изсушени­те) като подправка на някои супи. В българската народна меди­цина се употребява рядко при хемороиди, като се сдъвкват 3-4 листчета преди хранене 3 пъти на ден.

Лечебните качества на седефчето са известни от съчи­ненията на Диоскурид, Плиннй Стари и Овидий. От древността до наши дни народите на Европа го смятат незаменимо средство при лекуване на болни очи. Вярвало се е, че там, където расте седефче, не се появяват змии и насекоми. Седефчето е мно­гогодишно тревисто растение или полухраст с височина от 50 до 80 см и се отнася към сем. Седефчеви. За негово отечество се смятат земите край Средиземно море.  Отглежда се в Европа и Азия. У нас е разпространено в Югоизточна и Североизточна България и Средните Родопи. Използват се листата на растението, които се берат преди цъфтежа, тъй като тогава миризмата им е най-приятна. Съдържа 0, 06-0,70% етерично масло, в което се срещат кетоните  нонанон-2, ундеканон-2 и др., както и лимонен, ванилин, цинеол. и др. Освен етерично масло в листата се намират още флавоноиди, витамини, смоли, органични киселини, фуранокумарини, алкалоиди и др.

Седефчето действа главно спазмолитично, противовъзпали­телно и антисептично. В кулинарията се употребяват сухите ли­ста, и то на върха на чаена лъжичка за ароматизиране на зе­лени салати, сосове, ястия от сирене и тлъсто месо (особено

овнешко); поставя се в маринати, ракии („седефраки“), коняци, ви­на. Като подправка може да се смесва с хвойна, градинска и дива мащерка.

Въпреки че в по-големи дози седефчето е токсично (фуранокумарините и др.), то се използва в българската народна медицина при редица заболявания – липса на апетит, нервни заболявания, сърцебиене на нервна почва, нервни смущения при климактериум, болки в стомаха и червата. Използва се още и против глисти под форма на клизма или вътрешно. При всички гореказани заболява­ния седефчето се приема вътрешно като извлек (1 равна чаена лъжичка прах от листата или 2 г от тях се попарват с 500 см³ топла вода – 90°С, кисне се 4-5 ч, прецежда се, разделя се на 3 части и се пие сутрин, обед и вечер преди хранене). За клизми се взема 1 чаена лъжичка прах от седефче, залива се със 150 см³ ки­пяща вода, вари се 1-2 мин, кисне се половин час и се прецежда.

Извлекът се прилага затоплен. При болки в ушите се поставят 2-3 капки сок от седефче, смесен с равна част олио. Седефчето не бива да се употребява от бременни жени поради опасност от аборт (приток на кръв в тазовата област). Прието вътрешно в по-големи дози предизвиква световъртеж, повръщане. Поради голямата токсичност на етеричното масло то не се използва в ку­линарията. Влиза в състава на някои лекарства, които трябва да се приемат под контрола на лекар.