Всичко за жената

Родът пащърнак има около петнадесет вида, които са разпространени в Европа и Азия. Един от тях е посевният пащърнак от сем. Целинови (Сенникоцветни). Той е

използван от елини и римляни като храна и лекарство. Особено много е употребяван и култивиран през Средновековието. Днес той е загубил своето някогашно голямо значение, макар че продължава да се използва в Средна Европа и най-вече в Англия. Среща се в спонтанната флора на България. Употребява се главно кореноплодът, и то най-често в прясно-състояние. Листата му се използват рядко. Негово отечество се смята Източна Азия. Той е две­годишно растение, достигащо на височина до 1 м. В кореноплодът се съдържат до 0,40% етерично масло, пектини, захари, фурано-кумарини, алкалоидът пастинацин, витамин С и др. В плодовете етеричното масло достига до 0,25%. Главните биологично активни вещества (съставките на етеричното масло, фуранокумарините и алкалоидът пастинацин) действат спазмолитично на гладката мускулатура на храносмилателния тракт. Те влияят благотворно на сърдечно-съдовата система и имат средно изразено хипотензивно действие.

В кулинарията кореноплодът се прилага като целината в прясно състояние или смлян на прах, пазен в хладилник. С него се арома­тизират ястия със или без месо. Кореноплодът е основен зеленчук при някои гозби, приготвени с месо и картофи. Листата служат за подправка и украса заедно с други продукти при приготвяне на салати. Пащърнакът се комбинира с лук, чесън, мащерка, магда­ноз. Поставя се в ястието преди варенето. Тъй като той не пре­дизвиква опасни за здравето странични явления, може да се изпол­зва в количества според вкуса на консуматора. В чужбина с пащърнака ароматизират няколко вида вина.

В народната медицина кореноплодът се прилага при заболява­ния на отделителната система, главно камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, при сърдечна невроза, стенокардия и др. Прие­ма се във вид на извлек. Две чаени лъжички добре стрити корени се попарват с 250 см³ кипяща вода, киснат се 30 мин, прецежда се и се приема наведнъж. Тази доза се прилага 3 пъти дневно преди хранене. Лечението трае 20 дни. След 1 месец почивка курсът може да се повтори. При събирането на кореноплода може да се получат дерматити (фуранокумарините имат фотосензибилизиращо действие).

Майораната, както дафиновото дърво са били свещени растения в древността. Те се използвали особено много през Средните векове и главно за лекуване на епилепсия и жен­ски болести. Родина на майораната се смята Северна Африка. Днес тя се култивира главно в СССР, Франция, Северна Африка. В своето отечество тя е многогодишно, а у нас едногодишно, ви­соко до 40 см тревисто растение от сем. Устноцветни. Използват се връхните части на растението, които имат особено приятен аро­мат и тръпчив вкус. Те съдържат 0,7-1% етерично масло, феноли витамин С, провитамин А, пектини и др.

Приета вътрешно, майораната засилва функциите на храносми­лателната система, действа спазмолитично и антисептично.

В кулинарията майораната се използва най-често заедно с лук, чесън, черен пипер, в зеленчукови супи, ястия от варива и кар­тофи, като плънка за тлъсти патици, пастети, сосове и др. Прилага се и в колбасарството, където фенолите и етеричното й масло дей­ства консервиращо.

Майораната се употребява в народната медицина при колики в •стомаха и червата, кашлица, особено при спастичен бронхит на малки деца, при трудно уриниране и неврастения. Прилагат се прецедени водни извлеци в съотношение 10:150 преди хранене. Дозата за цял ден е 150 см³.

Лимоновите кори и сокът се добиват от плодовете на лимоновото дърво, което достига на височина до 5-6 м и се отнася към сем. Седевчеви. Култивира се в Южна Европа, субтропическа Азия, СССР, Африка, Америка. Освен киселите лимони, които се внасят у нас, се отглеждат и сладки лимонови дръвчета. Техните плодове имат приятна на вкус сладка мека част, която се консумира в прясно състояние или захаросана. Кората им също служи за подправка. В кората на киселия лимон се срещат голямо количество флавоноиди, провитамин А, вита­мините С, В₁, В_2, пектини и др. Лимоновата кора е богата на ете­рично масло (1-2%), което е лесно подвижна течност. В него се съдържат 5% цитрал (главна съставка на всички цитрусови ма­сла), лимонен, метилхептан, цитронелол, геранилацетат и др. В сока на киселия лимон се съдържат 5-8% свободна лимонова киселина, 1-2% соли на лимонената киселина, етилов естер на тази киселина, 1,5 до 3% захари, флавоноиди, витамини и др. Особено голямо е количеството на витамин С- 110 мг%.

Благодарение главно на етеричното масло лимоновите кори възбуждат апетита, подпомагат храносмилането, действат бла­готворно на целия организъм и на сърдечно-съдовата система (флавоноидите). Корите се употребяват при приготвяне на кремове, сладкиши, за ароматизиране на питиета и др. Етеричното масло и добитата от него есенция служат в питейната промишленост, във фармацията за коригиране мириса на някои лечебни средства. Как­то настърганите кори от плодовете, така и сокът и маслото се из­ползват широко в българската кухня.