Всичко за жената

Депилатоарите са средства за премахване на излишните и нежелани косми. Съдържат серни съединения на бария, натрия или стронция. При смесването им с вода отделят сероводород, който разтваря роговото вещество на косъма и го пречупва. При използването на депилатоарите обаче корените на космите остават, поради което те поникват отново скоро след депилацията.
Съществуват две форми депилатоари: прахообразни и пастообразни. За да не губят качествата си, депилатоарите трябва да се пазят в добре затворени съдове и на сухо място.
Депилатоарът се прилага по следния начин: Най-напред кожата се измива. Праховидният депилатоар се смесва с малко вода, докато се получи рядка кашица, която се нанася веднага в тънък слоя върху определения участък на кожата. Сместа остава там от 4 до 10 минути. След това с шпатулка тя се отделя, а мястото се измива много добре с вода. Нашата козметична промишленост произвежда прахообразни и аерозолни депилатоари. Начинът на употреба е описан на опаковката им. При купуване на депилатоар трябва да се обърне внимание върху срока на годност, защото след този срок активността му силно намалява.
Прилагаме състава на един прахообразен и на един течен депилатоар:
1. Бариев сулфид – 50 г, цинков окис – 25 г, нишесте – 25 г.
2. Натриев сулфид – 9 г, нишесте – 9 г, глицерин – 5 г, вода – 77 г.
Освен тези депилатоари произвеждат се и средства за изскубване на космите. Те съдържат колофон и други лепливи и бързо съхнещи вещества. Нанесени върху кожата, образуват еластичен филм, за който космите прилепват здраво. При енергично и бързо отлепване на този филм космите се изскубват от корена. След време обаче отново поникват.

Продукти: 3 чаени чаши брашно, 2 чаени чаши захар, 2 яйца, 2 пакетчета нишесте ванилия, 2 супени лъжици какао, 1 чаена чаша олио, 2 чаени чаши прясно мляко, кора от ½  лимон, 1 прах ванилия, на върха на ножа счукан кардамом, на върха на чаената лъжичка канела, щипка сол, 1 чаена лъ­жичка амонячна сода.

Яйцата и захарта се разбиват добре, прибавят се олиото, ка­каото, подправките, нишестето и постепенно млякото, амонячната сода и брашното. Тестото се изсипва в добре намаслена и поръсена със счукани орехи голяма кексова форма или тавичка. Пече се във фурната на 1. шина при температура 175-180°С в продъл­жение на 50-55 мин. След това кексът се оставя да постои още 10 мин при изключен електрически ток.

В Европа индийското орехче става известно през XI в. Първите данни за него като подправка се срещат около този пери­од в съчиненията на естественичката Хилдегард. През XVI в. пор­тугалците завладяват Молукските острови, където растението е широко разпространено и веднага слагат монопол върху износа му. След около 100 г. този остров е завладян от холандците. Те унищожават всички дървета на индийското орехче освен дивора­стящите на островите Банда и Амбоан, които поставят под строго наблюдение. За откъсване само на 1 плод се предвиждало отси­чане на ръката на провинилия се. Въпреки това чрез тайно изна­сяне на разсад французите през 1770 г. успяват да организират плантации на о. Мавриций.

Дървото на индийското орехче е вечно зелено, до­стига на височина до 15 м и се отнася към сем. Миристикови. Пло­дът е подобен на малки островърхи кайсии, които в зряло със­тояние се разпукват и се разкрива твърд месест орех (индийско орехче). След отстраняването на обвивката изсушените на слънце орехчета в повечето случаи се киснат в разтвор от варно мляко, за да запазят без промяна химичния си състав и да не покълнат. Те имат приятен мирис и парлив вкус. Съдържат 5 до 15 % етерично масло (в състава му влиза 4% миристицин), 30% нишесте, 30% тлъсто масло, протеини, сапонини, липаза и др. Миристицинът (съдържа се и в магданоза) има психотропни и халюциногенни свойства. Смята се, че едно орехче е в състояние да отрови въз­растен, а маслото му е най-токсичното между етеричните масла, известни досега.

Освен орехчетата и етеричното масло използват се и обвивните мантии на орехчетата, известни в търговията като мускатов цвят или мацис. Той има по-нежен мирис и вкус от орехчетата. Съдържа от 8 до 10% етерично масло, 30% нишесте, 20%. липиди, 3% минерални вещества и др. Тъй като индийските орехчета и мацисът се предлагат на пазара във вид на прах, те често са смесе­ни с разни видове нишесте. Целите орехчета се фалшифицират с други, например с бомбайското индийско орехче (чийто плод е без мирис) и със сребристия индийски орех.

Орехчетата, мацисът и етеричното масло, приети вътрешно, предизвикват обилно отделяне на стомашен сок. Те имат антисеп­тично и стимулиращо защитните сили на организма действие. Ин­дийското орехче намира широко приложение в готварството, защото улеснява храносмилането.То се поставя във фрикасета, пастети, супи, ястия от мелено месо, сосове, зеленчукови ястия (спанак, карфиол). Комбинира се с черен пипер, дафинов лист, лук, маг­даноз, корени за супа. Мацисът се предпочита за ароматизиране на козунаци, сладкиши, дребни сладки и др. Индийското орехче и мацисът се използват в малки дози – на върха на ножа за ястия от 4 порции. Поставят се почти винаги малко преди ястието да бъде готово.

Като лечебно средство днес вече орехчетата нямат практическо приложение. Те не бива да се дават на малки деца и бременни же­ни (аборт) поради съдържащия се в тях миристицин.