Всичко за жената

Кой от вас не е мечтал за свое ъгълче, в което да се усамоти, да се чувства защитен, спокоен, сам. Във влака сядаме в купето, което не е натъпкано, на плажа си избираме място на почтително разстояние от околните, градината пред къщата ограждаме, ако не с високите зидове на възрожденските ни къщи, поне с жива „тел“ от храсти, които ни тулят от любопитни погледи.
Моят дом е моята крепост. Как да повярваме на тази непостижима максима, когато понякога сами участваме в рушенето на крепостта. Точно в нея все не можем да се спасим от атаката на шумовете, идващи от съседите, от неканени гости, от телефонни звуци.
И така, как да се пазим от натрапници и как да“ не станем такива.
Неочакваният гост е по-страшен от наводнение. От време на време някой се отбива у нас „за малко“, което обикновено продължава с часове. Най-често това са познати, колеги, роднини от провинцията. Ужасно е! Особено ако живееш в центъра, в курортен град, на кръстопът. Идват гостите, за да уреждат служебни или частни въпроси, без да си задават въпроса как се чувстваш, имаш ли планове за деня, в състояние ли си да им окажеш внимание. А на всичкото отгоре се притесняваш, че жилището ти е неподредено, че трябва да вземеш детето от училище, че трябва да пазаруваш, да приготвиш обед, вечеря. Въпреки това се усмихваш, любезничиш. Тук ти е грешката. Не трябва да прекаляваш с любезността, защото ще съжаляваш горчиво – примерно неканеният гост започва да се надига, кани се да си тръгва“, а ти поддържаш оживено разговора, кандардисваш го да остане още малко.
Затова да не забравяме:
- Случайната визита при съседа, приятеля не трябва да продължава повече от 10 – 15 минути.
- Никога не трябва да правим посещение, без предупреждение.
- Ако приятели и роднини имат телефон, винаги се уговаряме предварително за деня и часа на посещението.
- Никога не налитаме като скакалци и не окупираме чужд дом за няколко дни, пази боже, за седмица. Посещение без покана е върхът на нахалството особено към роднински семейства, които живеят във ваканционни сеща или търговски центрове. Френска пословица гласи:
„Изтърси се някъде без покана и ще разбереш какво нищожество си“.
Като си говорим за частната неприкосновеност, не можем да отминем невъзпитанието и безтактността при общуването по телефона. Това благо на цивилизацията често се превръща в средство за инквизиране. Кои са правилата, които забравяме:
- Независимо от характера си, разговорът не бива да е продължителен. Дългите телефонни разговори дезорганизират говорещите, пречат на околните, създават напрежение в дома. Телефонът не е средство за решаване на сложни служебни и лични проблеми.
- Като чуем сигнала, се стараем бързо да отговорим, за да на задържаме човека, който ни търси, излишно дълго. В същото време, когато ние търсим някого, не трябва да сме прекалено настоятелни. Ако след петия сигнал никой не се обади, слагаме слушалката. Или домакинът го няма вкъщи, или съзнателно не иска да го безпокоят. Продължителното звънене нарушава спокойствието в чуждия дом.
- По принцип в частен дом не се звъни след 22 часа и преди осем сутрин. Ако познаваме навиците на човека, когото търсим, сутрешният час също може да се окаже неприличен и тогава трябва да го търсим към девет, десет. Можем да отстъпим от тези принципи само по спешен проблем, чието решение е в интерес на човека, когото търсим.
- Да избягваме да се обаждаме в почивните дни – събота и неделя. Ако все пак ни се наложи, да звъним не по-рано от десет часа.
- Преди да наберем номера, преценяваме дали е удобно, дали няма да попречим. Не звъним ли по време на вечеря, обяд, на интересни телевизионни предавания, мачове, филми. Да се обаждаме някому, докато текат централните вечерни новини по телевизията, е безтактно.
- Да не се опитваме да се свържем с някого, без да сме сигурни в телефонния му номер. Ако гадаем или налучкваме, нарушаваме спокойствието в не една или две къщи.
- Ако ни позвънят докато имаме гости, говорим кратко и се уговаряме да се чуем по друго време. Това е уважение към гостите и към нас – техните домакини.
- Да не ползваме често телефона на съседите – обратното прехвърля границите на приличието.
И така, драги госпожи и господа, желаем ви спокойствие у дома, само мили и очаквани гости, както и симпатични деликатни съседи.

Разсеяните стари професори, които забравят чадърите си, често започват своите лекции на най-различни теми с крилатата фраза: „Още старите римляни…” За цветята тези думи важат във. сам точно. И не само при гърците и римляните, но и при далеч по-старите културни народи—египтяни, вавилонци, асирийци — цветята са служили като декорация, а често са били свързани с религията и са били издигани в култ. Така е било и при старите народи от американския континент — ацтеки, толтеки и май. А чак на другия край на света — в Индия, Китай и Япония—бил създаден сложен култ към цветята като израз на религиознофилософски идеи. Познатата японска икебана — изкуството да се подреждат цветя — има вековни традиции и се изучава в някои училища както другите видове изкуство.

Съвременният човек вече не се интересува от култовата сим­волика на цветята, но е запазил желанието да има близо до се­бе см частица от природата. Освен това букетите, конто допъл­ват обзавеждането, действат също така естетически както за месата от декоративна тъкан. Въпреки че не винаги имаме въз­можност да отглеждаме в къщи цветя, стремим се поне да ген имаме във вази, за да направим дома си по-приятен. Букетът подреден в подходяща ваза или в друг съд, е вид художествено произведение, израз на нашия вкус, настроение и чувство за. Въпреки че става въпрос за личен вкус, добре е да се спазват някои основни правила. Затова бихме искали да посочим някои възможности за подреждане на букети и да напомним ня­кои от най-важните принципи.

В помещението, което използваме  като спалня, не слагаме цветя, особено силно ароматни, като лилии, рози, люляк и т. н.Някои хора са алергични спрямо прашеца от тичинките, например на лилиите, примулите или на някои треви. Трябва да внимаваме и при цветната украса в детските стаи, тъй като детето може да счупи вазата и лесно да се нарани.

По-големи възможности за подреждане на цветя имаме в т. нар. работни помещения — кухнята, кухненския бокс. Но не бива да забравяме, че цветята трябва да направят обстановката по-приятна, а не да пречат. Затова тук предпочитаме дребни цветя в ниски и стабилни съдове. Така подреждаме и обикновената ма­са за ядене. С подходящо избраните цветя на масата сервиране­то винаги е по-приятно, а настроението по-добро. За целта се използва не само цветът, но и други части на растенията — ли­ста, клонки от иглолистни или от декоративни дървета с цветни плодове, реси, върби и т. н. според сезона. Важно е обаче вина­ги да ги подреждаме в ниски съдинки, за да не пречат на се­дящите около масата да се виждат и да разговарят. Трябва съ­що да се стремим вадичката и цветята да съответстват на съ­довете за хранене, на покривката и т. н. При украсяване на праз­ничната маса използваме по-разкошни цветя в умерено количе­ство, но спазваме същото правило — да бъдат ниски, да не до­минират над съдовете и да не пречат при сервирането, а хармо­нично да допълват целия интериор.

Сравнително най-големи възможности при подреждането на цветната украса имаме в т. нар. общи помещения на жилището — холове, всекидневни, антрета, вестибюли и т. н. 11 тук обаче не бива да забравяме, че цветята и вазите трябва да хармонират с мебелите, обстановката, стените, тапетите и декоративните тъка­ни. Например тежка каменинова кана с богат букет, поставена вър­ху черното излъскано пиано, ще изглежда съвсем безвкусно. И обратно модерна ваза например от цветно стъкло, ще изглежда чужда между стилните мебели на вилата. Голямата ваза от ръч­но шлифован кристал с богати орнаменти не подхожда на модер­ното леко и практично съвременно обзавеждане. Между друго­то ще споменем, че е по-добре да избягваме подреждането на скромни цветя в скъпи и богато украсени кристални вази. Вазата и цветята трябва взаимно да се допълват, по-точно съдът тряб­ва да допълва цветята по подходящ начин. Кристалните шлифо­вани вази са твърде декоративни сами по себе си и не винаги добре се свързват с. поставените в тях цветя.

Следователно при подреждането на вазата с цветя най-важ-ки са личният вкус и хармонията между вазата, цветята и обста­новката. Но не бива да забравяме и чисто практическата страна на въпроса — вазата да няма дори миниатюрни пукнатини (отнася се главно за керамичните съдове)да бъде достатъчно стабилна, а дъното й да и навлажнява и поврежда мебелите.

Нека засегнем и един въпрос, по който често се допускат греш­ки: как да постъпваме с цветята, получени от нашите гости? При­стигащият посетител поднася цветята без хартията. Това е основно правило. Изключение се прави само за скъпите цветя, които още. в магазина се увиват в целофан или в друга прозрачна хартия и които гостът не развива при поднасянето. Домакинът (или по-скоро домакинята) трябва веднага да сложи букета в подходяща ваза и да я постави в помещението, където се намира гостът. Букетът се оставя там поне докато трае посещението.

Така стигнахме до въпроса, кои съдове са подходящи за под­реждане на букети. Отговорът не е труден — всички съдове за цветя трябва да бъдат красиви, опростени и практични. Най-често би­ват два типа: различни по вид и големина вази и различни по форма малки ниски съдинки от стъкло или керамика, а по-рядко от ня­кои ценни и подходящо обработени метали. За стъклените съ­дове е излишно да говорим. Добре е керамичните съдове, които все по-широко се използват, да имат гладки, опростени форми и убити тонове. Цветята за тях подбираме много по-грижливо по­ради общата цветна композиция и подреждане, отколкото за кла­сическата стъклена ваза. Това се отнася предимно за гледжосани-те керамични съдове. Например различните полски и горски цветя, тревите и пъстрите градински букети изпъкват много добре в тъм­ни керамични кани. За разцъфналите клонки на овощните дръвчета или на декоративните храсти добре подхожда т. нар. национална ке­рамика с форма на кана или шише. За разлика от това облаго­родените цветя — – рози, бербери, нарциси и др., — предимно с тън­ки стъбла и без листа, изпъкват по-добре в опростените по фор­ма стъклени вази, отколкото в масивните тъмни каменинови и керамични съдове. Дребните цветя или цветята с къси дръжки (при­мули, момини сълзи, кокичета, виолетки) слагаме в плитки съ­динки, където може да ги комбинираме с по-високи цветя.

Казано накратко, съдът и цветята трябва винаги взаимно да се допълват, да хармонират помежду си. Същото се отнася и за го­лемината на съда. Добре е да се спазва известно съотношение, което може да изразим по следния начин: височината и ширина­та на вазата към височината и ширината на букета да бъдат при­близително в отношение 3:5. Когато подреждаме цветята в съ­динка, най-дългото цвете не бива да превишава диаметъра й по­вече от два пъти.

Какви основни правила трябва да спазваме при подреждане на цветята? На първо място, то не бива да бъде изкуствено. Не­естествено изглежда например хоризонтално поставеното стъбло на гладиолата или, обратно, аранжираната отвесно с помощта на тел клонка бръшлян (като допълвай! ). По-тежките, тъм­ни цветя поставяме по-ниско, а ясните, светли — по-високо. Допълващата зеленина (листа и клонки), която се навежда навън, подреждаме по възможност най-близо до съда. Тя също трябва да хармонира с цветята, без да ги скрива. Ако използваме като допълнение различни   треви, те трябва да стърчат над цветята.

Когато влезем в магазина, нека не се поддаваме на очарова­нието на пъстрите и оригинални тапети, които ни заобикалят, а внимателно да помислим как отделните мотиви биха хармонира-ли с интериора, в който ще бъдат поставени. Не е достатъчно да мислим само за височината и големината на стаята и за влия­нието на цветовете, важно е те да съответстват също на ме­белите, килима, завесите, плата на мебелите и дребните допъл­нения, конто са част от обзавеждането на стаята. Не бива да. Забравяме също цвета на вратите, осветителните тела, големите зидани печки и камини с калени плочки. Отделните, привидно незначителни детайли трябва добре да се допълват с тапета. Тук важат същите правила, както и при модните допълнения на дрехата: и най-хубавата рокля, от най-качествения плат няма да;има никакъв ефект без подходящо допълнение и, обратно, дори .Обикновената рокля може да се украси по начин, който всяка жена трябва да владее. Затова ще приключим с извода, във правилата за обличането и целият ни опит в това отношение да се използват и тук. Не бива да забравяме и важните пратки чесан съвет: хубавите, приятни за окото мебели или мебелите художествена стойност трябва да стоят на стена с дискретни. Тапети, а останалите, не особено декоративните да се прикрият пи подчинят на една ярка, силно стена.