Всичко за жената

Разсеяните стари професори, които забравят чадърите си, често започват своите лекции на най-различни теми с крилатата фраза: „Още старите римляни…” За цветята тези думи важат във. сам точно. И не само при гърците и римляните, но и при далеч по-старите културни народи—египтяни, вавилонци, асирийци — цветята са служили като декорация, а често са били свързани с религията и са били издигани в култ. Така е било и при старите народи от американския континент — ацтеки, толтеки и май. А чак на другия край на света — в Индия, Китай и Япония—бил създаден сложен култ към цветята като израз на религиознофилософски идеи. Познатата японска икебана — изкуството да се подреждат цветя — има вековни традиции и се изучава в някои училища както другите видове изкуство.

Съвременният човек вече не се интересува от култовата сим­волика на цветята, но е запазил желанието да има близо до се­бе см частица от природата. Освен това букетите, конто допъл­ват обзавеждането, действат също така естетически както за месата от декоративна тъкан. Въпреки че не винаги имаме въз­можност да отглеждаме в къщи цветя, стремим се поне да ген имаме във вази, за да направим дома си по-приятен. Букетът подреден в подходяща ваза или в друг съд, е вид художествено произведение, израз на нашия вкус, настроение и чувство за. Въпреки че става въпрос за личен вкус, добре е да се спазват някои основни правила. Затова бихме искали да посочим някои възможности за подреждане на букети и да напомним ня­кои от най-важните принципи.

В помещението, което използваме  като спалня, не слагаме цветя, особено силно ароматни, като лилии, рози, люляк и т. н.Някои хора са алергични спрямо прашеца от тичинките, например на лилиите, примулите или на някои треви. Трябва да внимаваме и при цветната украса в детските стаи, тъй като детето може да счупи вазата и лесно да се нарани.

По-големи възможности за подреждане на цветя имаме в т. нар. работни помещения — кухнята, кухненския бокс. Но не бива да забравяме, че цветята трябва да направят обстановката по-приятна, а не да пречат. Затова тук предпочитаме дребни цветя в ниски и стабилни съдове. Така подреждаме и обикновената ма­са за ядене. С подходящо избраните цветя на масата сервиране­то винаги е по-приятно, а настроението по-добро. За целта се използва не само цветът, но и други части на растенията — ли­ста, клонки от иглолистни или от декоративни дървета с цветни плодове, реси, върби и т. н. според сезона. Важно е обаче вина­ги да ги подреждаме в ниски съдинки, за да не пречат на се­дящите около масата да се виждат и да разговарят. Трябва съ­що да се стремим вадичката и цветята да съответстват на съ­довете за хранене, на покривката и т. н. При украсяване на праз­ничната маса използваме по-разкошни цветя в умерено количе­ство, но спазваме същото правило — да бъдат ниски, да не до­минират над съдовете и да не пречат при сервирането, а хармо­нично да допълват целия интериор.

Сравнително най-големи възможности при подреждането на цветната украса имаме в т. нар. общи помещения на жилището — холове, всекидневни, антрета, вестибюли и т. н. 11 тук обаче не бива да забравяме, че цветята и вазите трябва да хармонират с мебелите, обстановката, стените, тапетите и декоративните тъка­ни. Например тежка каменинова кана с богат букет, поставена вър­ху черното излъскано пиано, ще изглежда съвсем безвкусно. И обратно модерна ваза например от цветно стъкло, ще изглежда чужда между стилните мебели на вилата. Голямата ваза от ръч­но шлифован кристал с богати орнаменти не подхожда на модер­ното леко и практично съвременно обзавеждане. Между друго­то ще споменем, че е по-добре да избягваме подреждането на скромни цветя в скъпи и богато украсени кристални вази. Вазата и цветята трябва взаимно да се допълват, по-точно съдът тряб­ва да допълва цветята по подходящ начин. Кристалните шлифо­вани вази са твърде декоративни сами по себе си и не винаги добре се свързват с. поставените в тях цветя.

Следователно при подреждането на вазата с цветя най-важ-ки са личният вкус и хармонията между вазата, цветята и обста­новката. Но не бива да забравяме и чисто практическата страна на въпроса — вазата да няма дори миниатюрни пукнатини (отнася се главно за керамичните съдове)да бъде достатъчно стабилна, а дъното й да и навлажнява и поврежда мебелите.

Нека засегнем и един въпрос, по който често се допускат греш­ки: как да постъпваме с цветята, получени от нашите гости? При­стигащият посетител поднася цветята без хартията. Това е основно правило. Изключение се прави само за скъпите цветя, които още. в магазина се увиват в целофан или в друга прозрачна хартия и които гостът не развива при поднасянето. Домакинът (или по-скоро домакинята) трябва веднага да сложи букета в подходяща ваза и да я постави в помещението, където се намира гостът. Букетът се оставя там поне докато трае посещението.

Така стигнахме до въпроса, кои съдове са подходящи за под­реждане на букети. Отговорът не е труден — всички съдове за цветя трябва да бъдат красиви, опростени и практични. Най-често би­ват два типа: различни по вид и големина вази и различни по форма малки ниски съдинки от стъкло или керамика, а по-рядко от ня­кои ценни и подходящо обработени метали. За стъклените съ­дове е излишно да говорим. Добре е керамичните съдове, които все по-широко се използват, да имат гладки, опростени форми и убити тонове. Цветята за тях подбираме много по-грижливо по­ради общата цветна композиция и подреждане, отколкото за кла­сическата стъклена ваза. Това се отнася предимно за гледжосани-те керамични съдове. Например различните полски и горски цветя, тревите и пъстрите градински букети изпъкват много добре в тъм­ни керамични кани. За разцъфналите клонки на овощните дръвчета или на декоративните храсти добре подхожда т. нар. национална ке­рамика с форма на кана или шише. За разлика от това облаго­родените цветя — – рози, бербери, нарциси и др., — предимно с тън­ки стъбла и без листа, изпъкват по-добре в опростените по фор­ма стъклени вази, отколкото в масивните тъмни каменинови и керамични съдове. Дребните цветя или цветята с къси дръжки (при­мули, момини сълзи, кокичета, виолетки) слагаме в плитки съ­динки, където може да ги комбинираме с по-високи цветя.

Казано накратко, съдът и цветята трябва винаги взаимно да се допълват, да хармонират помежду си. Същото се отнася и за го­лемината на съда. Добре е да се спазва известно съотношение, което може да изразим по следния начин: височината и ширина­та на вазата към височината и ширината на букета да бъдат при­близително в отношение 3:5. Когато подреждаме цветята в съ­динка, най-дългото цвете не бива да превишава диаметъра й по­вече от два пъти.

Какви основни правила трябва да спазваме при подреждане на цветята? На първо място, то не бива да бъде изкуствено. Не­естествено изглежда например хоризонтално поставеното стъбло на гладиолата или, обратно, аранжираната отвесно с помощта на тел клонка бръшлян (като допълвай! ). По-тежките, тъм­ни цветя поставяме по-ниско, а ясните, светли — по-високо. Допълващата зеленина (листа и клонки), която се навежда навън, подреждаме по възможност най-близо до съда. Тя също трябва да хармонира с цветята, без да ги скрива. Ако използваме като допълнение различни   треви, те трябва да стърчат над цветята.

Хранителните продукти се запазват в прозрачни кутии от пластмаса, които обаче имат това неудобство, че не осигуряват достатъчен, достъп на въздух, както и в стъклени, порцеланови или керамични буркани. Какао, чай, кафе — в стъклени бурканчета с капаци, които се завинтват, или в тенекиени кутии. Хляб — в специално емайлирани съдове за хляб, в пластма­сови кутии или в отделението за хляб в кухненския шкаф. Важ­но е да има достъп на въздух! Други тестени произведения — в тенекиени, порцеланови, стъклени или пластмасови съдове. И тук е важен достъпът на въздух! Месо и колбаси — в алуминиево фолио, стъклени, порцеланови, керамични или пластмасови съдове. Риби—според вида им — в алуминиево фолио, в стъклени, порцеланови, керамични или пластмасови съдове.

Плодове — в панер, че от върбови пръчки или телена мрежа, в пластмасови, порцеланови или керамични чинии или в кошнички.

Зеленчуци — в панер, че от върбови пръчки или телена мрежа, в кошнички или в пластмасови или керамични съдове.

Пластмасовите съдове могат да бъдат от прозрачен или ма­тов поли етилен, който не се чупи и е подходящ за ниската тема пера тури на хладилника, Нечупливите съдове от мек пласт не са удобни, тъй като капаците им се затварят трудно. Същото се отнася и за материала на съдовете, в които държим хляб и друго печиво. Твърдата пластмаса е чувствителна към падане и удар, е удобна за хладилниците, където нареждаме няколко кутии една върху друга. Бурканчетата за подправки затваряме здраво, а при пушеното и прясното месо оставяме капака л?Ко отворен (ако самият съд няма отвори). Целесъобразно е да използваме алу­миниево фолио, което запазва колбасите и месото пресни. Олио — в затворен пластмасов или стъклен съд може да издържи една година, ако е на тъмно и хладно място. След кът го отворим, трябва бързо да го използваме. За предпочитане с по-малките опаковки. Пресни яйца — запас   за една   седмица — не се   държат хладилник.  В някои страни, например в Полша, хладилници, дори се произвеждат без отделение за яйца. Големи запаси о яйца може да държим в хладилника, като ги сложим в чини  или голям буркан.

Няколко съвета за домакините във връзка със сервираните летия и подходящите напитки към тях. Добрите домакини винаги поднасят предястия, най-често сту­дени — например пастети, желирана шунка, желирана риба и т. н. За тях са подходящи ризлинг и бургундско вино. Към руската и немската салата се сервират тамянка, мискет, димят или леки чер­нени вина. Основното ястие поднася след предястието. Към печените риби, птици и телешко, към топлата шунка или пушен език пред­лагаме средно силно вино. Към тлъстите ястия, като свински котлети, , гулаш, задушено и наденици, добре подхождат ризлинг и унгарските вина. Дивечът и месото, приготвено от дивеч, се приемат много доб­ре със силни червени вина, като каберне, мавруд и други подоб­ни. Към зеленчука поднасяме същото вино, както и към месото. Към гъбите сервираме само червено вино. Пенливите (газираните) вина са подходящи в празнични случаи. Към различните пудинги, омлети или десерти поднасяме слад­ки или сладки газирани вина. С торти, пасти, кремове и други сладкарски произведения се пият бели десертни вина. С топено сирене, като и др., се пият бели вина без кисела жилка. Видовете сирене със силно изразен специфичен вкус (например рокфор) изискват тръпчиво вино. И в заключение още няколко съвета. Виното никога не се пие „на ека“. То е луксозна напитка, особено когато е съчетана с подходящо ядене. Трябва да запомним, че към тъмните меса. Дивеча трябва да поднасяме червено, а към белите меса, риби и птиците — бяло вино. За фините ястия подбираме леки, а за пикантните — силни и ароматични вина. Със свинско и гъше ме­со може да се пие както червено, така и бяло вино, но те тряб­ва да бъдат отлежали и силни. Червеното вино поднасяме при температура 17—18°С, като преди консумирането оставяме бутилката 2 часа отворена, за да може виното „да подиша“ — тогава има по-добър вкус. Важна предпоставка за правилното поднасяне, на напитки (включително и на вино) е те да се подбират умело, съобразно с различните случаи. Виното налива в средно големи заоблени чаши от тънко стъкло — винаги чисти и сухи. Цветни чаши не се употребяват Защото променят цвета му. Ако забележим лека утайка в бутил­ката, използваме чаши с лек зеленикав цвят. Червеното и бялото вино наливаме в чаши от един вид. Апе­ритивите поднасяме в по-малки заоблени чаши, а пенливите ви­на — в чаши с форма на конус или на баничка върху високо столче. Чашите с цилиндрична форма без столче използваме са­мо за минерална вода, газирани напитки и бира. Преди да сервираме виното, проверяваме какво е и откога е Виното, отлежало няколко години, обикновено образува бял; утайка дори когато е било държано при подходящи условия. Та кова вино поставяме в положението, при което е било съхраня дано, като за сервиране използваме кошничка. От това полиже ние отваряме бутилката внимателно и наливаме бавно, за да на се разбърка утайката. Ако поднасяме вяното в оригиналното щя ще, отваряме го пред гостите. Ако бутилката има алуминиева кал пачка, не я махаме цялата, а изрязваме само горния й край на около 1/2 см от гърлото. Остатъкът от капачката остава върха бутилката. Преди да извадим тапата, трябва да изчистим гърлото добре, защото под капачката често се образува плесен. Съще4 временно увиваме гърлото на бутилката с чиста кърпа, за да на се нараним, ако то се счупи. При отпушването на бутилката внимаваме тирбушонът да на пробие цялата тапа, защото е много неприятно, ако трябва да вадим парченцата корк. Когато отпушваме пенливи вина, първо от страняваме телената мрежа, като непрекъснато придържаме тапа, та с пръст. После няколко пъти я завъртваме и почистваме кърмото, като продължаваме да притискаме тапата. След това опва] роме, бутилката безшумно и наливаме. Домакинът налива малко вино първо в своята чаша, после н| всички гости и накрая допълва чашата си. И студено до 10° С, а червеното — до 16—18° С. Пенливите в Студуваме до 6° С. Десертните лнкьорни вина и вермутите със същата температура, както белите. Вермутите и шеритивите сервираме с парче лимон и лед. Подправените вина да изстудим повече.Първият тост вдига домакинът. Чашите с високо столче дъринм с три пръста в горния му край. В заключение ще се спрем на различните видове чаши и на iвилното им използване за отделните напитки. Нашите гости и.е потвърдят, че всяка напитка е по-вкусна, ако я сервираме, както трябва.

1. Аперитив поднася в чаша с бъчвообразиа форма и с редно високо столче или в по-отворена чаша с високо столче.

Ако поднасяме коняк, използваме конячни.

2. Концентрати като сливова, джин и пр. поднасяме в бели чаши с или без столче — стъклени или керамични.

3. Бяло вино сервира винаги в чаша със столче, за да се затопля от ръката. Формата не винаги е заоблена.

4. Червено вино налива в кръгли, неизвити в горните пет чаши без или със средно високо столче.

5. Уиски налива в чаши с равно дъно и отвесни стени, чийто обем е по-голям, отколкото па чашите за вино, за да мои – да се допълнят с лед и сода. Леда поднася в отделен съд, содата — в бутилка.

6. Коняк налива в различни по големина яйцевидни чаши средно високо столче. Формата избира така, че да се за­пази ароматът на напитката.

7. Б о л е поднасяме в стъклени или в керамични купи. Към сервиза има чаши и стъклена лъжица за разсипване.

8. Б и р а сервираме във високи чаши или в ниски чаши с ухо — Стъклени или керамични.

9. Коктейли сервират във високи чаши с конусовидно или шоблено дъно и със средно високи или ниски столчета.

10. Ликьори поднасят в малки чаши с най-различна форма. Десертни вина сервираме в чаши с ниски столчета, по-малки по обем от чашите за бяло вино.