Всичко за жената

„Рецептите“ за това зависят от тежестта на закачвания предмет.

Куки. Използват се предимно за окачване на картини, огле­дала и др. Забиват се направо в стената със закалени стоманени гвоздеи. При добра мазилка гвоздеят може да издържи 5 кг. Ос­вен това има и куки, които се залепват. Произвеждат се в два ви­да със или без лепило. Ако спазим точно указанията за залепва­нето им и главно ако не ги намазняваме и цапаме, ще се изнена­даме от издръжливостта им. Те може да се залепват и върху фа­янсови плочки.

Скоби. Добре поставената скоба издържа и най-тежкия пред­мет. Така наречените закалени стоманени скоби теоретично може да се забиват дори и в тухла, но по-добре е да не се опитваме да правим това. Ако ударят на твърдо място, телесно се прегъват и изкривяват, разхлабват се в мазилката и вече не държат. Затова е по-добре да се забиват в местата между тухлите, което обаче е възможно, ако не държим специално на местоположението им. Мястото между тухлите под мазилката намираме най-сигурно,кае то зачукваме с малко чукче много внимателно тънък закален гвоз­дей (като тези, които се използват при куките за картини). Щом попаднем на тухла, веднага преставаме да удряме и измъкваме гвоздея (ако не може лесно, завъртваме го леко с клещите, с кое­то той се освобождава). Ако сме работили внимателно, дупките от гвоздеите са незначителни и на пръв поглед не се виждат. Те из­чезват при първото боядисване. Ако ни трябват две скоби на ед­наква височина, за по-сигурно пробваме положението и на втората скоба, за да сме сигурни, че първият гвоздей не е попаднал в отвесна фуга. Понякога скобата може да се поизкърти така, че кукичката да не стои отвесно, а косо. Трябва предварително да знаем също колко дълбоко да забием скобата ако я забием повече, неминуемо ще я разхлабим при измъкването. В стена от кухи тухли може да забием скоба само по описания начин. Ако попадне в кухите места на тухлата, тя няма за какво да се за­държи в такъв случай няма да ни помогне нищо, дори и да за­пълним с гипс цялата куха част.

Ако държим да поставим скобите на определено място (и ако стената не е иззидана от кухи тухли), по-добре е да направим в стената отвори с бормашина (матка) — независимо от това, дали е тухлена, или бетонна. В тях забиваме здрави кръгли трупчета, в които закрепваме скобите. От забиването на скобата дървеси­ната на трупчето се раздува в отвора и държи много здраво.

Дюбел. Това е приспособление от пластмаса, с нарези в среда­та и разрязано в края. Ако го поставим в дупка, направена в стената, и забием в него винт, разрязаната му част се разтваря и здраво се задържа в стената. Винтът трябва да има размера на дюбела, който трябва да влиза съвсем плътно в дупката. Когато зидарията е мека и недостатъчно добра, при пробиването отво­рът се изровя и дюбелът започва да се върти свободно. В та­къв случай приготвяме малко гипс, натопяваме в него парче бинт, увиваме го около дюбела и го пъхаме в отвора. Преди да засъх­не гипсът, завинтваме в дюбела винт, но само временно. След изсъхването на гипса развиваме първия винт и може веднага да закачим искания предмет с нов винт.

Гипсирани трупчета. Използването на трупчета е стар, ут­върден начин за монтиране на всякакъв вид предмети на стената. Преди въвеждане на дюбелите беше единственият начин, а в ня­кои случаи е по-подходящ и днес при слаба зидария, където голямата повърхност на трупчето издържа по-голямо натоварва­не при монтиране на предмети с няколко винта (електрически ключове, водопроводни инсталации и кранове) и пр. Малко труп­че може да се гипсира или да се циментира и в отвор, изсечен в куха тухла т. е. без дъно. Първо определяме и очертаваме леко мястото, където ще сло­жим трупчето. Според големината му (за един винт е напълно достатъчно трупче с размери 8×3 см, а на дълбочина—3—4 см, но при нужда може да бъде no-голямо) изсичаме очертаното място в мазилката леко с ,бук и го изронваме до тухла. Работим внимателно, за да не се кърти мазилката на големи парчета. След като стигнем до тухла (бетон, камък), може да засилим ударите. Опитваме се да сечем отвора така, че навътре леко да се раз­ширява, но да не бъде много по-голям от трупчето. Жилките на дървото, от което е направено трупчето, трябва да бодат успо­редни на стената, за да може винтът да се завива напречно на тях иначе той не държи добре. Проверяваме дали трупчето вли­за и излиза свободно. Забъркваме гипс, напръскваме обилно от­вора в стената с вода и го запълваме до половината с гипс. Вни­мателно слагаме трупчето и леко го почукваме, докато се израв­ни с повърхността на стената. Ако е необходимо, слагаме още гипс в празнините между него и отвора, след което добре заглаждаме с шпаклата. Обираме внимателно гипса от здравата ма­зилка около трупчето и оставяме да съхне. След 15 до 30 мин изстъргваме излишния гипс и според неговите очертания опреде­ляме къде трябва Да пробием малък отвор за винта.

Гипсирана гайка. Вместо трупче използваме метална гайка с нарези М5, М 6 или дори М8, а предмета окачваме на стената с винт за метал с нарези, съответстващи на гайката.

Пак правим отвор в мазилката (може и кръгъл). За гайка М 5 отворът трябва да има диаметър около 12, за М6 около 14, а за М 8 около 18 мм. Достатъчно е дълбочината да бъде от 4 до 7 см (според диаметъра). Намазваме добре с гъсто масло дълъг винт с необходимия нарез и завиваме към него две или три съответстващи стоманени гайки. Внимаваме повърхността на гайките да остане напълно чиста и неомаслена! Напръскваме отвора с во­да, запълваме го отчасти с гипс и забиваме в него винта с гай­ките толкова дълбоко, че външната гайка да бъде само 5—10 мм. по-навътре от повърхността на стената. При нужда подравняваме винта, за да бъде косо разположен към повърхността на мазил­ката, и го завиваме до повърхността на стената, която след това почистваме. Оставяме гипса да се втвърди и измъкваме омазнения винт. При монтирането на предмета използваме същия или друг винт с такъв нарез. Този начин е много удобен, защото мо­жем, когато пожелаем, да развинтим и после отново да завинтим винта, а здравината ще повишим, ако вместо гипс използваме цимент. Пробиването и изсичането на дупки в мазилка се улеснява, ако имаме възможност да намерим бургия с визия, с която се правят отвори във всякаква зидария, дори и в бетон, само за няколко минути.

Хранителните продукти се запазват в прозрачни кутии от пластмаса, които обаче имат това неудобство, че не осигуряват достатъчен, достъп на въздух, както и в стъклени, порцеланови или керамични буркани. Какао, чай, кафе — в стъклени бурканчета с капаци, които се завинтват, или в тенекиени кутии. Хляб — в специално емайлирани съдове за хляб, в пластма­сови кутии или в отделението за хляб в кухненския шкаф. Важ­но е да има достъп на въздух! Други тестени произведения — в тенекиени, порцеланови, стъклени или пластмасови съдове. И тук е важен достъпът на въздух! Месо и колбаси — в алуминиево фолио, стъклени, порцеланови, керамични или пластмасови съдове. Риби—според вида им — в алуминиево фолио, в стъклени, порцеланови, керамични или пластмасови съдове.

Плодове — в панер, че от върбови пръчки или телена мрежа, в пластмасови, порцеланови или керамични чинии или в кошнички.

Зеленчуци — в панер, че от върбови пръчки или телена мрежа, в кошнички или в пластмасови или керамични съдове.

Пластмасовите съдове могат да бъдат от прозрачен или ма­тов поли етилен, който не се чупи и е подходящ за ниската тема пера тури на хладилника, Нечупливите съдове от мек пласт не са удобни, тъй като капаците им се затварят трудно. Същото се отнася и за материала на съдовете, в които държим хляб и друго печиво. Твърдата пластмаса е чувствителна към падане и удар, е удобна за хладилниците, където нареждаме няколко кутии една върху друга. Бурканчетата за подправки затваряме здраво, а при пушеното и прясното месо оставяме капака л?Ко отворен (ако самият съд няма отвори). Целесъобразно е да използваме алу­миниево фолио, което запазва колбасите и месото пресни. Олио — в затворен пластмасов или стъклен съд може да издържи една година, ако е на тъмно и хладно място. След кът го отворим, трябва бързо да го използваме. За предпочитане с по-малките опаковки. Пресни яйца — запас   за една   седмица — не се   държат хладилник.  В някои страни, например в Полша, хладилници, дори се произвеждат без отделение за яйца. Големи запаси о яйца може да държим в хладилника, като ги сложим в чини  или голям буркан.