Когато се чувствате така напрегната, та дори не можете и да го погледнете без да изкрещите, спокойната и безпристрастна намеса на една трета неутрална страна би ви помогнала да решите да продължите ли или да прекратите отношенията си.
Джон и Хилари след многобройни кавги, решили да потърсят съвета на някой специалист. От три години вече били заедно и през това време се случвали и хубави и лоши неща, но напоследък несъгласията им станали така остри и споровете така разгорещени, че и двамата след такъв инцидент бивали сломени и отчаяни. И въпреки това все пак и сега в живота им имало и прекрасни мигове и задоволяваща ги сексуална свързаност.
„Защо винаги така сме готови да се хванем за гушата, въпреки че се обичаме?“ Това бил първият въпрос, зададен от Джон по време, на консултацията. Хилари и той вече се колебаели дали да продължат връзката си или да се разделят.
Навремето, когато за първи път се срещнали, така непреодолимо били привлечени един към друг, че само след няколко седмици заживели заедно. Едва когато консултиращият ги специалист с насочващите си въпроси ги върнал към миналото, започнали да откриват и други неща в онова първоначално непреодолимо привличане. Докато Джон произхождал от голяма и стабилна фамилия, Хилари била от семейство, преживяло раздяла, развод и смърт. Подсъзнателно и двамата се надявали, че ще могат да дадат на другия онова, което-му е липсвало. Хилари – топлота и сигурност, Джон – по-дълбоко вникване в реалния живот.
Но този неписан договор на даване и получаване не бил без своите проблеми. Понякога Джон се чувствал потиснат от песимизма на Хилари, а тя пък сякаш се задушавала от тесните връзки със семейството му. Така разочарованието от непостигнатите им очаквания лесно преминавало в гняв, от който пламвали нови спорове и кавги.
Разбрали ясно тези неща, те решили, че си струва да продължават заедно и да се оженят. Били говорили за това и преди, но сега след последните тежки напрежения помежду им, бракът значел за тях нещо повече. Стараели се да не предизвикват спорове и кавги помежду си и открито да споделят какво ги тревожи. Готови били да посрещнат и най-голямото разочарование – че никой никога не може да даде на другия точно това, което той желае.
Хари и Джейн пък решили да се посъветват след една негова изневяра. Идеята за това била негова, твърдял, че иска да потърсят помощ за заздравяването на брака им. Но консултацията вървяла трудно, защото Хари бил безучастен, очаквайки Джейн да бъде активната в разискването на проблемите им. В известна степен тя го направила, разказала за мъката си от неговата изневяра и за нуждата си от него. По средата на това признание, Хари заявил, че я напуска и отива при новата си приятелка. Той поискал тази консултация, за да има ужасената от новината Джейн към кого да се обърне за подкрепа.
Хари всъщност никога не е искал да спаси брака си. Отишъл е на тази консултация, за да предаде Джейн в ръцете на някого, който да се грижи за нея. Историята на две двойки завършва – едната с щастлив край, а другата – не. И в двата случая може да видим и нещо за самите нас или за някои наши близки. Но кой е този незнаен консултант, който улеснява и насочва запазването или разтрогването на отношенията?
Най-вероятно такъв консултант ще е от женски пол, на възраст между 35 и 50 години и ще работи в Националния Институт за напътствие в брака. Тази британска институция, единствена в света, дава консултации на 70 000 души годишно. Повечето от 2 500-те й консултанти работят доброволно, тъй като тази финансово подкрепяна от държавата, благотворителна организация е единствената, занимаваща се с проблемите на взаимоотношенията и брака преди те да бъдат разтрогнати. Отчетите показват, че организацията спестява на държавата около 42 милиона годишно, предотвратявайки разводи и свързаните с това разходи за съдебни дела, социални осигуровки за самотни родители, детски надбавки и лекуването на засегнати от преживения стрес.
Колкото и голяма да е тази сума, трябва да се знае, че държавата изразходва за разводите огромни средства 1.3 билиона всяка година. Дали консултации на двойките с проблеми е решението на кризата в разводите, която е от национален мащаб?
Дали тази организация би се справяла по-добре, ако би имала възможност да даде навреме консултациите си на десетте хиляди души, чакащи по списък? (Търсещите помощ могат да бъдат извикани на интервю в рамките на десет дни, а за първата си консултация трябва да изчакат от две до шест седмици.) Или пък проблемите им са започнали много по-рано? Неудачно сключени бракове, неразумно дадени обети, безразборно заченати деца?
Организацията се стреми да разшири своя обсег и дава в активността си образователни курсове за социални работници, учители и други професионалисти, които имат отношение към тези проблеми. Но главната задача все пак остава консултациите й на женени или неженени двойки.