Всичко за жената

Изневяра, ревност, непрестанни кавги, липса на интимност и напрежения в отношенията на съпрузите са проблеми, водещи често до консултации. Те са симптомите, а целта е да се разкрият причините и да се намери начин за тяхното отстраняване.
Успешните консултации винаги водят до промени: промени в личността и промяна в междуличностните отношения. На много двойки се струва твърде трудно и мъчително да изпълняват дадените им препоръки и продължават по стария си път.
Понякога една раздяла или една изневяра е не така мъчителна както да застанеш лице срещу лице с истината. Например: имах приятелка, която не беше имала сексуална връзка с партньора си в продължение на две години и разговорите между двамата се свеждаха само до това да заведат или доведат тяхното малко момче от забавачката. Може би тя би предпочела една изневяра. „Много съм нервна – казваше тя. – Ако си позволя да се изпусна, то няма да мога да спра.“ Опитваше се някак да отблъсне чувствата на отчаяние, на ярост и мъка, които двамата безгрижно бяха оставили да избуят помежду им.
Понякога един от партньорите „тайно“ довежда другия на консултация вместо заедно да стигнат до такова решение, както бе в случая на Джейн и Хари. Друг път единият от партньорите иска консултантът да натрие носа на другия и да го вкара в правия път. Не е необходимо да казваме, че добрият консултант никога не взема страна.
Хората идват за разрешаване и на сексуалните си проблеми – например това, че жената не достига до оргазъм, или еакулацията на мъжа става твърде бързо, или пък единият от тях сякаш е изгубил желание за секс. Такива пациенти могат да бъдат насочени към специализирани клиника. Но също така може и този им проблем да бъде включен в общото им третиране.
Първият проблем, с който двойките най-често се сблъскват и бива повод за консултацията е, че те фактически не могат да станат двойка, дори когато са женени и имат деца. Докторите казват: „Когато ги попитате какви са били отношенията им преди да настъпят настоящите трудности, откривате,че след краткотрайния начален розов период, не е имало нищо повече. Консултантът трябва да започне от начало, да им помогне и да ги научи как да се грижат и подпомагат един друг“.
Има ли някаква надежда за помирение при този вид двойки? „Да“ – казват те . „Не забравяйте, че има някаква причина да са се влюбили, това, което ние наричаме подсъзнателен избор“.

Когато се чувствате така напрегната, та дори не можете и да го погледнете без да изкрещите, спокойната и безпристрастна намеса на една трета неутрална страна би ви помогнала да решите да продължите ли или да прекратите отношенията си.
Джон и Хилари след многобройни кавги, решили да потърсят съвета на някой специалист. От три години вече били заедно и през това време се случвали и хубави и лоши неща, но напоследък несъгласията им станали така остри и споровете така разгорещени, че и двамата след такъв инцидент бивали сломени и отчаяни. И въпреки това все пак и сега в живота им имало и прекрасни мигове и задоволяваща ги сексуална свързаност.
„Защо винаги така сме готови да се хванем за гушата, въпреки че се обичаме?“ Това бил първият въпрос, зададен от Джон по време, на консултацията. Хилари и той вече се колебаели дали да продължат връзката си или да се разделят.
Навремето, когато за първи път се срещнали, така непреодолимо били привлечени един към друг, че само след няколко седмици заживели заедно. Едва когато консултиращият ги специалист с насочващите си въпроси ги върнал към миналото, започнали да откриват и други неща в онова първоначално непреодолимо привличане. Докато Джон произхождал от голяма и стабилна фамилия, Хилари била от семейство, преживяло раздяла, развод и смърт. Подсъзнателно и двамата се надявали, че ще могат да дадат на другия онова, което-му е липсвало. Хилари – топлота и сигурност, Джон – по-дълбоко вникване в реалния живот.
Но този неписан договор на даване и получаване не бил без своите проблеми. Понякога Джон се чувствал потиснат от песимизма на Хилари, а тя пък сякаш се задушавала от тесните връзки със семейството му. Така разочарованието от непостигнатите им очаквания лесно преминавало в гняв, от който пламвали нови спорове и кавги.
Разбрали ясно тези неща, те решили, че си струва да продължават заедно и да се оженят. Били говорили за това и преди, но сега след последните тежки напрежения помежду им, бракът значел за тях нещо повече. Стараели се да не предизвикват спорове и кавги помежду си и открито да споделят какво ги тревожи. Готови били да посрещнат и най-голямото разочарование – че никой никога не може да даде на другия точно това, което той желае.
Хари и Джейн пък решили да се посъветват след една негова изневяра. Идеята за това била негова, твърдял, че иска да потърсят помощ за заздравяването на брака им. Но консултацията вървяла трудно, защото Хари бил безучастен, очаквайки Джейн да бъде активната в разискването на проблемите им. В известна степен тя го направила, разказала за мъката си от неговата изневяра и за нуждата си от него. По средата на това признание, Хари заявил, че я напуска и отива при новата си приятелка. Той поискал тази консултация, за да има ужасената от новината Джейн към кого да се обърне за подкрепа.
Хари всъщност никога не е искал да спаси брака си. Отишъл е на тази консултация, за да предаде Джейн в ръцете на някого, който да се грижи за нея. Историята на две двойки завършва – едната с щастлив край, а другата – не. И в двата случая може да видим и нещо за самите нас или за някои наши близки. Но кой е този незнаен консултант, който улеснява и насочва запазването или разтрогването на отношенията?
Най-вероятно такъв консултант ще е от женски пол, на възраст между 35 и 50 години и ще работи в Националния Институт за напътствие в брака. Тази британска институция, единствена в света, дава консултации на 70 000 души годишно. Повечето от 2 500-те й консултанти работят доброволно, тъй като тази финансово подкрепяна от държавата, благотворителна организация е единствената, занимаваща се с проблемите на взаимоотношенията и брака преди те да бъдат разтрогнати. Отчетите показват, че организацията спестява на държавата около 42 милиона годишно, предотвратявайки разводи и свързаните с това разходи за съдебни дела, социални осигуровки за самотни родители, детски надбавки и лекуването на засегнати от преживения стрес.
Колкото и голяма да е тази сума, трябва да се знае, че държавата изразходва за разводите огромни средства 1.3 билиона всяка година. Дали консултации на двойките с проблеми е решението на кризата в разводите, която е от национален мащаб?
Дали тази организация би се справяла по-добре, ако би имала възможност да даде навреме консултациите си на десетте хиляди души, чакащи по списък? (Търсещите помощ могат да бъдат извикани на интервю в рамките на десет дни, а за първата си консултация трябва да изчакат от две до шест седмици.) Или пък проблемите им са започнали много по-рано? Неудачно сключени бракове, неразумно дадени обети, безразборно заченати деца?
Организацията се стреми да разшири своя обсег и дава в активността си образователни курсове за социални работници, учители и други професионалисти, които имат отношение към тези проблеми. Но главната задача все пак остава консултациите й на женени или неженени двойки.

Лекомисленият Ерос си е свършил работата и всичко ви изглежда розово. Но големият въпрос е – ще трае ли това?
Първата версия на мита за Ерос, богът на любовта е, че когато красивият младеж прободе със стрела земята, то тя става плодородна и се покрива със зеленина. Във втората версия Ерос става Купидон. Купидон е безразсъдният палавник, който праща стрелите си наслука и причинява страшни опустошения.
Именно втората версия звучи по-правдоподобно. Може да се влюбим в най-неподходящ човек, без да сме наясно дали истински ни привлича и преди първата целувка почти никой от нас изобщо не се замисля какво представлява той като личност и интелект. Погледите ни страстно се срещат, краката ти се подкосяват от желание и това често ни вкарва в беда. Но понякога пък води и до нещо изключително.
Нека приемем, че любовта ви се е изкачила до звездите. Лекомисленият Купидон си е свършил работата и сте сграбчен здраво от любов. За всеки случай, почукайте на дърво! В този ранен стадий тя ви дава всичко – секс, романтика, приятелство, радост. Може да съдържа и други ингредиенти – споделени ценности, еднопосочни цели, взаимно доверие, а това прави любовта по-дълготрайна. Сигурни сте,че след като Купидон е забил стрелата си, не ви остава нищо друго освен да живеете оттук нататък щастливо.
Само че не е точно така. Съществуват клопки по пътя на любовта. Трябва да извървите поне две години по този път, за да се опознаете достатъчно добре. Да“поработи-те за любовта си. Не поработите ли за любовта си, тя просто няма да проработи.
В старите времена романтичната любов е била достояние на влюбените и омъжените двойки. Съществували са ритуали на ухажване, одобрени от обществото, а в брака ясно определени роли според пола. Само в романите истинската любов преминава през невероятни премеждия, сексът е украсен с дантелите на страстта и двете сърца започват да бият в едно, докато вълните се разбиват с трясък в скалистия бряг или надвисналите облаци се разпръсват зъберите на планинските върхове.
Сeгa, любовта върви с ежедневието ни. Ние сами пишем историята на нашата любов. Всяка отделна двойка твори – за добро или за лошо – своя собствен роман. Много по-трудно е, отколкото да се придържаш към една удобна, одобрена от обществото схема. Това значи, че любовта ни се нуждае от непрекъсната проверка. Върви ли нашата любов? Върви ли така, както бих искала това да бъде? Възвисява ли ме или ме срива?
Сексът е водопад, но любовта е могъщ океан и за да превъзмогнеш понякога бурните му вълни, трябва да мислиш и за някои практични неща. Любовта значи цели, планове за бъдещето, поемане на рискове. Истинската любов това е споделяне на ценности и победи, осъществяване на една и съща мечта. Много жалко е когато стремежите на двама влюбени са съвършено различни.

СЛУЧАЙ 1: Музиката заглъхна.

Срещнаха се на една конференция. Да се каже, че това е истинското нещо, би било пресилено. Беше прекрасно, страхотно: близостта, секса, приятелството и приятното преживяване да бъдат заедно. Само ги погледнете и ще кажете: „Ето я истинската любов.“
Купиха си жилище и заживяха заедно. Магията все още ги владееше: две сродни души, наслаждаващи се заедно на храната, шегите и живота. После тя му каза, (не че толкова много бързаше, но трябваше да му го каже), че обожава децата и иска бебе. Не сега, не веднага, но един ден.
Това го сбърка. Той беше тридесет и шестгодишен, разведен с две дъщери на десет и дванадесет години, които обожаваше. Не искаше повече деца. „Не ми се иска да утежнявам живота си с нови грижи“ – заяви ми той. Проблемът не бе до парите (макар че и това беше важно, изплащахме къщата), въпросът бе до жизнения етап. Той искаше да бъде с новата си любима и да бъдат само двамата. „Те просто са създадени един за друг“ – каза ми някой миналата седмица. Те наистина са, но любовта трябва да работи за общото им бъдеще. Любовта значи споделени стремежи. Ще се запази ли тяхната любов? „От моя гледна точка истинската любов означава отчаяно да се грижиш за щастието на партньора си“. А момичето е енергично, надарено, амбициозно. Може би могат да съградят заедно живота си, да направят свое семейство, да имат свои радости и приключения и богато да бъдат възнаградени. Но любов това значи да си готов да правиш жертви за другия.
„Не мога да поема отговорността да имаме деца“ – ми каза той. Сексуално добре си пасваха, имаха и много общи интереси. Дали различието в мненията им относно семейството щеше да им попречи? Кой може да каже?

СЛУЧАЙ 2: Когато свекървата се появи.

Много просто – дошло й бе до гуша. „Не мога да кажа, че я обичам“ – призна си тя. (Говореше за майката на съпруга си). „Казах му, че всичко бе прекрасно, докато тя не се появи на сцената“.
Родителите му живеели в Австралия и тя изобщо не се бе срещала с тях през тези благословени две и половина години, откакто бяха заедно. После родителите му се върнали завинаги в Англия.
„Майка му притежава финеса на слон“ – ми каза тя. – Любовта ни цъфтеше като роза под слънцето. И тогава тя внезапно се появи и стъпка розата на любовта ни с проклетите си крака. Започна да плаче. Майките могат да ви създадат неприятности, нали? И вашата, и неговата.
Точно това се бе случило. Най-характерната черта на любовта към сина й бе чувството за притежание. „Моят син! Аз съм твоята майка. Никой не може да те обича повече от мен.“ Синът споделяше това и тя (моята приятелка) се намери по средата между тях. Любовта е въпрос на избор. Трябва да се грижим за нея и да не оставяме да бъде шантажирана от родителите. Сега какво щеше да се случи с прекрасната им любов? Кой може да каже?
Но едно нещо със сигурност знаем. Жената е в неблагоприятно положение – намира се между двама души. Ако това е условието – „обичай ме, обичай майка ми, обичай леля ми,“- няма да я бъде! Трябва да се работи за любовта. То може да се изрази в отказа ви от някои неща (например, чести срещи със стари гаджета). Любовта значи да споделяш себе си с някого и да го правиш за собствено удоволствие. Любовта не значи да пробутваш роднините си на своята любима. Това не е любов, това е изнудване.
Или страхливост. Или бягство от определяне на приоритетите. Или още, че не сте достатъчно пораснал, за да се справяте с действителността. Хората, за които говорим, не са двойка деца, преследваща някаква неосъществима мечта. Те са достатъчно възрастни, за да са сигурни, че мечтите им могат да се осъществят. Добре. X обича майка си и любовта на някои мъже към техните майки може да направи дори, Ромео да изглежда не така обречен, но това е детската зависима любов. А ние говорим за любовта между пораснали хора.
Когато говорите за човечност, религия или политика, или за вашите амбиции, цели, възгледи за живота и планове за бъдещето, разговорът трябва да бъде като на възрастен към възрастен. Любовта трябва да бъде навсякъде. Където вашите възгледи са споделени, можете да направите нова крачка и да стигнете до любовта.
Познавам един мъж, който се влюби в една жена. „Ние бяхме така влюбени – разказваше ми той, – така фантастично си подхождахме сексуално, че ми трябваше година време да разбера, че тя е симпатизант на торите.“ Бил тежко шокиран от това откритие, тъй като самият той бил „червен до мозъка на костите си.“ „Тя нямаше никаква представа от този свят, – обясняваше ми той, – от това, че милиони хора страдат, гладуват, биват малтретирани или тикани по затворите.“ Връзката им бе траяла две години и свършила безславно, дори и сексуалната. Сексът е функция не само на тялото, но и на духа.
Съчувствах му. Отвратително е да откриеш, че този, в когото си влюбен се окаже расист или заклет шовинист, или пък атеист (ако ти самият си вярващ). Тези неща са от значение. Любовта е споделяне, а трудно е да споделяш с човек, който има съвършено други възгледи за света.
Има мъже, пък и жени, които просто не са сериозни. С тях човек може да се позабавлява, но трябва да има време за смях и време за сериозни разговори – за надеждите, желанията, плановете и мечтите. Това са съществени неща. Въпроси на твоя живот и твоята любов, за които трябва сериозно да се говори.
Друг важен фактор са парите, които могат да провалят предишната любовна свързаност. Дали да ги харчим или да ги пестим? За какво да ги спестяваме? Липсата на амбиция било от нейна или от негова страна, може да постави другия в положението да се чуди дали си струва да продължат заедно житейския си път. Когато единият се стреми да изкачи връх на планината, а другият е щастлив да си седи там, където е и да се наслаждава на гледката, истинската любов ще повехне и умре.
Разстоянието също може да се отрази неблагоприятно на истинската любов. Не трябва да става, но е така. Той живее в Абърдийн, а неговото момиче си е намерило добра работа в Лондон. Нейните виждания започват да се
менят. Тя все още иска да се ожени за мъжа, който за нея е бил всичко. Раздялата е само една от причините, голямата промяна идва от това, че тя прави преоценка на ценностите. Работата й и новият й живот в Лондон значат много повече за нея, отколкото желанието й да се харесва на очарователния си принц.
Защо не трябва това да се случи? Двама влюбени живеят заедно или живеят разделени. Разстоянието няма нищо общо с това. Ако любовта им е истинска, то нито безбрежните океани, нито непроходимите планини са в състояние да ги разделят. Само липсата на доверие и споделените мечти може да направи това. Сигурни ли сте, че това е истинското нещо? Предлагаме ви няколко критерии за истинската любов.
• Истинската любов трябва да е окрилящо преживяване и за двамата партньори.
Това е едно равно съучастие, в което мечтите на единия се споделят или допълват тези на другия. Истински влюбеният не може да потъпче мечтите на другия.
• В истинската любов духовните ценности се споделят и чисто физическата връзка се обогатява. Духовната близост прави сексуалната връзка още по-силна и близка с годините.
• Истинската любов не е овладяване, притежаване или разиграване на невротични драми.
Тя е даване, грижа, споделяне, желание да бъдеш това, което и двамата искате.
• Любовта е избор.
Да се намерите един с друг.
• Истинската любов изисква непрекъсната грижа, внимание, награди.
Истинската любов изисква всекидневно напояване. Ако я намериш, постарай се да я отглеждаш. Тя е най-важното нещо в живота.
В приказките тези магически думи „Обичам те“ са в края на книгата. В реалния живот историята започва с тях. Ние самите трябва да градим щастието си по нататък, пишейки всеки ред от следващата глава. Лудост е истинската любов, но ние решително сме за нея!
Имах чичо и леля, които седяха на дивана и си пееха един на друг любовни песни, а вече бяха стари. Колко приятни бяха гласовете им?А думите на тези песни – думи на любов. Държаха се за ръце и докато пееха се гледаха в очите. Не ми казвайте, че истинската любов не съществува. Истинската любов е там, където реалността се покрива с мечтите. Истинската любов е да избереш своя свят и заедно с другия да осъществиш мечтите си.