Всичко за жената

Задачата на козметичната хирургия е да коригира възрастовите промени на кожата по лицето и шията – бръчки, промени във формата на отделните части на лицето и тялото от естетичен характер – на носа, гърдите, ръцете, бедрата, гърба и корема след затлъстяване,
бързо отслабване или бременност. Чрез козметичната хирургия могат да се коригират вродени изменения на формите на носа, устните, брадата, стърчащи уши, доброкачествени образувания на кожата и подкожието – брадавици, мастни натрупвания. Могат да се премахнат и останали след операция груби белези. Отстраняват се татуировки, пигментации и депигментации. Понякога хората си изграждат невярна представа за възможностите на козметичната хирургия. Това е причината те да се обръщат към хирурга с желание за операции, които не могат да бъдат извършени. Необходимо е много време за пояснения и въпреки всичко те напускат лекарския кабинет с убеждението, че лекарят просто не знае и не умее като други специалисти да извърши операциите.
Нерядко желанието за операция с козметичен характер е свързано с убеждението, че премахването на козметичния дефект ще доведе до разрешаването на, редица сложни проблеми от професионално, емоционално или друго естество в живота на индивида. Козметичната хирургия не задоволява само обикновен каприз или кокетство, а има естетическа и медицинска обосновка.
Преди всяка козметична операция задължително трябва да се изясни общото здравословно състояние на пациента. Например не се извършва козметична операция при някои хронични заболявания, при наличието на злокачествени тумори, декомпенсация на сърдечно-съдовата система или друго хронично заболяване – захарната болест, при тежки заболявания на бъбреците, кръвта и кръвотворните органи и др. В никакъв случай не се оперира, ако кожата в областта на оперативното поле има гнойно заболяване, което може да доведе до усложнения в заздравяването на следоперативната рана. Оперират се само тези лица, при които има достатъчно убедителни медицински и естетически съображения.
Една от най-честите причини за козметичните операции на лицето е стареенето на кожата. Въпреки всички грижи за предотвратяването на този процес, въпреки всичките обикновени козметични манипулации, въпреки постиженията на медицинската козметика някои трайни изменения на кожата оставят- неизлечими следи. Под влияние на измененията в кожата и активността на мимическата мускулатура се образуват кожни гънки – бръчки, и различно изразени кожни торбички, от които лицето загубва свежестта си. Най-рано от тези промени се засягат клепачите. Още към 30-ата година на долните клепачи се появяват множество напречни гънки, кожата се отпуска до образуването по-късно на торбички. На горните клепачи постепенно се оформя кожна гънка, която се отпуска надолу и може да достигне чак до ръба на клепача. Около външния ъгъл на очите малките кожни гънки имат ветрилообразно разположение. Тези промени се коригират оперативно с местна упойка. Операциите на лицето и шията
се извършват е местна упойка, с отлепяне и опъване на кожата и премахване на излишната ивица. От козметична операция на цялото лице се нуждаят хората на около 50 години, но понякога и по-рано или по-късно. Резултатът от операцията при правилни и системни грижи може да се запази средно около 5-7 години.
Доминираща част в израза и вида на лицето е носът. Много млади хора желаят да променят неговата форма и съотношението на отделните му части. Козметичните операции на носа могат да бъдат най разнобразни. Най-често се коригират дължината и формата на горната му повърхност – изпъкнала (“гърбица“) или хлътнала (“седловиден“), върховата му част – широк връх, с вдлъбнатина, отпуснат над горната устна, на ноздрите и др. Упойката е местна.
Ушите създават грижи още от детската възраст. Като изключим по-тежките вродени аномалии във формата и големината, липсващи ушни миди, най-чест недостатък са „стърчащите“ уши.
Макар и по-рядко, обект на оперативна корекция са ширината на устните, ширината и измененията в дъгата на веждите. Понякога малките отклонения имат голямо значение за общия изглед на физиономията.
Козметичната хирургия на тялото има за задача да коригира изменените форми, силуета. Това са предимно областите на гърдите, корема и някои части на крайниците.
Гърдите на жената по размери, форма и разположение трябва да се доближават до средните естетични норми. Операцията се налага при жени, чиито гърди са с големи размери от увеличение на млечните жлези и подкожната мастна тъкан, или при жени с отпуснати и висящи, намалени по обем гърди, както и при малките, недоразвити жлези. Винаги се налага моделиране на гърдите. След операция остава белег с формата на котва. След време той избелява и става незабележим. Операциите се извършват на жени, които вече са раждали, тъй като млечната жлеза радикално се засяга при операцията.
Измененията на корема настъпват след бременност и при затлъстяване. Различно големи и дебели кожно-подкожни гънки провисват и освен че нарушават естетичния външен вид, затрудняват и нормалната подвижност на тялото, което пречи при някои професии. Тези дефекти се оперират след системно проведено консервативно лечение на затлъстяването.
Натрупването на мастна тъкан по крайниците – ръцете и краката, може да бъде премахнато оперативно, но с доста забележими следоперативни белези. Оперират се мишниците, седалището, бедрата по вътрешната и страничните им повърхности.
Татуировките на кожата в най-различни области на тялото с разнообразни сюжети изискват оперативно отстраняване с индивидуализирани според случая средства и методи.
Чрез козметичната хирургия се премахват и доброкачествените кожни образувания в областта на лицето, шията и други части на тялото. След системно лечение и козметични грижи срещу прекомерното изпотяване в подмишничните ямки може да се пристъпи към хирургично лечение, с което се премахват потните жлези в тази област.
Всяко нарушаване на целостта на повърхността на тялото, всяка рана завършва с образуването на белег, ръбеи. Това е резултат на заздравяването независимо от начина и причината на образуването на раната – операция, медицинска манипулация, Нараняване или заболяване. Белезите в тези случаи са неизбежни. Те налагат хирургично лечение не само защото представляват козметичен дефект, но и защото са причина за много функционални смущения и други оплаквания. В началото ръбците са розови и твърди. Постепенно спонтанно или след определени грижи и лечение те стават бледи и меки. Тези белези могат да причиняват козметични недостатъци. Това се избягва с премахване на белега по законите на козметичната пластична хирургия. Оперативната корекция се налага най-често на лицето, на ръба на долната челюст, по тялото, над по-големите мускулни групи в областите със заоблена форма.
Широките белези остават след инфектиране и незашити рани. Ако белегът е много широк и премахването му не може да стане изведнъж, оперативното отстраняване се осъществява на няколко етапа.
Хлътналите белези възникват след гнойни процеси в тъканите под кожата или при образуване на кухини в мастната или мускулната тъкан под ръбеца. При заздравяване на раната той се свива и кожата в този участък хлътва. Тези белези се коригират чрез изрязване.
Плоските белези се образуват при различно дълбоко плоскостно увреждане на кожата. Когато белегът е по-малък, той може да се премахне с няколко последователни операции и да остане линеен ръбец, както след всяка друга операция. Ако белегът заема голяма площ, налага се присаждане на кожа.
Особено неприятни са келоидите – изпъкналите белези, които се получават при усложнения в зарастването на раната. Те са червени, значително по-високи от околната кожа, сърбят и лесно се разраняват. След дълъг период от време и лечение те постепенно намаляват и избледняват. Съществуват и други изпъкнали белези, които въпреки всички грижи и лечение остават твърди и продължават да нарастват. Причините за тяхното развитие са неизвестни. Лекуват се много трудно и не винаги успешно. Наричат се келоидни ръбци.
Ръбците причиняват и функционални затруднения поради това, че са изградени от тъкан, която се свива. Те водят до деформации и на близките области (клепачи, устни), могат трайно да ограничат подвижността на ставите.
Ръбците могат да бъдат оперирани най-рано 6 месеца след заздравяването на раната. При някои видове белези този период е по-дълъг. За това време те избледняват, снижават се, омекват. Подуването и деформациите в околните тъкани намаляват и функцията
се подобрява. Понякога дори не се налага операция. Затова не бива да се настоява за ранна операция на белезите.
Кожата на лицето се променя особено след пре боледуване от едра шарка или след младежки пъпки – става груба и с неравен релеф. Лечението се състои в изстъргване на кожата със специален апарат „Дермабразор“. Раната заздравява така както при охлузване на кожата. Новообразуваната кожа е нежна и розова, гладка.
Стремежът на хората да премахнат и заличат съществуващите белези е естествен. За успешното лечение на белезите е необходимо търпение от страна на пациента.
След всяка операция с козметичен характер остават изменения, които налагат по следващи грижи и лечение. След оперативно премахване на възрастовите изменения на кожата по лицето и шията почти веднага трябва да се започнат грижи за забавяне стареенето на кожата, за подобряване на нейното състояние. Предпочита се приложението на много витамини за продължително време. Витамините, поемани с храната, са недостатъчни, особено през някои годишни сезони. Тези обстоятелства налагат точно дозиране на витамините и приемането им в концентрирана форма. Препоръчват се витамини и хормонални козметични препарати (кремове, лосиони, маски), биологично активни белтъчни и амино киселинни вещества, различни видове масажи, водни процедури, парафинови маски. Всички те се прилагат по препоръка на лекар козметолог.
Кожата след операцията трябва да се поддържа чиста. Почистването й става чрез измиване със сапун и хладка вода сутрин и с тоалетно мляко или лосион вечер според типа на кожата. След почистването се Нанасят подходящи кремове.
Голямо значение има двигателният режим, който подпомага бързото изчезване на остатъчните изменения в тъканите. Провеждат се обща гимнастика, продължителни разходки на чист въздух. Храненето се регулира според нуждите на организма, професията и вида на изпълняваната работа. Полезна е специалната гимнастика на лицето и шията.
Тежките заболявания, физическата и умствената преумора, нередовното хранене, недостатъчната почивка и сън, вредните навици -тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, намаляват резултата от операцията и продължителността му.
Някои от козметичните операции имат окончателен резултат и не се налага да бъдат отново извършени. Това са операциите на носа, на ушите.
Процесът на стареене на кожата се развива и продължава независимо от нашето желание и грижи. Тогава и много от козметичните недостатъци, които го съпровождат, известно време след операцията се появяват отново. Този период е различно дълъг при всеки човек и зависи от особеностите на неговия организъм. В такъв случай възниква въпросът за повторна операция. Тя е възможна. Извършва се не само повторно, но и няколкократно и е средство за поддържане на постоянен добър и свеж младежки вид. Всяка нова операция обаче винаги е по-трудна, защото кожата е претърпяла редица възрастови изменения, а и предхождащите операции са оставили следи в нея и в подлежащите й тъкани.

Лесно е да накараш един мъж да се влюби. Откажи се от това, което си и покажи онова, което той иска да бъдеш.
Подобно на Хит Клиф и шестгодишната Лили, като Данте, който се влюбва в Беатриче, когато двамата са само на осем години, децата също могат да се влюбват много преди сексът им хормонално да е обоснован. Всъщност чувствителни сме към това от момента, в който полът ни е определен и още оттогава започваме да копнеем по другата си половинка.
Спомням си в първоначалното училище как наблюдавах едно мило, кротко, чернокосо момче. Навън бе студено, а той тичаше без ръкавици. Разменихме си сериозни любовни признания. Чак сега разбирам, че съм го съзерцавала като част от себе си, докато той тичаше с момчетата, а ние момичетата тихо си играехме встрани. Може би това, че бе аутсайдер, защото беше беден, ми помогна да се идентифицирам по-лесно с него.
Сега чак си спомних, че този ми първи романс започна след като учителят обяви пред всички, че не аз съм написала поемата за деня на благодарността, а някой от родителите ми. Рефренът беше нещо такова: „Не само към мъртвите, но и към живите“, което според него може да дойде на ум само на възрастен човек.
Обикновено се влюбвах в самотни мъже, които се занимаваха с нещо, което аз самата исках да работя, но знаех, че не съм в състояние да го върша сама, а мога само да им помагам. Влюбвах се и в техните семейства, защото копнеех и за родители. Избирах мили мъже с добри сърца, които също ме обикваха – дали просто, защото имах късмет или поради това, че майка ми ме бе възпитала да се самоуважавам. А когато романсът ни свършеше, си оставахме добри приятели.
По този начин вървеше живота ми и в колежа, а и след това. Представях си, че трябва да се омъжа за всеки, с когото имах текуща връзка, макар че мислех, че трябва да го сторя едва когато стана завършена личност и придобия умението на женените – да карам мъжете да се влюбват в мен. То е форма на самозащита, фактически то е женският вариант на мъжкото сексуално завладяване. (Сигурна съм, че докато пазаруването и романтиката са двата начина, които правят жената да се усеща властна и на мястото си в нашето общество, тя ще държи здраво и за двата -по тази именно причина.)
Но да се решиш да се омъжиш никак не е лесно, защото и досега все още вярваме, че съпругът трябва да решава всичко до края на живота ни. Това ми се струваше почти като самоубийство. Знаех, че все някога ще се“омъжа, но че няма да е сега. Мислех така да продължавам.
За щастие феминизмът ми дойде на помощ. Милиони жени, омъжени или не, се опитаха да намерят себе си. Нека си припомним брилянтната фраза на една неизвестна феминистка, че бихме могли „да станем такива мъже, за каквито искаме да се оженим“. Заедно направихме революционното откритие, че не трябва всички да живеем по един и същи начин, а чрез него достигнахме и до другото вече по-лично – и така, щастлива съм. Животът всъщност е това, което ни се случва, докато правим далечните си планове. Имах работа, която обичам и кръг скъпи приятели, но все пак очаквах да ми се случи нещо невероятно.
Понякога, на „попрището жизнено в средата“, както казва Данте, навлизаме „в тъмна гора… гъста и страшна“. Ето докъде стигнах, когато наближавах петдесетте си години. Животът, който си бях избрала бе напрегнат и несигурен, опитвах се да се преборя със старите установки, но силите ми не стигаха. Изминалите две десетилетия се бяха изнизали в напрегнатата ми и еднообразна дейност: пътувания, осигуряване на фондове, организиране на лоби, това или онова за списанието, в което работех. Всяка сутрин бях отрупана със спешни задачи, а вечер капнала едва се добирах до леглото. Нямах възможност да възстановявам изразходваната енергия, нямах сили да пипна нищо вкъщи. Напрежението се трупаше и трупаше.
Като погледна назад сякаш аз самата бях обект на онзи страшния експеримент – ако пуснете една жаба във вряла вода, тя изскача и се спасява, но ако я сложите във вода, която постепенно нагрявате, остава там, докато умре. Бях на път да стана втората жаба в подобен опит.
В този миг на отчаяние и изтощение в живота ми се появи един изключителен човек. Не приличаше на мъжете, които познавах. Те работеха в сфери, където прогресът се отчиташе по смяната на хората – той живееше в свят, където успехът се отчиташе в цифри. Противно на навика ми да задържам близо до себе си като близки роднини бившите си любовници, което на много хора се струваше странно, на мен пък ми се стори много особено, че той напълно е скъсал с жените, които някога е обичал. За разлика от досегашните мъже в моя живот, които проявяваха интерес към работа ми, разпитваха ме за детството ми и се стараеха да намират интересуващи ме книги, филми и статии, което и аз правех с удоволствие за тях, този човек просто не знаеше как да прави такива неща.
Но в личността му имаше нещо безкрайно привлекателно. Беше невероятно енергичен и така отдаден на работата си, че обърканият ми график и честите ми пътувания не го дразнеха. Всичките си обществени задължения организираше така умело (правеха го неговите подчинени), че за мен оставаше само да се появя съответно и да прекарам една приятна вечер – да танцувам и да се забавлявам на остроумните му забележки. Това така ме отморяваше. Понеже още от детството си бях свикнала да се грижа за другите и това съпътстваше през целия ми живот, сега ми се бе случило нещо съвсем различно – друг да се грижи за мен. От друга страна той не бе щастлив и казваше, че иска да промени живота си, да вложи своята сила и енергия в създаване на нещо по-значимо.
Тъй като аз бях просто пристрастена да помагам на хора, които искат да променят живота си – за мен това означаваше да се чувствам полезна и ценена, не можах да устоя на мъж, който ми доверяваше, че страда. А бях и така… уморена. Когато късно една нощ слязох от самолета и разбрах, че е пратил кола да ме чака, почувствах се обгърната от грижата му. .Отпуснах се и се усетих спасена.
В мен отново се появи една забравена способност, неизползвана, откакто феминизмът ми помогна да намеря пътя си в живота – бях намерила мъж, който да се влюби в мен. Много жени твърдят, че това става по невероятно лесен начин – не показвате това, което сте, а ставате такава, каквато той ви желае.
Помогна ми и това, че чувството ми за моето Аз по това време бе така подкопано, сякаш бях момиче на шестнадесет години. Така бях изтощена от живота, че преживявах сякаш отново отдавна погребаните си мечти за една романтична любов.
* Единственият проблем беше, че намирайки мъжа, който се влюби в мен, трябваше да не бъда това, което съм. Налагаше се да приема факта, че парите, които дава за купуването на една картина са равни на тези, които ние в ежедневната си работата успявахме да осигурим от фондовете с огромни усилия. Трябваше да свикна с мисълта, че вилата му струва многократно повече от фондовете на женското движение в Съединените Щати, а сигурно и в много други страни. Ако исках да остана с него трябваше да приема факта че моите близки не бяха се чувствали добре в неговата среда всред хората, които предпочиташе. Понякога и аз самата не се усещах съвсем добре. Да се науча да се вслушвам в съветите му и да приемам, че ги дава от сърце, макар че те нямаха стойност и практическо приложение за хората от моята черга.
И така разбрах, че дори и шегите, които в началото си разменяхме и ни доставяха такова удоволствие, се оказаха, предизвикани от различното ни чувство за хумор, той повтаряше наистина прекрасно, вече чути неща, пълни с нравствени акценти, а моите бяха ефимерни импровизации.
Сигурна съм, че се досещате какво щеше да последва. Всички мои приятели го предвиждаха, но на мен ми бе необходимо твърде много време, за да го разбера. За първи път в живота ми един мъж, преди да ми бъде приятел, ми бе станал любовник. Грешката бе моя, бях изневерила на себе си. Залогът бе твърде голям, за да оправдае това, което бях направила. Когато той се опитваше да градира ценности, в които аз не вярвах, си казвах: „Не е необходимо да имаме еднакви гледни точки.“ Когато му разказвах за едно мое пътуване с цел да осигуря няколко хиляди долара, за да не бъде закрит един дом за самотни жени, той показвайки ми някакъв неочаквано получен чек с шест цифрено число се пошегува, че ще може да си позволим една хубава вечеря. Казах си: „Не е негова вината, че не е в състояние да ме разбира, а освен това всеки може да се промени – трябва да му дам малко време.“
Но някак отвътре започнах да усещам, че нещо не е в ред, че ми липсват съчувствието и разбирането му. Помислих си: „Ако се отнасям с него така, както бих искала той да се отнася с мен и това може да се промени.“ С други думи направих класическата грешка на влюбена жена – включително и още една, която досега не бях правила в живота си – да бъда влюбена в някого, от когото се нуждаех, а не в мъжа, такъв какъвто е. Това далече не бе светлината в Дантевата „тъмна гора“, а ново доказателство, че пак бях загубила.
Чувствах се отчаяна и самотна и ставах все по-отчаяна и по-самотна. Когато споделих с него тези си чувства той се озадачи, а след това се разгневи.
Но все пак трябваше да стигна до дъното, така както при плуването, за да излезеш отново на повърхността, трябва да се гмурнеш надолу с главата. След две години, когато цялата ми енергия и вяра в моите преценки се бе напълно изпарила, не бях вече дори и онова изплашено шестнадесет годишно момиче, в мен звучеше някакъв глас от детството ми: „Нима ще решиш, че ти си виновна за всичко това?“ Така се изненадах, че избухнах в смях. Това бе началото. Бавно и постепенно започнах да разбирам, че може би има някаква причина, която ме кара да избирам явно неподходящите за мен мъже.
Ако ме привлича мъж, който изцяло е вглъбен в собствените си работи, може би и аз трябва да намеря и имам свои собствени неща. И така започнах да отделям по малко време, за да пиша. Ако невероятната организираност на живота му ми бе някак приятна, може би и моят щеше да ми стане по-приятен, ако се опитах отчасти да го организирам. Най-напред изхвърлих много ненужни неща от жилището си и се опитах да го направя някак по-удобно и уютно. За първи път в живота си започнах да спестявам. Не влагах вече цялото си сърце в работата, а отделях по малко време за някои неща, които обичах.
Ако бих могла да превъзмогна тези така явни различия във възгледите ни, то може би щях да мога да живея в неговия свят, но той никога не би могъл да живее в моя. Може би е трябвало по-ясно и реалистично да си представя как би могло да се съчетаят тези ни различия. Опитах се да насоча всичките си сили към неща, които можех да правя и непрестанно се питах защо се стремя да правя това, което не мога.
В края на краищата, ако ме привличаха мъже, страдащи от чисто мъжката болест да не могат да бъдат съпричастни, може би аз пък страдах от женското заболяване на патологична съпричастност – от това, да разбирам чувствата на другите по-добре от моите собствени. Значи трябваше да се променя. За първи път потърсих вътре в себе си решението, вместо да го диря отвън. Така започна промяната и написването на тази книга е част от нея. Разбрах, че може би най-важно от всичко е било, че когато се влюбех в силен мъж, аз се вайках за незадоволените нужди на силните жени, в числото на които не включвах себе си.
Нямам намерение да приключвам с щастлив край. Романтичната любов никога не завършва така. Все още се опитвам да проникна в нещата, които научих и знам, че му дължа извинение затова, че лъжейки себе си, излъгах и него. Но има и един още по-интересен факт. Той ми каза, че преди десет години сме били заедно една вечер, нещо, за което аз нямах никакъв спомен. Единственото ми обяснение за този пролапс в паметта ми е, че може би тогава, по онова време съм била по-силна и не съм била така податлива на обаянието на един така неподходящ за мен мъж. Значи разликата е била единствено в чувството ми на самоуважение.

Изневяра, ревност, непрестанни кавги, липса на интимност и напрежения в отношенията на съпрузите са проблеми, водещи често до консултации. Те са симптомите, а целта е да се разкрият причините и да се намери начин за тяхното отстраняване.
Успешните консултации винаги водят до промени: промени в личността и промяна в междуличностните отношения. На много двойки се струва твърде трудно и мъчително да изпълняват дадените им препоръки и продължават по стария си път.
Понякога една раздяла или една изневяра е не така мъчителна както да застанеш лице срещу лице с истината. Например: имах приятелка, която не беше имала сексуална връзка с партньора си в продължение на две години и разговорите между двамата се свеждаха само до това да заведат или доведат тяхното малко момче от забавачката. Може би тя би предпочела една изневяра. „Много съм нервна – казваше тя. – Ако си позволя да се изпусна, то няма да мога да спра.“ Опитваше се някак да отблъсне чувствата на отчаяние, на ярост и мъка, които двамата безгрижно бяха оставили да избуят помежду им.
Понякога един от партньорите „тайно“ довежда другия на консултация вместо заедно да стигнат до такова решение, както бе в случая на Джейн и Хари. Друг път единият от партньорите иска консултантът да натрие носа на другия и да го вкара в правия път. Не е необходимо да казваме, че добрият консултант никога не взема страна.
Хората идват за разрешаване и на сексуалните си проблеми – например това, че жената не достига до оргазъм, или еакулацията на мъжа става твърде бързо, или пък единият от тях сякаш е изгубил желание за секс. Такива пациенти могат да бъдат насочени към специализирани клиника. Но също така може и този им проблем да бъде включен в общото им третиране.
Първият проблем, с който двойките най-често се сблъскват и бива повод за консултацията е, че те фактически не могат да станат двойка, дори когато са женени и имат деца. Докторите казват: „Когато ги попитате какви са били отношенията им преди да настъпят настоящите трудности, откривате,че след краткотрайния начален розов период, не е имало нищо повече. Консултантът трябва да започне от начало, да им помогне и да ги научи как да се грижат и подпомагат един друг“.
Има ли някаква надежда за помирение при този вид двойки? „Да“ – казват те . „Не забравяйте, че има някаква причина да са се влюбили, това, което ние наричаме подсъзнателен избор“.