Всичко за жената

Избираме два цвята според собствените си нужди и вкус синьо и червено, синьо и бяло, оранжево (жълто) и зелено или неутрално кафяво и бежово, което подхожда почти за всичко.

Материал. При таи начин на сплитане завързваме работните шну­рове към затворения кръг на носещия шнур, Следователно връзва­ме възлите в кръг и постоянно обръщаме торбичката пред себе си.

Носещия кръг завързваме от 60 см синя прежда, така че го­товата торбичка ще има обиколка около 56 см. Закрепваме го около подложка и го завързваме. Правим по 2 м двойни раболщи шнурове и ги закрепваме с халка към носещия шнур, като реду­ваме синьо и червено. Същевременно закрепваме работните шну­рове и върху възела, свързващ кръга на носещия шнур, като по този начин го закриваме. Веднага до него правим втори ред от полувъзли, успореден на носещия. Полувъзлите завързваме над дългия 1 м син носещ шнур. След като приключим, го завързва­ме, а краищата на шнура вкарваме с игла във възлите, за да не се. виждат. След това през червените шнурове правим с двата си­ни шнура по 3 тъкачески възела един под друг. През получените отвори прекарваме накрая шнура, който стяга и затваря торбичката.

Едва сега започваме работата с мотивите на торбичката. Ре­дуваме ред червени тъкачески възли върху сините шнурове и ред сини върху червените, докато се получат 15 реда. След това за­вързваме двата крайни реда с полувъзли, всеки с един носещ шнур. Получения цилиндър зашиваме от долната страна, за да оформим торбичката. Шием със сипя прежда между двата послед­ни реда. Останалите краища разделяме на групи по 5 и по 7 шну­ра, за да може всеки път да започнем да правим със синьо „из­вита стълба“ от полувъзли.

Шнурът за затягане се състои от 6 сини конеца по 1,25 м. От всеки 3 плетем плитка (около 80 см), която завързваме в два­та края и изрязваме като пискюл. Прекарваме двете плитки през получените горе отвори и завързваме всяка поотделно така, че пискюлите да се виждат. Нанизваме плитките една срещу друга по такъв начин, че когато се издърпат,да се получат дръжки за носене. Може да подплати торбичката с хастар, който се пере.

В миналото тъкачните дъски са били от дърво. Сега се из­работват и от пластмаса, например от плексиглас и др. Ако искаме да си направим тъкачна дъска от дърво, най-добре е да използваме дъсчица или шперплат с дебелина 0,5 —1,0 см. Ши­рината определяме според това, колко широка ивица искаме да . В дъската изрязваме ред отвори, широки около 2—3 мм високи приблизително 150 мм и раздалечени помежду си , че да се получат зъби, широки 6—8 мм. В зъбите пробиваме дупки, за да се образуват два успоредни реда кръгли отвори.т. нар. очички, с диа­метър също 2—3 мм Ако правим дъската например от пластма­са, може да изрежем отворите и очичките с нагорещено шило, тел и др., след това да ги загладим с пло­ска и извита пила и накрая да ги до шлифоваме с шкурка, за да не се закачат кон­ците. За тъкането е не­обходима н совалка, с която прекарваме вътъка. Най-подходя­ща за целта е къса летвичка с нарези в двата края. Лесно може да я направим например от ученическа линийка или от дебел картон.