Всичко за жената

След като вече. сме добили известна сръчност при завързва­нето на възли може да си направим и гердан. Тук отново из­пъква хубавият естествен цвят на конопената връв, а ако пред­варително оцветим част от връвчиците или успеем да ги купим в подходящи цветове ще получим наистина ефектно съчетание.

Материал. Плетен гладък конопен шнур, дебел около 2 мм и дълъг 22 м (може да използваме и пресукан материал), и мъ­ниста 8 кафяви с диаметър около 4 мм и 25 различни по голе­мина и цвят по възможност дървени.

Начин на работа. Нарязваме 4 двуметрови шнура и ги за­крепваме през средата към подложка. Вляво и вдясно от тях зак­репваме също през средата по един шнур, дълъг 3,5 м. След това завързваме на около 2 см 16 тъкачески възела над вътреш­ните 4 шнура. Обръщаме подложката и в другата половина на шнуровете завързваме по същия начин 16 тъкачески възела над вътрешните 4 шнура. Закрепваме краищата на тези две завърза­ни с тъкачески възли части на 2 см един от друг. Сега с двата вътрешни шнура завързваме наляво и надясно по 1/2 розета. Но­сещия шнур завързваме на възел. Приготвяме 4 шнура по 1,30 м. Единия от тях полагаме хоризонтално върху всички останали от завързването шнурове, така че в двата края да останат еднакви части. Закрепваме вдясно и завързваме отдясно наляво един ред полувъзли с десните 6 шнура. Вземаме 2 от 1,30-метровите шнурове, прегъваме ги двойно и ги закрепваме с халка (вж. ос­новните указания). След това продължаваме да връзваме полу­възли и с 6-те леви шнура, Вляво и вдясно приключваме с възел. Вземаме следващия 1,30-мстров шнур и го поставяме успоредно на първия хоризонтален, който вече е обвързан с полувъзли, и отново завързваме цял ред от такива полувъзли, като включим и средните, закачени на халка шнурове. Приключваме също с възел. Сега в долната част висят 20 шнура. Завързваме лявата розета със 7-те леви шнура; средният от тях носи мънисто. С помощта на двата носещи възела завършваме резетата с 3 тъкачески възе­ла, завързани през средния. Двата съседни на тъкаческите възли шнура носят мъниста. Под тях завързваме втората розета в среда­та с мънисто, но не я завършваме. Повтаряме същото на дясна­та страна. Сега завързваме отвесен ред тъкачески възли пад два­та средни шнура (т. е. използваме тези 4 шнура, конто закачих­ме с халки в средата на напречния шнур). Връзваме възлите така, че дължината на тази среда да съответствува на дължината на двете розетки. Приготвяме си 3 шнура по 60 см, които ще обра­зуват носещите шнурове на трите заключителни реда полувъзли — същите, каквито са и над розетките. Завършваме всеки ред със заключителен възел. Накрая нанизваме на всеки шнур различни по големина и цвят мъниста, завързваме възли и прерязваме шну­ровете равно. Краищата им почистваме с восък.

Първо вземаме какъвто и да е дебел здрав шнур, за да научим двата основни вида възли. Приготвяме си подложката и топлий­ките. Всеки от нас е връзвал възли по някакъв повод, например. При опаковане на пакети. Разликата е в това, че сега правим възлите винаги около един или няколко други шнура. Следова­телно различаваме работни шнурове, с които възелът се завърз­ва, и един или повече носещи шнурове, които носят желаните възли. Работните и носещите шнурове се състоят от единични или многобройни връвчици, които след това се обработват ка­то шнур.

Много неправилно е да караме домакините да чакат. На по­сещение отиваме навреме, допустимо е да закъснеем най-много с десет минути. Преди да влезем в жилището, почистваме обувките си и ако сме на гости у добри и близки приятели, обуваме до­машни пантофи, които сме си донесли от къщи. В противен случай оставаме с обувките. Донесените цветя по-добре букет, а не саксия подаваме отвити. Като израз на внимание вместо цветя може да поднесем бонбони или друг дребен подарък според това, какви са отноше­нията ни с домакините. Aко не обичаме някое от предлаганите ястия, не го подчерта­ваме. Вземаме си малко и ако отново пи поканят, тактично от­казваме. Ако пазим диета, обръщаме внимание на домакинята още отначало, преди да седнем на масата. Иначе тя може да се почувства обидена, че не си вземаме от предлаганото ядене.

С пълна уста не се говори! Ядем безшумно. По вре­ме на ядене не се облягаме на ламти на масата. — на ръба й опи­раме леко само китките. Използваните прибори и слагаме на масата и не ги опираме о чинията. Когато свършим с яденето, поставяме га в чинията напреки, отдясно наляво. Ножа използва само за рязане, а не, за да ядем с него. От предложените ястия вземаме умерено количество. С яде­нето и се бавим, нито бързаме така, сякаш не. сме яли една седмица. Чашата с кафето вземаме в ръка заедно с чинийката, като преди това изваждаме лъжичката — тя е за разбъркване, а не за опитване. Преди да пием, избърсваме си устата, за да не оставим върху чашата мази или други следи. След ядене не сгъваме кърпата, а леко я смачкваме, за да не изглежда неупотребявана нито върху килима, нито върху покривката. С това няма да доставим радост на никоя домакиня о време на ядене не пушим от здравословни и естетически съображения — никотинът притъпява вкуса, а тютюневият дим може да безпокои съседи­те ни.

При тръгване не задържаме излишно домакините на вратата, особено ако в стаята има и други гости. Вратата отваря сами и не забравяме да благодарим за посрещането.