Всичко за жената

Кожата защищава, предпазва човешкото тяло от увреждащото действие на слънчевите лъчи. „Завесата“, която спира ултравиолетовите лъчи, е кожният пигмент (кожното багрило) – меланинът. Хубавият естествен цвят на лицето е еднакво хомогенен във всички участъци на кожата, когато разпределението на кожното багрило е равномерно. Всяко нарушение на разпределението на кожния пигмент дава тъмни петна, които не са красиви.
Човек може да има тъмни (кафяво черни) петна от рождение. Това са т. нар. пигментни невуси. Има деца, които се раждат с кафяви петна, различни по форма и големина. Те са неприятен козметичен недостатък, когато са по-големи и са разположени по откритите части на тялото (лице, шия, ръце и пр.). Освен големите пигментни петна по-често от рождение се срещат малките кръгли кафеникави петна – истинските пигментни бенки. Те не се дължат на слънчево облъчване и са еднакви през всички сезони на годината. Срещат се навсякъде по тялото, но най-често по лицето у мургавите хора и по-рядко у русите. Те са големи колкото лещено зърно и по-големи или са на нивото на кожата, или леко над нея, с гладка повърхност. Смята се, че те правят жените по-красиви, затова се наричат бенки на красотата. Някои жени си правят изкуствено бенки.
Освен тези плоски бенки понякога може да се появят от рождение малки или по-големи пигментни възелчета, пигментни брадавици. Много често по тях има косми. Различните дразнения, особено след невнимателно извършване на козметичната процедура, при което се нараняват бенките, може да доведат до нежелателни последици. Разбира се, жените и козметичките не трябва да се страхуват от всяка бенка и спокойно могат да извършват обикновените козметични процедури (хигиенен масаж, парна баня, маски, компреси и пр.). При всеки случайно раздразнен и възпален пигментен невус трябва да се обърнете за съвет към лекар специалист.

При съхраняване на храните чрез продължително варене или изсушаване загубите на витамини са големи. Най-добрите начини за запазване на витамините са охлаждането и замразяването на продуктите. Вече споменахме, че зеленчуците съдържат витамин А, В, В2, С, D и Е и минерални вещества, като фосфор, калций, калий и желязо. След откриването на витамините и на голямото им зна­чение за човешкото здраве се обръща по-голямо внимание на суровите зеленчуци като важно допълнение към храната. Те запад~ пат качествата си най-добре охладени и замразени, а по-малкостерилизирани или сушени. От гледна точка на хранителната стойност е важен и въпросът, как действат замразяването и няколко месечното съхраняване съдържанието на витамините, на минералните и на другите вещества в зеленчуците. Беше доказано, че загубата на витамин. С при спанака, цветното зеле, зеления фасул и граха, съхранява­ни от 6 до 12 месеца при — 18° С, е около 26%.

При охлаждане, замразяване. Вита­мин В2 (рибо, Флавин) при граха е 10—22%, при зеления фасул — 4—15%, а при спанака — 30—45%. Витамин А (провитамин) не променя количеството си в съдър­жанието на пресните и на замразените зеленчуци. Незначителни загуби са установени при спанака. При витамин B (ти амин) загубите не превишават 20 % от пър­воначалното съдържание, т. е. при съхраняване чрез замразяване при — 18° Със за период от 6 до 12 месеца практически няма никаква загуба. При по-високи температури на съхраняване (10° С) се на­блюдават по-големи загуби при всички видове зеленчуци. Изследванията показват също, че замразените зеленчуци бел­тъчините, въглехидратите и минералните вещества почти не се променят. Следователно можем да направим извода, че при замразяване съдържанието на витамини в зеленчуците не намалява, а загубите от най-важните хранителни вещества са минимални.