Posts Tagged ‘отстранява’

СУХА КОЖА НА ЛИЦЕТО

четвъртък, ноември 19th, 2009

Прилагането на билкови маски и лосиони тонизира и освежава сухата кожа, премахва лющенето. Кожата става сочна, гладка и нежна.
Билкови маски
1. Размесват се по равни части ситно нарязани листа от маточина, мента, мащерка, лайка, слез и подбел. Вземат се четири чаени лъжички от тази смес, прибавят се две чаени лъжички ленено брашно и всичко се попарва с една чаена чаша вряла вода. Разбърква се добре. Маската се нанася топла върху лицето и сред 20 минути лицето се измива. За да се получи необходимата консистенция на кашицата. допълнително може да се добави ленено брашно или гореща вода.
2. Една супена лъжица овесени ядки се сваряват с 1 чаена чаша прясно мляко. Прибавят се един суров жълтък и половин лъжичка пчелен мед. Маската се нанася топла върху лицето и След 30 минути се отстранява.
3. Една супена лъжица ситно нарязан копър се размесва с една чаена лъжичка зехтин, прибавя се овесено брашно до получаване на кашица. Маската се нанася на дебел слой върху лицето. След 20 минути се отстранява.
Билкови лосиони
1. Две супени лъжици ситно нарязани венечни листа от мак се заливат с 200 мл вряла вода, оставят се да киснат един час, след което за

парката се прецежда. С памучен тампон, напоен с този лосион, лицето се обтрива след всяко миене, след което се намазва с дневен крем.
2. Две супени лъжици розмарин се заливат с 300 мл вряла вода и се оставят да киснат един час. Запарката се прецежда и с полученият лосион се отрива лицето след всяко миене.
3. Смесват се по една чаена лъжичка листа от джоджен, цветове от лайка, жълт кантарион и липа. Заливат се с две чаени чаши вряла вода и се оставят да престоят един час. След като запарката се прецеди, към лосиона се прибавя една чаена лъжичка глицерин. Използва се по описания начин.

Чесън

петък, септември 25th, 2009

Между най-древните подправки и лечебни средства се отнася и чесънът. Той е използван от египтяни, елини, траки, римляни и др. Гърците обаче го смятали за храна на бедните, кое­то се вижда от произведенията на Аристофан и от съчиненията на древните историци. Гърците в древността не допускали в храмо­вете на Афродита лица, миришещи на чесън. Гръцките историци съобщават още, че траките консумирали много чесън, защото в страната им било студено. Питагор нарича чесъна цар на подправ­ките. Чесънът е служел за приготвянето на т. нар. муски, които се носели на гърдите при епидемични заболявания. Смятало се е, че скилидките или целите чеснови луковици предпазват от злите духове, затова у нас са ги поставяли на шапчиците на бебета заед­но със сини маниста или са ги провесвали по стените на домовете. Според траки и славяни чесънът предпазвал от уроки (зли очи).

В кулинарията и медицината се използват пресните луковици и листата на чесъна. Той представлява многогодишно луко­вично растение, произхождащо от Южна Азия. Днес се култивира във всички страни с умерен климат. Принадлежи към сем. Кремови. Луковиците имат силен мирис на сяра и сладникаво парлив; остър вкус. Понякога на пазара се срещат изсушени резенки от скилидки чесън, опаковани в целофан. Така той издържа до 7 ме­сеца, без да загуби своя аромат. Продава се и счукан със сол под, формата на паста, но в нея липсва свежият аромат на пресен че­сън. У нас от чесновите луковици се правят туршии, които се пред­лагат иа пазара в буркани.

В чесъна се намират алеин (без миризма) и други сяросъдържащи вещества, при разграждането на които се получава диалилсулфид. Това вещество е главната съставна част на чесновото етерично масло, което дава неговия силен мирис. Един мг алицин по своето бактерицидно действие отговаря на 15 оксфордски единици пени­цилин. Чесновите скилидки са по-силни по действие върху болестотворните микроорганизми от фенола и сублимата. В чесновото ете­рично масло се съдържат още фитостерини (действащи против, повишено артериално налягане и атеросклероза), захари, орга­нични киселини и др. Открити са в малки количества и витамин С, В1 и В2, както и хормони. По-малките скилидки имат по-лют вкус в сравнение с по-едрите. Апетитовъзбуждащото му действие дава основание да се използва широко в кулинарията. Той при­дава особено приятен аромат и вкус на редица блюда. Балканските и средиземноморските народи обаче използват неправилно чесъ­на, като го консумират в големи количества. В Средна Европа за ароматизиране на ястията само се натърква със скилидка чесън съдът за приготвянето им. В СССР и у нас с чесън натриват коричка хляб, която се поставя известно време в салатите и преди серви­ране се отстранява. В някои ястия чесънът е основен продукт,, като се използват цели луковици (попска яхния); в супи се по­ставят необелени скилидки, които преди сервиране се отстраняват (лещена чорба). Стрит със сол на каша, чесънът се слага в таратор, пача и др. Той не трябва да се пържи в мазнина, тъй като губи от ароматните си вещества. Ястия с повече чесън не бива да се кон­сумират при заболявания на черния дроб, жлъчката, бъбреците, увеличена стомашна секреция. В тези случаи за аромат се изпол­зва 1-2 капки олио, в което е киснат чесън. Приготвя се по следния начин: 50 г едро нарязан чесън се поставя в тъмно стъкло и се залива с 250 см3 олио или маслиново масло; затваря се добре и се оставя на хладно място в продължение на 5-6 дни. С това мас­ло се приготвя и пастет от чесън и кисело мляко (1 кг изцедено през марля кисело мляко се смесва с 50 г маслиново масло или олио, 100 г смелени орехи, шипка сол, ситно нарязана връзка маг­даноз или копър и 1 чаена лъжичка от гореказания извлек). За салати се използват и зелените листа на чесъна.

В официалната и народната медицина чесънът се употребява, доста широко. Сок от пресен чесън потиска вируса на грипа. Той регулира сърдечната дейност и процесите, свързани (реге­нерацията на тъканите, стимулира отделянето“ на секреция от жлезите на храносмилателния тракт и на жлъчката. Използва се против острици и други чревни паразити. (Правят се клизми ве­чер с 2 глави стрит чесън, 2 г сол и 100 см3 хладка вода.) Извлек от чесън (1:10) се прилага под формата на инхалации при заболява­ния на горните дихателни пътища и особено астма. Използва се и против метеоризъм, за регулиране на артериалното налягане, против атеросклероза. В тези случаи се препоръчва още приема­нето на следния извлек: Две луковици чесън, по 10 г цвят от жълт кантарион, надземна част от очеболец и листа от мента се поставят в 500 см3 95° алкохол (или ракия), кисне се 7 дни, като се разкла­ща 1-2 пъти дневно и се пази в тъмно стъкло на хладно място. Пие се по 20 капки 3 пъти на ден преди хранене (албиносите не бива да използват жълтия кантарион – сензибилизатор). С марлени тампони, в които е поставен чесън на кашица, се лекуват някои гъбични заболявания в гинекологията (под контрола на лекар). Чеснова кашица с малко сол се употребява външно при главоболие, екземи, краста. За лечение и предпазване от слънчев удар се приема вътрешно следната смес: 1-2 скилидки чесън, счукан със захар, 1 супена лъжица оцет и 200 см3 вода. Дневната доза е 2-3 пъти по 1 супена лъжица. Освен това с чесън се натърк­ва главата.

Неприятният мирис на чесън се отстранява от устата чрез дъв­кане на магданозови листа, а от съдовете чрез киснене и измиване с коприва.