Всичко за жената

Солта е неорганично съединение на натрия с хлора. Тя се употребява от незапомнени времена като подправка и като лечебно средство. Някога тя се е ценяла високо и е служела като разменна монета в търговията. Заедно с хляба е символ на госто­приемството у славяните.

В природата солта се среща често във вид на каменни залежи и в разтворено състояние в изворна, езерна, морска вода и т. н. Тя представлява безцветни кристали с кубична форма без мирис. Оцветяването им показва, че в тях има чужди примеси, което не се допуска според стандартите за готварска сол. Тя се разтваря във вода в съотношение 1:3. Най-доброкачествена е каменната сол, в която почти липсват примеси. Солта, получена при изпаря­ване на морска вода (черноморската вода съдържа 2,5—2,72% сол), има горчив вкус. Наред с други соли в нея се съдържат и маг­незиеви, които й придават този вкус. След известно отлежаване магнезиевите, соли частично се разпадат, при което вкусът й се подобрява. В търговията се срещат няколко качества сол. Най-добрата за домакински нужди и за хранителната промишленост е солта „екстра“. Тя е добре наситнена, с частички не по-големи от 0,8 мм и примеси до 0,03%. В солта първо и второ качество при­месите са 0,50-0,80%. Тя има нагарчащ вкус. Железните соли, които се намират в нея, оцветяват мазнините в кафяво и съдействат за тяхното разлагане. Влажността на солта е в зависимост от качеството и от 0,50 до 6%. Опакова се в книжни кесии, картонени или дървени съдове.

От опита и наблюденията на много поколения се е стигнало да извода, че човешкият организъм се нуждае от известно количества сол. Това количество според диетолозите е 10-12 г дневно, но в страните с горещ климат се консумира повече сол. Загубата на сол при потене, продължителната безсолна диета и др. Според някои терапевти води до смущения в отделителната система, но при някои заболявания безсолната диета е наложителна. Солта се поставя във всяко ястие, като нейното количество е в зависимост от вкуса на консуматора. Със сол се консервират почти всички хранителни продукти. В кулинарията се обръща внимание на вре­мето, през което се поставя солта. Месните ястия се посоляват 20-25 мин преди края на варенето.  При приготвяне на бульони от риби и при варене на картофи солта се поставя в началото на приготвяне на ястията. Варивата се посоляват едва след размек­ването им. При печене или паниране на месо, зеленчуци, риби продуктите се солят в самото начало или по време на приготвяне. При пържене картофите се солят към края на тяхното приготвя­не. В сосовете сол се добавя преди сервирането им.

Трябва да се помни, че недостатъчно посолената храна не е вкусна, а пресолената – губи от вкуса си и не е полезна.

Солта се употребява за получаване на някои лечебни средства, при загуба на кръв, като противомикробно средство, за налагане заедно с лук на натъртени части по тялото и др.

При обзавеждането на нашия дом съвсем естествен е стреме­жът да създадем приветлива, приятна и уютна обстановка. Това обаче не се постига никак лесно и изисква твърде много време. Ако искаме да имаме приятното чувство, че домът ни задоволя­ва всички наши потребности за култура на бита, трябва да бъдем в постоянен личен контакт със средата, в която живеем или в която обичаме да се връщаме. Ако търсим път за осъществява­не на нашите представи, не бива още от началото „да вдигаме мерника“ много високо! Успех ни осигурява предимно дребният детайл, който създава приятна, успокояваща атмосфера на дома. Жената със своя вроден усет създава от четирите стени уютен дом! Когато търсим път за украсяване на жилището, първо се на­сочваме към вътрешните му стени. Тук имаме най-разнообразни възможности да реализираме художествени идеи, които влияят значително върху атмосферата в помещението. Не бива да забравяме и картините, конто са едни от най-че­сто срещаните елементи на украсата. Но дори и хубавата карти­на или репродукция може да дразни или да не подхожда на интериора, ако не познаваме основните правила за закачване на картини, керамика или декоративни чинии. Така например малка картина никога не се закачва самостоя­телно в средата на празна стена. Картините поставят приблизително на височината на очите, над някаква мебел, разположен до стената, или между два про­зореца, така че те да образуват тяхната естествена рамка. Голямата картина изисква не само голяма стена, но й голямо помещение. В противен случай може да потисне целия интериор. Чрез ефектна комбинация от група картини, най-добре на об­ща тема, може да украсим най-голямата стена на стаята. Най-под­ходящото подреждане на отделните елементи като цяло можем да преценим, като отстъпим на известно разстояние. За да се подре­дят на една стена картини, рисувани с различна техника, ну­жен е много изискай вкус. Остъкляването на картини, рисувани с маслени бои, е грубо нарушение на всички правила. Хубавата картина изпъква най-добре върху неутрален, све­тъл фон. Тъмният фон или ярките фи­гури на тапетите изи­скват грижлив подбор на картините и рамките. Съвременният интериор изисква обикновено модерни, прости рамки. Украсените, позлатени рамки са подходящи предимно за стилните мебели. Когато подреждаме картини и декоративни предмети, избягва­ме строгата симетрия, която въздейства отегчително, скучно. Картините трудно се съчетават с пъстри завеси. Някои картини изпъкват с цялата си красота от известно раз­стояние, а други са очарователни в непосредствена близост. Ко­гато преценяваме къде да поставим картините, важно е и това условие. Всички картини се повреждат от преките слънчеви лъчи. Интересен ефект се постига, когато лампата свети пряко вър­ху някоя картина. Най-подходящото място намира чрез налуч­кване. Комбинирането на картина с декоративно огледало или сте­нен часовник също изисква много внимателна преценка.

Продължителната работа в кухнята може успешно да се ра­ционализира. Първо преценяваме дали височината на работната маса съответства на височината на нашата фигура, за да мо­жем да държим тялото си в естествено положение. Тогава умо­рата е минимална. И най-подходящото положение на тялото оба­че става изморително след известно време, ако нямаме възмож­ност да го променим. Затова е добре, ако кухнята позволява да мием съдовете, да приготвяме яденето и като последовател­но сменяме положението си и работим ту седнали, ту прави. Статистически е установено, че жените все още извършват по-го­лямата част от кухненската работа по традиционния начин — прави. Можем да избегнем този изморителен начин на работа без големи трудности. Най-важното условие е да намерим за целта подходящ работен стол с променлива височина на седалката и с удобна облегалка, която да ме ограничава движението на ръцете. Седалката трябва да бъде със заоблени краища, за да не се огра­ничава кръвообращението на краката.