Всичко за жената

Плодовете на кишниша са намерени в египетски гроб­ници. За тях се споменава и в папируса на Еберс, както и в санскритски, древноевропейски и гръцко-римски писмени паметници, Плиний Стари отбелязва, че прясно месо, натъркано с наситнени плодове на кишниш и оцет, се запазва дълго време непроменено дори през топлите дни. Италианският лекар и ботаник Матиоли (XVI в.) съобщава за добрите качества на кишниша при приготвя­не на вкусно пушено месо, като споменава, че зелените му лист­чета са добро средство против болки в стомаха.

Кишнишът е едногодишно тревисто растение, достигащо на височина до 70 см от сем. Целинови (Сенникоцветни). Негова родина се смята Средиземноморската област. У нас се среща из посевите като плевел (Брезнишко и др.). Култивира се в Южна България. Използват се главно плодовете, които са дребни, си­во зеленикави, с приятен благоуханен аромат и сладникав вкус. В кишнишовите плодове се съдържа от 0,4 до 3% етерично масло, чиято главна съставка е линалоолът (до 70%), който им придава приятния аромат и вкус. Според някои автори мирисът наподо­бява този на лимона и градинския чай. В плодовете се съдържат още тлъсто масло, флавоноиди, захари и пр. Полученото от пло­довете чрез дестилация с водна пара етерично масло е безцветна или бледо жълтеникава течност с твърде приятен аромат, по-силен от този на плодовете. От последните се получава тлъсто масло, което може да служи за храна.

Плодовете и етеричното масло стимулират отделянето на се­креции в стомаха, червата, белите дробове и жлъчната секреция. Те влияят благотворно на кръвоносните съдове и имат противомикробно действие. Поради това цялата надземна част на расте­нието и плодовете се използват в кулинарията. Както магдано­зът, така и зелената част на кишниша са основна съставка на са­лати и разни месни блюда най-вече в кухнята на народите, насе­ляващи Източна Европа, Мароко, Тунис, Алжир, Етиопия, Север­на и Латинска Америка, Индия и др. В качеството си на подправ­ка изсушените плодове се използват леко запечени без мазнина, като с това не загубват мириса си. Те се поставят в началото на приготвяне на ястието. В кухнята на европейските народи плодо­вете служат главно за марината заедно с бахар, дафинов лист и карамфил. Те се използват при ястия и консерви от овнешко ме­со, като за подсилване на аромата и подобрение на вкуса се ком­бинират с лук, чесън, черен пипер и риган. Кишнишовите плодо­ве се прилагат за ароматизиране на меки бонбони, сиренета и дру­ги млечни продукти. Те са съставна част на различни видове къ­ри. У нас кишнишът се използва в колбасарството, а в чужбина (главно етеричното масло) за производство на ликьори, за арома­тизиране на бира, сладкарски изделия, дъвки и др.

В медицината кишнишовите плодове се прилагат като газогонно и отхрачващо средство и против болки в стомаха и червата. Те се употребяват и против повръщане, при хемороиди, а външно (във вид на лапи) при трудно заздравяващи гнойни рани. Прилагат се под формата на извлек, като една препълнена лъжичка добре стрити плодове се заливат с 250 см³ кипяща вода, кисне се 4 ч, прецежда се и се приема наведнъж преди хранене. Тази доза мо­же да се употреби 3 пъти на ден. Етеричното масло се прилага под формата на препарати при жлъчни заболявания, против глисти у добитъка. Служи още за ароматизиране на лекарства и за прида­ване на приятен мирис на дъха. Етеричното масло може да се приема 3 пъти на ден преди хранене по 5-10 капки.

На нея обработваме предварително приготвените или измити продукти. Най-изморителната работа би трябвало да вършим в седнало положение. От незнание се отричат възможностите за седяща работа в кухнята, но добре е да знаем, че прави израз­ходваме три пъти повече енергия, отколкото седнали. Няма сми­съл обаче, докато работим, постоянно да сядаме и ставаме, за­това всичко трябва да ни бъде под ръка! Тук трябва да закре­пим и сгъваемата работна дъска, която е много практична, за­щото увеличава работната площ. Големите пособия, като дъски за месо, дървен чук, сито и т. н., трябва да са непосредствено до работната маса. В шкафа, закачен на стената над нея, слага­ме всички кастрони, купи, продукти и подправки. Продуктите, които се използват всеки ден, като захар, брашно, ориз, варива, слагаме по възможност в прозрачни кутии от пластмаса. Прак­тични са и чекмеджетата, поставени под шкафчето на стената, Подправките трябва да стоят в добре затворени бурканчета, кои­то, ако са прозрачни, поставяме на тъмно. За да бъде работата ни ефективна: обмисляме какви предме­ти са необходими в кухнята за приготвяне на ястията (според членовете на семейството): 2 — 4 купи с различна големина, 2 чи­нни (може и от пластмаса), везни, градуирана мензура, цедка, си­то, ренде с различни повърхности за стъргана, 2 кухненски но­жа, 1 нож за хляб, 1 нож за месо, 1 нож за домати, 1 нож за картофи, 1 назъбен нож, 2 големи лъжици, 2 малки лъжици, 2 вилици, 1 или 2 разбивачи за белтъци и 1 или 2 бъркалки с различна големина, 1 голяма и 1 малка дъска за месене на те­сто, 1 фуния, 1 тирбушон, различни отварачки за шишета и кон­серви, 1 мелнична за кафе и една изстисквачка за лимони. Миксера и големия кухненски робот (ако имаме такъв) закачаме по възможност на в стената. Отдел­ните им приспособления винаги трябва да са ни поръка.Ако имаме шкафче с няколко чекмеджета, подреждаме нещата по следния начин: в горни­те чекмеджета — ножо­вете, вилиците, лъжици­те и лъжичките, в по-долните — ножовете за хляб, за месо и т. н. а в най-долните — различ­ни пособия, като ренде, отварачка за консерви и т. н. Ако остане още някое чекмедже, в не­го слагаме кърпите за бърсане на стъклени и порцеланови предмети, кухненските пешкири, гъбата, парцалите за миене, чантата (мрежата) за покупки и т. н. Нека не забравяме и съда за отпадъци, най-подходящото мя­сто, за който е под кухненския умивалник. Практично е, когато той е плосък от едната страна, за да може да се закачи на сте­ната или от вътрешната стена на шкафчето под умивалника.

Правилно е всяка кухненска дейност да протича отдясно на­ляво, а при левичарите — обратно. Ако искаме да облекчим труда си, да спестим време и енер­гия, а работата ни да протича спокойно, трябва да имаме ­.Определена и постоянна система за подреждане на съдовете и на всичко необходимо за приготвяне на ястията. Не би трябвало да губим време и сили за излишни движения.