Всичко за жената

Очите са украсата на лицето, а там, където природата е бил твърде пестелива, трябва да помогнем малко чрез модерна козметика. Помагат ни сенките и тушът за очна линия, тушът за мигли, моливът за вежди и накрая  изкуствените мигли. Целта ни е една  да уголемим оптически очите. Козметичната промиш­леност се е погрижила да се приспособи към модната линия, за това може да проявим най-богата фантазия. Сенките за очи са в най-различни цветове н биват теч ш, н пудра и полутвърди. С върха на пръстите се нанасят лесно по4 ради кремовидната им субстанция. Имат един малък дефект от топлината леко се размазват, затова трябва често да се пудрят. Под сенките на пудра кожата изглежда като кадифе. Добре да имаме няколко оттенъка от тях: в бежово, синьо, сиво, зелено, кафяво, виолетово и бяло.

Очната линия, изтеглена с течен туш, изисква голяма сръчност, тъй като се нанася с четчица. На горния клепач над миглите на­насяме леко извита линия, широка 1—4 мм и достигаща извън края, па окото, ако е малко при големите очи извиваме линията; повече и я завършваме пред ъгъла на окото. Линията под долните мигли отива на малко жени.

Чрез цветните сенки постигаме известна координация, затова ги използваме според цвета на очите:

пра сини очи — сребриста, или синя очна линия, сини сенки;

при кафяви очи — сребрнсто;

зелена очна линия, зелени сенки.

След като нанесем линиите или сенките, държим очите си още малко затворени, за да не се отпечата гримът върху горна­та част на клепача. Сенките на пудра се използват и от не на­пълно опитни жени. Те се нанасят до вдлъбнатата част на окото или продължават към веждата. Цветът им трябва да бъде най-интензивен непосредствено над миглите, като нагоре отслабва и се изгубва напълно. На някои жени отива тънка пастела линия под долните мигли. За да може да намери най-подходящия грим за себе си, всяка жена трябва да направи няколко опита пред огледалото.Съвети за избора на цветовете:

— Кафяви очи: зелени, тюркоазени, сребристи, сребрпетозе-лени, златисти сенки;

— Зелени очи: сребристо кафяви, сребрист озелени, зелени, среб­ристи, златисти сенки;

— Сини очи: сини, сребрпетосипи, сребристо сиви, сребристи златисти, бежови сенки;

Когато сянката завършва в очната вдлъбнатина, добре е да я подчертаем с лилия в друг цвят.

Тъмните линии очертават окото. Изборът им е голям: кафяви, сиви, сини, черни. Течните сенки нанасят с тънка четчица пред огледалото по няколко начина: тънка линия над горните мигли; продължена линия към външния ъгъл на окото тънка линия и под долните мигли; цялото око е очертано с тънка линия.

Използваме съвсем тънка четка за ретуш. Широката очна линия вече не е модерна и когато е тъмна, придава студен израз на лицето. Тъмнокосите жени не се нуждаят от тъмни линии. За блондинките със светли очи са подходящи тъмнокафявите или си­вите линии.

Ако искаме миглите ни да са дълги, лъскави и извити, трябва да ги четкаме с четка за мигли и да ги мажем с орехово или бадемово масло, а понякога да ги извиваме със специални щип­ци. Само че внимателно миглите да не останат на  щипците!   За вечер все повече се използват изкуствените мигли. Те се залепват към горните и към долните мигли. Това е първата работа при гри­мирането на  очите,  защото кожата под прикрепващата лентичка трябва да бъде суха, иначе миглите не държат. Върху лентичка­та нанасяме и очните линии, за да я прикрият. След това слагаме туш върху своите и изкуствените мигли, за да станат еднакви на цвят. За блондинките са подходящи кафявият и сивият, а за ке­стенявите и брюнетките — черният или тъмносиният туш. Това правило, както впрочем и всяко правило: има много изключения, свързани с тена на лицето и с цвета на очите. Миглите могат да намажем и два пъти, като носле ги изчеткваме. Ако долните миг­ли са редки, може умело да нарисуваме с туш върху кожата ня­колко мигли. Ако цветът на миглите е твърде светъл, добре е да ги боядисваме при фризьор.

Веждите, чиято естествена функция е да задържат потта от челото, за да не тече в очите, са характерен белег на лицето и подчертават израза на очите. Затова няма смисъл да ги премах­ваме изцяло и да ги заменяме с линия на друго място. Стараем се само да ги коригираме така, че да подхождат на формата на лицето ни. По-широките и тъмни вежди придават грубост на лицето, особено когато косите са светли.  Нежеланите комици из­скубваме с пинцет, и то повече отдолу, отколкото отгоре, за да не смъкваме веждите твърде ниско. Колкото по-голямо е Разстоянието между окото и веждата, толкова по-голямо изглед окото. Неизскубаните широки вежди подхождат добре само и широко лице и пълни устни. Бръснене на веждите не препоръч­ваме, защото след няколко дни. Ко­ригирането на веждите с дебела черта, нанесена с молив, е не­подходящо по-добре е да ги начерним с молив или с четка, з да оцветим всяко косъмче поотделно.

На нея обработваме предварително приготвените или измити продукти. Най-изморителната работа би трябвало да вършим в седнало положение. От незнание се отричат възможностите за седяща работа в кухнята, но добре е да знаем, че прави израз­ходваме три пъти повече енергия, отколкото седнали. Няма сми­съл обаче, докато работим, постоянно да сядаме и ставаме, за­това всичко трябва да ни бъде под ръка! Тук трябва да закре­пим и сгъваемата работна дъска, която е много практична, за­щото увеличава работната площ. Големите пособия, като дъски за месо, дървен чук, сито и т. н., трябва да са непосредствено до работната маса. В шкафа, закачен на стената над нея, слага­ме всички кастрони, купи, продукти и подправки. Продуктите, които се използват всеки ден, като захар, брашно, ориз, варива, слагаме по възможност в прозрачни кутии от пластмаса. Прак­тични са и чекмеджетата, поставени под шкафчето на стената, Подправките трябва да стоят в добре затворени бурканчета, кои­то, ако са прозрачни, поставяме на тъмно. За да бъде работата ни ефективна: обмисляме какви предме­ти са необходими в кухнята за приготвяне на ястията (според членовете на семейството): 2 — 4 купи с различна големина, 2 чи­нни (може и от пластмаса), везни, градуирана мензура, цедка, си­то, ренде с различни повърхности за стъргана, 2 кухненски но­жа, 1 нож за хляб, 1 нож за месо, 1 нож за домати, 1 нож за картофи, 1 назъбен нож, 2 големи лъжици, 2 малки лъжици, 2 вилици, 1 или 2 разбивачи за белтъци и 1 или 2 бъркалки с различна големина, 1 голяма и 1 малка дъска за месене на те­сто, 1 фуния, 1 тирбушон, различни отварачки за шишета и кон­серви, 1 мелнична за кафе и една изстисквачка за лимони. Миксера и големия кухненски робот (ако имаме такъв) закачаме по възможност на в стената. Отдел­ните им приспособления винаги трябва да са ни поръка.Ако имаме шкафче с няколко чекмеджета, подреждаме нещата по следния начин: в горни­те чекмеджета — ножо­вете, вилиците, лъжици­те и лъжичките, в по-долните — ножовете за хляб, за месо и т. н. а в най-долните — различ­ни пособия, като ренде, отварачка за консерви и т. н. Ако остане още някое чекмедже, в не­го слагаме кърпите за бърсане на стъклени и порцеланови предмети, кухненските пешкири, гъбата, парцалите за миене, чантата (мрежата) за покупки и т. н. Нека не забравяме и съда за отпадъци, най-подходящото мя­сто, за който е под кухненския умивалник. Практично е, когато той е плосък от едната страна, за да може да се закачи на сте­ната или от вътрешната стена на шкафчето под умивалника.