Всичко за жената

С напредване на възрастта, след 40 години, по кожата се появяват най-различни петна, характерни за възрастните хора. В този период се появява и розацеята.
За някои хора в зряла й напреднала възраст е характерен възрастовият хемангиом, придобито Съдово образувание с големина от просено до лещено зърно, със светлочервен до тъмночервен цвят. Намира се най-често по кожата на корема, гърдите, гърба, по-рядко по лицето и другаде. Тъй като тези хемангиоми са много дребни и се намират най-често по закритата от дрехи кожа, не се нуждаят от лечение или се електрокоагулират.
С напредване на възрастта кожата изтънява, атрофира, изглажда се, става суха и на места, особено по откритите части на ръцете, се появяват светлокафеникави или по-тъмни пигментни петна, за които някои учени смятат, че са в резултат на чернодробна недостатъчност (затова французите ги наричат чернодробни петна). В повечето случаи ,те остават непроменени и не се израждат в злокачествен тумор.
У възрастните хора се наблюдават и други образувания – възрастови кератоми. Те се локализират по лицето и започват с червено петно, което постепенно преминава в жълтеникаво до кафявосиво, понякога черно плоско туморче или издигнато надебеляване на роговия слой. Тези образувания са единични или няколко и могат да \ останат.дълго непроменени. Околната кожа е обезцветена, суха, атрофична. Понякога кератомът може да се изроди в раково образувание, затова най-добре е да се отстрани, най-често чрез изгаряне с електрически ток – електрокоагулация.

Продукти за 4 порции: 500 г телешко или свинско сърце, 60 г масло, 1 глава лук, 1 голяма ябълка, 1 домат (1/2чаена лъжичка пюре), 1 чаена лъжичка къри, на върха на чае­ната лъжичка черен пипер, 1 чаена лъжичка сол, 1 чаена лъ­жичка брашно, 1 супена лъжица сметана, 250см³ вода или бульон.

Изчистеното сърце се нарязва на дребни късове и се пържи в маслото заедно с нарязания на дребно лук. Поръсва се със сол и черен пипер, прибавят се ябълката и доматът (обелени и наря­зани), къри и брашно. Разбърква се, долива се течността, по­крива се с капак. Ястието ври до омекване на месото. Към соса се прибавя сметаната, опитва се и при нужда се подправя с още къри, черен пипер и сол.

Най-често се използват напълно нехранителни минерали, чието; предназначение е да осигурят на корените опора. Тъй като коре­ните на растенията дишат, субстратът трябва да дава възможност за достатъчен достъп на въздух до иепотопените части на коре-5 нита. Ето защо се използват материали с такава структура и състав, които осигуряват запазването на определена влажност, за да не засъхват корените, но не позволяват на водата да се прос­муква от тях и да мокри прекалено горната част на корените предимно в основата на листата. В прекалено мокрия субстрат  много скоро се появяват зелени водорасли. Най-подходящи за повечето растения са субстратите с големина на частиците от 5 доя 10 мм. Ако растенията са слабо развити или с къси и нежни, използват се и по-дребни частици — с големина от 3 до 5 мм, които дават възможност за по-добро просмукване на бранителния разтвор. В такъв случай на дъното на съда и по нареждаме слой частици с големина от 2 до 3 см. Най-често използвани субстрати са едрият речен пясък и раз­дробените гранитни, силикатни или тухлени частици. Всички ма­териали се измиват добре с течаща вода и след като изсъхнат, се разпределят чрез сито със съотзетствуващи отвори на мрежата. Може да се използват л специално приготвени материал. Като например перли, керамзит или гранулиран полпстирен. Всич­ки те имат предимства и недостатъци, затова ще се ръководим предимно от достъпността и цената им. Едно нещо обаче не бива да забравяме — субстратът е предназначен главно да закрепва растението в съда и обикновено неговият слой не е особено де­бел. Поради това за силни или буйно растящи растения не използваме леки материали, като например перли или гранулиран полистирен, в които растенията лесно биха се преобръщали.