Всичко за жената

Подправковите киселини улесняват храносмилателния процес. В стомаха те съдействат за разграждането на нишесте­то до захари, за по-бързото освобождаване на гликозидно свър­заните химични вещества и за прякото проявяване на тяхното действие върху организма. Киселините, приети с храната, пречат за втечняване и отмиване на муцина от стомашната лигавица. Не е за препоръчване обаче приемането на по-голямо количество киселини или продължителната им употреба, тъй като могат да се изчерпят алкалните резерви на организма, което води до потиска­не на сърдечната дейност, повишаване възбудимостта на нервната система и др. Подкиселената храна не се препоръчва и при остри възпалителни процеси от всякакъв род. В кулинарията се употре­бяват следните киселини, които се поставят накрая на приготвя­нето на храната:

Винената киселина (дихидрокси-дикарбонова кисе­лина) се намира в много плодове и преди всичко в гроздето. Доби­ва се от винения камък (калиева сол на винената киселина), кой­то се съдържа в гроздовия сок и при повишаване на концентра­цията на алкохола във виното се отделя във вид на кристална маса. При подкиселяване се отделя природната дясна въртяща винена киселина. Добива се и синтетично. Представлява безцветно, кри­стално вещество, лесно разтворимо във вода, има кисел вкус, без миризма. В кулинарията се използва главно при приготвяне на плодови сладка и др., като се поставя наситен воден разтвор спо­ред вкуса. Употребява се в хранителната промишленост и в меди­цината.

Лимонената киселина (монохидрокси-трикарбоинова киселина) се съдържа в свободно състояние в сока на различни плодове (лимони, вишни, малини, грозде и др.), в листата на тю­тюна, памука, в меласата и др., от където се извлича. Получава се и при ферментация на захари под действието на различни пле­сени. Представлява безцветни, призматични кристали с приятен, силно кисел вкус, без мирис. Разтваря се лесно във вода. В готварството служи за подкиселяване на салати, супи,различни, ястия, майонези, за консервиране на сладка от плодове, за приготвяне на кисели, шумящи напитки и др. Тя се прилага като 1%. воден разтвор или концентриран разтвор.

Оцетната киселина (монокарбонова, етанова  кисе­лина) се съдържа в свободно и свързано състояние в някои плодо­ве, етерични масла и др. Стопроцентовата се нарича безводна (ле­дена) и е кристална хигроскопична маса. Оцетната киселина се получава: а) при сухата дестилация на дървесина (дървесен оцет – съдържа 4-6% оцетна киселина); б) синтетично – чрез окисля­ване на ацеталдехид; в) чрез оцетнокисела ферменация на алко­холни течности. Оцетната киселина се разтваря във всяко отноше­ние с вода. Разтвор, съдържащ над 2% оцетна киселина, може да причини изгаряне на лигавицата на устата и хранопровода. Оцетът представлява разтвор със съдържание на оцетна киселина под 2%. Оцетът, получен от оцетна киселина, добита по първите два начина, е безцветна течност и се нарича алкохолен оцет. Той не се препоръчва за кулинарни цели. Оцетът, получен при фер­ментация на алкохола, има червеникав или жълтеникав цвят и се смята по-полезен за храносмилането.

По-добър от винения оцет е ябълченият оцет, получен при ферментация на ябълки.

Виненият и ябълченият оцет се употребяват за подправка на салати, сосове, супи, ястия със и без месо, майонези, туршии. В маринатите оцетът действа отчасти и като консервант. Не бива да се прилага при заболявания на стомаха и червата. За домашни нужди се използва и ароматизиран оцет, който се приготвя по следния начин: в 1 л оцет се поставят наситнени по 50 г естрагон, девесил, резене, хвойна и един дафинов лист. Съдът се закрива добре и съдържимото се оставя да престои повече от 20 дни, след което се прецежда и се използва за ароматизиране на салати, сосове и др. Той има до 9% плодова киселина и при употреба се разрежда с вода. В диетичното и детското хранене не се препоръч­ва употребата на оцет. Вместо него може да се използва лимонов сок.

Универсално средство, което безотказно премахва всяко петно или зацапване, не съществува. Специфичният състав на всяко средство за чистене на петна трябва да бъде приспособен за да­дената тъкан, произхода на петното и цветовете на плата. За да предотвратим непоправими бели, нанасяме непознатото средство първо на скрито място върху тъканта.

Химическо чистене, но тъканите

Замърсяване от.

Почистващо средство и начин на чистене.

Анилинова боя за коса Пълнител за химикалка Блажна боя Тампон, но мастило.

Печатарско мастило.

Шоколад Катран.

Безир.

Горчица.

Йод.

Индиго.

Мастило.

Какао Кафе.

Туткал.

Кръв.

2 части спирт и 1 част амоняк; изтъркване с раз­твор от лимонена или винена киселина; белите тъ­кани избелваме с 3% – ом перхидрол.

както при тампон но мастило терпентин и гореща сапунена вода; изпиране хлороформ, Е%-ода оцетна киселина, глицерин, топла вода; последователно изтъркване с изброени­те средства бензинов сапун, разреден хлороформ; последователно изтъркване амонячна пода и 5%-ода оцетна или 10%-ода лимо­нена киселина; изпиране бензин, после глицерин; изтъркване изстъргване, .а остатъкът върху . плата се разтваря с олио, което после се изчиства с бензин терпентин, хлороформ, бензин; последователно из­търкване хлороформ, след това вода; последователно изтър­кване 3 части сапунена сода и 1 част бензин; изпиране спирт; изпиране с вода, омекотена със сода изтъркване с амонячна вода, с 10%-ода оксалова киселина, разтворена в дестилирана вода, след то­ва отново с амонячна вода

Сапунена вода,- омекотена със сода; изпиране 3 части сапунена вода, омекотена със сода, и 1 част спирт; изпиране

Изпиране в гореща вода с малко спирт или амоняк и препарат за пране вода с амоняк или 5% – ом разтвор на оцетна кисе­лина; изпиране в сапунена вода, омекотена със сода.

Продължение:

Замърсяване от.

Почистващо средство и начин на чистене.

Лак.

Лак е нокти Калиев перманганат Масло.

Мляко Урина Олио.

(Плодове.

Бира.

Петрол Червило.

Ръжда.

Трева.

Мазнина с непознат изход.

Яйце.

Вино.

Изпробване: терпентин, спирт, хлороформ, етер ацетон.

Разтвор_ на Тио сулфат (фотографски фиксаж)

Тетра хлор, бензин, плен—последователно третиране.

3 части сапунена вода и 1 част бензол, после чиста вода, омекотена със сода; изпиране сапунения йод и малко амоняк; изпиране.

1 част бензол и 1 част тетрахлоретилен; изтъркване със сместа.

Амонячна вода и перхидрол; леко се търка, като се внимава с цветните тъкани; първо се изпробва из малко парче дали боята не пуска хладка вода; за петната от черна бира се прибавят малко перхидрол и амонячна вода; изпиране втвърдена капка парафин се изстъргва внимателно с нож, след това се глади с ютия през попивателна хартия; останалата следа се изчиства с бензин бензол, после бензин; изтъркване бензинов сапун и ди хлор, след това спирт; изтърк­ване изтъркване с оксалова киселина, а после с разре­ден перхидрол (върху подгъва на дрехата се про­верява дали боите не пускат) изтъркване със спирт, а ако петното не изчезне—С перхидрол (проверява се дали боята не пуска) пробензол, бензин, хлороформ—последователно изтърк­ване изпиране със сапунена вода с амоняк; ако петното не изчезне, търкане последователно с бензин, 5% – ода оцетна киселина, дихлоретилен след изтъркване със сапунен разтвор се търка с много разреден разтвор на винена киселина и се неутрализира с 10% – ода оксалова киселина и Оме­котена вода.

Продължение:

Замърсяване от.

Почистващо средство и начин на чистене.

Проявител.

Восък Туш.

От повръщане.

5% – ом разтвор на калиев перманганат (хнперманган), след това с 5% – ом разтвор на калиев ииросулфит; изтъркване; изпиране с вода.

Изстъргване с тъпата страна на ножа; изтъркване с бензин и гладене през попивателна хартия изпиране в гореща вода сто сапун, към която е прибавен малко амоняк изпиране с хладка вода, а ако не е достатъчно — изтъркване с тетра хлор.

Новообразуваните петна се отстраняват лесно с топла вода. Ако използваме сапунен разтвор, почистеното място изтъркваме добре с кърпа, натопена няколко пъти в чиста вода. При чистене на петна с разтворители подлагаме няколко пласта чист безцветен плат под зацапаното място. Когато работим със запалителни ве­щества, трябва внимателно да спазваме указанията за безопасност. Цветни петна върху бели тъкани се избелват обикновено с 3%-ом перхиндрол, към конто може да добавим и амоняч­на вода.

В някои случаи оставяме зацапаната повърхност на тъканите да изсъхне добре и внимателно я изстъргваме с тъпата страна на ножа или я изчеткваме. Въпреки че тъканите, които се продават на пазара, обикнове­но имат символични означения, които посочват най-подходящия начин за поддържане и чистене, ще повторим някои общовалидни правила за отделните видове.

ПАМУЧНИ

Дрехите от мъхести тъкани (дифтин, кадифе, рипсено кадифе) може да се чистят химически или да се перат с вода. При пра­нето спазваме следните правила:

— Накисваме в студена или хладка вода;

— Използваме препарати за пране, които не съдържат съда;

— Не изцеждаме;

— Закачаме мокрите дрехи на закачалка и ги оставяме да из­съхнат добре;

— Рипсеното и обикновеното кадифе и дифтинът гладим с лека затоплена ютия.

ПО 1КЕСТЕРНИ — ВИСКОЗНИ (65% — 35%)

Добре е дрехите от такива тъкани да се чистят химически. Ако ги перем, водата трябва да е около 60°С. Използваме препарати за пране, несъдържащи сода. Гладим ги през мокра кърпа с ютия, загрята до 120° С.

ПОЛИАМИДНИ

Тъканите от чист полиамид или от смес полиамид и коприна перем ръчно с вода (40° С) и препарат за пране. Гладим ги през мокра кърпа със средно затоплена ютия.

ПОЛИАМИДНИ — ПАМУЧНИ (50% – %)

Чувствителни са към гореща вода. Перем ги в много вода, загрята до 30° С. Изцеждаме леко и сушим на закачалка. Гладим през мокра кърпа с ютия, загрята до 130° С.

ВЪЛНЕНИ СЪС СИНТЕТИЧНИ ВЛАКНА (ТЕСИЛ)

Имат много ценни качества. Гладим ги, както чисто вълнени­те, през кърпа. За предпочитане е химическото чистене. Панта­лоните и полите може да накиснем и изперем с хладка вода и сапун. Не ги изцеждаме, а ги сушим на закачалка. Леко влажни­те дрехи гладим през кърпа с ютия, загрята до 160—180°С.

Дълг ЕНИ

Дрехите от чиста вълна не понасят продължително киснене, пране и изваряване, тъй като се степват и сплъстяват. За пред­почитане е химическото чистене.