Всичко за жената

Това се случва, когато сложим нов килим, линолеум и де Тогава вратата започва да опира о пода или изобщо не може да се отвори. Понякога вратите сами „увисват“ с времето.

Ако вратата само се влачи, достатъчно е да  я повдигнем с 1—2 мм. Първо разглеждаме пантите, за да видим коя от тях лежи съвсем добре (пантите рядко са монтирани така точно, че да съвпадат всички изцяло). След това сваляме вратата и върху издадената част (колчето), която носи пантата изцяло, надяваме пръстен (подложка) с дебелина 1—2 мм, чийто отвор не бива да е много по-голям от диаметъра на колчето. Ако не намерим под­ходящ пръстен, може да си направим сами от немного мека тел със съответната дебелина. Увиваме тела  около подходяща ме­тална пръчка с дебелината на колчето на пантата(свредел, болт и т. н.), очукваме го с чукче и го срязваме с клещи. Преди да за­качим вратата, използваме случая да  смажем и пантите. Тъй като по този начин повдигаме цялата врата трябва да проверим дали езикът (и ключалката при превъртването на ключа) на бра­вата попада правилно в отвора на касата. За езичето лесно поз­наваме дали влиза на място иначе вратата няма да се затвори. За да проверим положението на ключалката, притваряме врата-а почти напълно, за да може да виждаме през цепнатината, и с тесо завъртане на ключа я пробваме. Ако езичето или ключалка­та опира о горния край на изреза, трябва да ги изпилим с плоска или с четиристранна пила. При малко повдигане на вратата това обикновено не е необходимо. Ако повдигането не е достатъчно,налага се да скъсим вратата от долната страна. Най-напред из­мерваме и отбелязваме направо върху вратата с  колко трябва да я намалим. Сваляме вратата и от двете страни изчертаваме пиния по знаците, с които сме отбелязали докъде трябва да бъ­де скъсена. След това я опираме така, че долният й  край да бъде лесно достъпен (ако е необходимо, подлагаме кърпи, за да не се издраска боята), и пилим с едра пила винаги по посока срещу ръба, за да се изпили и краят на дървото от другата страна. Ако трябва да свалим повече от 3 мм, по-удобно е да работим с трион че, което  прокарваме напречно  на рамката. За целта ни е необходим помощник, който да държи здраво вратата, за да не се движи. (Ако помощникът е кавалер, по-добре е да му разрешим той сам да хване трион чето, а ние да придържаме вратата!) По време на рязането трябва грижливо да следим да се спазват напречните линии от двете страни. Посоката на отреза се коригира по-добре с трион че за метал, а не с обикновен трили. При нужда изглаждаме повърхността на разреза с пила или груба шкурка. Добре е да я намажем с безир или с парке­тин, за да и се мокри много при миене на пода.

За да приготвим основата, трябва да знаем колко дълги платове искаме да изтъчем, в какви цветове и какъв модел. Необходимо е нишките й да бъдат винаги 30—40 см по-дълги от готовата тъкан, защото не може да ги изтъчем изцяло. Ако искаме да има   накрая пискюли трябва да   оставим нишките още по-дълги. Основата приготвяме, като обтягаме нишките между две не­подвижни точки (крак от стол, маса, дръжка на врата и т. н.). Може да ги насновем и около масата. Ако имаме двор може да използваме разстоянието между две дървета или два кола на оградата.

Това е нова и модерна форма, която се прилага все по-често, предимно в новите жилища, обзаведени със съвременни мебели, отличаващи се главно с простота на формата и с функционалност. Такова обзавеждане е приемливо и изцяло отговаря на изисква­нията за култура на нашия бит, но понякога може да строго и сковаващо. Една от многото възможности за използване семплите линии на мебелите, за да постигнем иска­ния контраст, са декоративните стени, облепени с ефектни, ярки тапети. Този начин е подходящ предимно за големи поме­щения, които не са препълнени с мебели. Обикновено изразител­ният декоративен тапет покрива тази степа па стаята, която няма врати и прозорци. Цветът и мотивите на останалите стени умиш­лено отстъпват на заден план. Трябва грижливо да подберем цветните тонове на декоративната стена, за да хармонират с оста­налото обзавеждане.