Всичко за жената

След като приключим везането, изтръскваме килима леко и с немного твърда четка отстраняваме полепналите влакънца от преждата. После почистваме краищата му по различен начин според това, как сме везали и колко голям е килимът. При отшиване на краищата оставяме една свободна нишка по цялата обиколка най-външния ред, а останалата неизвезана част от тъканта прегъваме назад. В ъглите прегъваме по диа­гонал. Нагънатите един върху друг няколко пласта изрязваме така, че ъглите да не станат много дебели. Подгънатата част пришиваме от край до край с кръстосан бод. След това обшива-ме по края с гъсти бодове. Същевременно върху лицевата страна на неизвезания етамин може да сложим двоен вълнен конец и да го обшием, за да получим по-плътен шев. Бод плитка се шие отляво надясно. Лицевата страна на килима е обърната към иса. Започваме с първите три нишки, в които ушиваме крайния бод. След това бодваме отново в първа- Та кръстоска на нишките от тъканта, отново напред до четвърта­та кръстоска, пак във втората, напред в петата и т. н. След като обшием килима, от опаката му страна пришиваме специален дебел фитил за килими. Ако искаме да има ресни от двете му къси страни, обшиваме с декоративен бод само двете дълги страни. После бодваме с куката във всяка двойна крайна нишка от тъканта, захващаме няколко ресни, направени от три или четири ката памучен конец с дължина 35 см, изваждаме ги, правим примка на ресните и завързваме здраво. Едва тогава при­шиваме дебелия фитил. Кръглите килими и възглавниците почистваме най-добре, като ги оплетем по края на една кука. Основната тъкан, която по време на везането па кръглия модел е била правоъгълна, изрязваме наоколо така, че да останат 6 свободни, неизвезани кръстоски на нишките. Обръщаме тази иеизвезана част към опа­ката страна и облепваме с лейкопласт, за да че се разнищва краят. По окръжността на везмото изплитаме на една кука стег­нати бримки. За да не се надига краят на килима, при изплита­нето на бримките не бъркаме във всяка дупка от тъканта. Кръг­лите килими обшиваме от опаката страна не с фитил, а с широ­ки верени ивици плат, които прилягат по-добре към овалната форма. Кръглите възглавници подшиваме изцяло и подплатяваме   с ду на прекова подложка.

Описаната техника на тъкане е основна, най-проста. По-сложната работа може да си улесним със съоръжение, което се доближава до усъвършенствуваните домашни станове.

Помощната дъсчица замества с тъкачен гребен. Лесно може да си го направим и сами по два начина. В средата  по големина дамска от шперплат изрязваме в редица последователно продълговати и кръгли отвори (процепи с еднаква дължина и дупки). Разстоянието между тях трябва да бъде еднакво, приблизително 4 мм. Когато ще тъчем широка тъкан, този начин изисква твърде много труд, затова по-добре е да си приготвим необходимия брой тесни летвички и в средата на вся­ка от тях да пробием малка дупка. Заглаждаме повърхността им с фина шкурка и една след друга ги плъзгаме между жле­бовете на дървената рамка. Така комплектуваме тъкачен гребен с необходимата ширина. Височината  му  се определя от фината  тъканта. Ако дължината ще бъде приблизително 1 м, достатъчна е височина, па отделните процепи 20—25 см.

Първо си приготвяме основата. Добре е при нарязването на нишките й да предвидим дължина, два пъти по-голяма от дъл­жината на готовата тъкан Към нея добавяме още малко — наддавка за завързване на нишките, която няма да тъчем. С дебе­ла игла нанизваме отделните нишки последователно през продъл­говатите отвори. Закачваме нишката в средата за неподвижна кука, а после я прекарваме през съседния кръгъл отвор на гребена. Така нанизваме постепенно всички останали нишки от основата. Свободните им краища завързваме към подвижна дърве­на летва. Разстоянието между отделните нишки трябва да отгова­ря на разстоянието между отделните продълговати и кръгли отвори. Другия край на основата закачваме за неподвижна кука или например за дръжката на неизползувана врата.

По време на тъкането държим основата умерено изпъната. След това вдигаме гребена толкова високо, че нишките от осно­вата, които минават през продълговатите отвори, да се допират до долния му край по цялата дължина. Гребенът се движи при­близително в първата 1/3 на основата.

През отвора (устата), образуван от двете половини на основата прекарваме совалката с конеца. Придърпваме и подравняваме свободно прекарания конец към първия край на основата. За да постигнем равномерни редове, може да използваме острия ръб на совалката, самия гребен или дори обикновена вилица. Спуска­ме гребена обратно, до другото крайно положение, и в образу­вания отвор (уста) прекарваме совалката с вътъка в обратна по­сока. Отново пробутваме конеца непосредствено до предходния и продължаваме по същия начин.

Обикновена цветна тъкан може да получим от разноцветен вътък и основа. При тъкането свързваме отделните разноцветни нишки с прости възли. Модерните килими се тъкат най-често по предварително из­готвен модел. Първоначалната скица се нанася върху милимет­рова хартия, където всяко квадратче означава един възел. Моде­лът трябва да бъде цветен или черно-бял. Отделните цветове от избраната скала се означават с цифри. Всеки ред възли (преплптки) изтъкаваме с Два или с три ре­да от вътъка, които после набиваме здраво с дървен или мета­лен гребен, за да се получи желаната гъстота и здравина. Под­ходящи материали са вълната, памукът, коприната, ленът, коно­път и ютата в най-различни комбинации.

След като си приготвим рамката, бърдото, совалката, необ­ходимия материал и подходящия модел, нищо не ни пречи поне за известно време да се превърнем в „запален“ тъкач. Опъваме равномерно конците на основата. Те трябва да бъ­дат здрави и еластични, тъй като определят здравината на тъканта. Навиваме на совалката конците, конто ще втъкаваме (вътъка). Ако моделът е с няколко цвята, добре е да разполагаме с ня­колко совалки — за конците с различен цвят. Тъкането на рам­ка не е трудно. Прекарваме помощната дъсчица перпендикулярно на нишките на основата. Заостреният й връх ни помага да мина­ваме последователно веднъж под и веднъж над отделните ниш­ки. Необходимата сръчност придобиваме за кратко време. Ако започваме например от дясната страна, помагаме си с показалеца на лявата ръка, с който леко натискаме последователно всяка четна нишка на основата и промушваме помощната дъсчица. Та­ка правим до края.

Ако при просъхването сме държали помощната дъсчица плоско, след като я докараме до последната нишка на основата я обръщаме по височина. Така между отделните нишки се обра­зува отвор (уста), през който прекарваме совалката. Преди това развиваме от совалката конеца необходимата дължина. В дру­гия край на основата издърпваме совалката и правим същото в обратна посока преди да извадим изправената напречно помощна дъсчица, при­дърпваме със заострения й край свободно прекарания конец от пре­дишния ред и с леко пробутване към тъканта го изпъваме. Склопваме помощната дъсчица и я измъкваме. Следващия ред тъчем по същия начин, но при промушването редуваме отделни­те нишки на основата в обратен ред. В образуваната от изпра­вената напречно помощна дъсчица „уста“ пак прекарваме совал­ката с развит конец, но в обратна посока. Придърпваме нишка­та към тъканта и започваме пак отначало. Ако цветният мотив, който тъчем, ни е начертан върху мили­метрова хартия, следваме грижливо начина на работа и според чертежа използваме совалката със съответния цвят конец.Накрая прерязваме основата в двата края и я завързваме с малки възли.