Всичко за жената

Продукти: 3 парчета топено сирене, 30 г масло 1 супена лъжица сметана, 1 чаена лъжичка ситно настърган хрян, 2 супени лъжици ситно накълцани подправки (магданоз, копър, босилек), сол.

Маслото и сиренето се разбиват при стайна температура с миксер, прибавя се сметаната и накрая много добре нарязаните подправки. Кремът се оставя в хладилника, за да се стегне. След това се вземат с чаена лъжичка приблизително еднакви парченца, оформят се с намокрени в студена вода ръце на топчици, големи колкото малък орех, овалват се в останалите ситно нарязани подправки и се оставят в хладилника до времето, ко­гато ще се сервират. Поднасят се като прибавка към студено пе­чено месо, колбаси. Кремът може да се използва за намазване на сандвичи.

За марината за дивеч: кардамом, мацис, канела, черен пипер на зърна, карамфил, дафинов лист, джинджифил (цял), семе от синап, кориандър, бахар.

За месо, печено на скара: чесън, карамфил, червен пипер, лют нервен пипер, сол, захар.

За гулаш: червен пипер (сладък и лют), ким, лук, градинска мащерка, сос „Уорчестър“

За бульон от мекотели: магданоз (надземна част), черен пипер на зърна, лук, керевиз (надземна част), чесън, праз, „Табаско“.

За задушено говеждо и мелено месо: чубрица, босилек, градин­ска мащерка, градински чай, розмарин, риган.

За майонези: прясна надземна част на копър, магданоз, тарос, девесил, маточина, сос „Уорчестър“.

За масло с подправки: тарос, градинска мащерка, магданоз, лук, копър, босилек (прясна надземна част).

За дребни сладки – меденки: джинджифил, кардамом, бахар, индийско орехче, кориандър, анасон.

Консервирани зеленчуци за супа: 300 г моркови, 300 г целина (кореноплод), 300 г домати, 30 г праз, 300 г лук, 300 г магданоз (надземна част), 300 г сол.

Зеленчуците се измиват, изчистват се, рендосват се или се смилат през машинката за месо. Към тази маса се прибавя солта, разбърк­ва се добре. Пълнят се малки бурканчета, сместа се притиска доб­ре. Бурканчетата се затварят с капак и се оставят в хладилник или на проветриво хладно място. При използване трябва да се има пред вид съдържанието на сол и съответно ястието да не се соли или да се прибавя по-малко количество сол.

Индусите познават босилека от дълбока древност и го ценят високо. Римляните го смятали за символ на ненавист, може би защото с него лекували депресии и меланхолии. Други смятали, че този, който го употребява, става особено красив и привлекателен. У нас босилекът е широко използвана лечебна билка, особено в лекарствениците от XVIII и ХIХв.

Употребяват се надземните части на едногодишния висок до 40 см миризлив босилек от сем. Устноцветни. Те имат силен приятен аромат, сладникав вкус вследствие съдържанието на етерично масло (1,5%). Последното е жълтеникава течност със същия аромат и вкус. В етеричното масло се съдържа цине­ол, метилхавикол, линалоол, камфора. На международния пазар се срещат съветско, българско, френско, алжирско, испанско-етерично масло, които действат както надземната част, но с по-силен ефект (подобрява стомашната дейност, засилва апетита, спазмолитично и антисептично действие).

Босилекът намира широко приложение особено в кухнята на южните народи, където поради топлия климат се развиват по-бързо микроорганизми в храната. В този случай се проявява глав­но антисептичното действие на етеричното масло. Може би зато­ва се използва надземната част на растението при християнски обреди (кръщене и др.), където се изисква антисептичност. Вслед­ствие на не особено токсичния си химичен състав босилекът може да се прилага и в диетични блюда. Листата и надземната част на босилека се използват в готварството пресни (няколко листа) или изсушени (равна супена лъжица). Те могат да се съхраняват по-дълго време, натопени в олио или замразени. Пресните листа се използват предимно като подправка на зеленчукови салати, а сушените – за подобряване вкуса на супи, сосове, месни и рибни ястия, сиренета, ястия от птиче месо. Листата се поставят в послед­ните 10 мин от варенето. В някои страни босилекът замества плодовете на кардамома като подправка.

В българската традиционна медицина босилекът се употребява като диуретично средство, при спастичен колит, за гаргара при заболяване на венците и хрема. Приема се вътрешно – 2 чаени лъжички изсушен и ситно стрит босилек се залива с 600см³

кипя­ща вода, кисне се 2 до 4 ч, прецежда се и се разделя на 3равни порции, които се вземат преди хранене сутрин, обед и вечер. По­ловината от посоченото количество се употребява от кърмачки за увеличаване на млякото, като се взема 3 пъти на ден на гладно. За трудно заздравяващи рани зелената маса и етеричното масло се прилагат външно във вид на лапи и мази (5:15).

Освен миризливия босилек в СССР се отглежда и евгенолен босилек, съдържащ около 0,30-0,80% етерично масло, чиято главна съставка е евгенол (70%). Този босилек се използва за получаване на етерично масло, служещо като заместител на ка­рамфиловото етерично масло.