Вдява се иглата с конец дълъг 55—60 см. По-дългият конец при работа се усуква, завързва, замърсява и забавя процеса на работата. Конецът се вдява в иглата по следния начин : отрязаният край се изглажда и изтънява и леко осуква с палеца и показалеца на лявата ръка. Така приготвеният конец се хваща с палеца и показалеца на дясната ръка, а с лявата се държи иглата на височината на погледа с хото нагоре, обърнато към конеца. Върхът конеца влиза в ухото на иглата и се страна на такава тъкан е матова, а другата-доста лъскава. В практиката е полезно да се запомни, че след прането основата се свива, скъсява. Затова при кроенето трябва да се помнят две условия: дължината на вещите се крои по основата и малко го-голяма от мярката.Ръцете при шиене : издърпва на две трети от дължината на конеца. Бодва се иглата в тъканта, вземайки няколко нишки от основата или вътъка, изтиква се със средния пръст и помощта на напръстника, изважда се върха на иглата на лицевата страна с палеца и показалеца на дясната ръка, като едновременно се изтегля и конецът на иглата. Така следата от конеца, която остава върху плата образува бод. Бодовте биват: иред игла, машинен бод, кръстат бод, верижен бод,Фиг. 11 рибена кост и др. Съединяването на два плата или части на една дреха (предница с гръб, ръкав с блуза и др.) се нарича шев. Шевовете биват: обикновен, плосък (притиснат) скрит (француски), стар (селски) и др. На практика в по-широк смисъл с думата „шев" наричат и ред следващи един след друг еднородни бодове.Бод пред игла. Това е най-обикновеният и лесният бод. Конецът се води след иглата. С последователното изработване на бодовете пред игла се образува така наречената „тропоска". Това е временен, нетраен шев и никога не остава след окончателно*Фиг. 12 то ушиване на дрехата. Шие се с по-слаби гладки и меки конци, по-светли от цвета на самия плат. Понеже е непостоянен шев, при изваждането на твърдия и остър конец. Преди да се запознаем с техниката на шиенето, трябва да обърнем "-внимание на положението на тялото във време на работа. Тялото трябва да има правилна стойка — да се седи свободно, с глава малко наклонена към работата. Разстоянието между ра¬ботата и очите на работещия трябва да е 30—40 см. Да има добро осветление отляво или отгоре, да не блести в очите. Краката да не висят, а да се поставят на твърдо. Ако предметът, който се шие е голям, за да не увисва надолу, прехвърля се десният крак върху левия при колената.Това помага и на тялото да се изправи. При шиене на машина трябва да се седне удобно на стола, стъпалата на двата крака да са на педала на машината. За да не се уморяват краката, добре е да се работи едновременно с двата кракг. Бод (боцкане) Материята трябва да се държи с палеца и показалеца така, че да лежи свободно върху останалите пръсти и леко да се притиска с малкия пръст. Така тя нито ще се разтяга, нито набира.може да се пререже платът. Особено трябва да се внимава за устойчивостта на цвета на конците, за да не боядисват плата, ако евентуално се намокри при гладене. Тро-поската се шие изключително на ръка. Боде се от горната страна на плата, иглата ми¬нава под плата и пак излиза отгоре на разстояние 0,5—1см. При права линия, бо¬довете са по-едри, а при извита — по-дребни. При започване и завършване се затяга с повторение на бода. Конецът не се стяга никога. Ако материята позволява, могат де се вземат на иглата няколко бода и след това да се издърпа иглата с конеца,, Така тропосването става по-бързо.Бод зад игла. Иглата се боде от опакото към лицето, вземайки 7-8 нишки от тъканта и се връща назад. След това вземайки двойно повече количество нишки (14—16) пак се извлича иглата налице и се прави бод обратно, вземайки 7—8 нишки. По-нататък бодовете се повтарят в посочения ред (фиг. 18 а). В окончателен вид се получава такъв бод, който е показан.буква „б" (лицева страна) и с буква „в" (опака страна). Особеността на бода зад игла е, че всеки нов бод се боде зад мястото, където е влязла иглата в плата. Връщането на иглата назад му придава по-голяма здравина.Машинен бод. Нарича се така, понеже прилича на машинния бод — тегел. Състои се от последователни равни бодове зад игла, следващи един след друг без разстояние. Той е по-мъчен бод защото трябва да е равномерен. От лице-Фиг. 13 Фиг. 14вата страна прилича на машинен тегел, а то опакото прилича повече на бод зад игла. На фигурата под буква „а" е показано последователното получаване на бодо-вете(фиг. 14). Лицевите бодове са плътно наредени един до друг, значи иглата боде там, където е извадена за предишния бод. Опаковите бодове минават наполовина назад, затова дължината им е двойно по-голяма от лицевите. Получава се впечатление, че на лицевата страна върви един непрекъснат конец, а на опакото вървят два конеца един до друг. Тегелът е по-плътен и по-здрав от бода зад игла. Той се употребява в случай, когато трябва нещо да се пришие особено здраво.Скрит бод. Употребява се за подшиване на подгъви. След всеки бод конецът не трябва да се стяга, за да не личат бодовете от лицето. Затова се хващат не повече от две нишки и иглата внимателно минава и се Фиг. 15 Фиг. 16 крие през матрията на подгъва. От бод до бод конецът минава вътре в подгъва, на повърхността той почти не се вижда, (фиг. 15). Кръстат бод (кръстачка). Формата на бода е кръстообразна, откъдето е получил и името си. Иглата боде отдясно-наляво, и хваща подгъва, за да не се вижда възелът. При изработване на кръстач-ките конецът не се стяга, а трябва да приляга по плата. Освен това бодо¬вете не бива да личат от лицевата страна на плата и разстоянието между тях не трябва да е повече от 1 см. Кръстатият бод има приложение в подгъвите на вълнените рокли, поли, жакети, зашиване на горни и долни дрехи, за украса и др.