Всичко за жената

Продукти за 4-5 порции: 200 г ориз, 1 глава лук, 1 скилидка чесън, 1 морков, 1 чушка, 1 домат, 100 г грах, 2-3 пресни гъби или 1 стиска сушени, 50 г масло, ½ чае­на лъжичка къри, 1 чаена лъжичка сол, 500 см³ вода.

Оризът се измива в сито под течаща вода до избистрянето й и се отцежда. Лукът се изпържва в маслото, като се внимава да не се оцвети. Прибавят се оризът, стритият чесън, къри, сол, разбърква се и се долива водата. След това се прибавя и нарязаният на ситно зеленчук. Тенджерата се похлупва и оризът се вари на тих огън 20-25 мин, без да се бърка и без да се отваря съдът. След това тенджерата се увива с хартия, кърпа и одеяло и се оставя да по­стои до сервирането на ориза. Преди поднасянето оризът се раз­бърква внимателно с две вилици, като се повдига от долу на горе.

Продукт и за 4 порции: 1 шепа сушени гъби или приблизително 200 г пресни, 2 супени лъжици брашно, 20 г масло, 1/2 Дафинов лист, 5-6 зърна черен пипер, 3-4 зърна ба­хар, 1 главичка  лук, 1 яйце, 2 л вода, сол.

Сухите гъби с поставят в малък съд и се покриват с вода, за да набъбнат, а пресните след изчистване се нарязват на тънки фи­лийки. Към гъбите се прибавят едро нарязаният лук, подправките и водата. Вари се около 1/2 час, след което течността се прецежда. Подправките се отстраняват, гъбите се накълцват много ситно и се връщат обратно в течността. От маслото и брашното се прави много светла запръжка, в която се изсипва малко от супата и се бърка, докато се получи еднородна смес. После всичко се обе­динява и се оставя да ври на слаб огън. Суровото яйце се пуска в супата и веднага се разбърква с вилица, за да се получат пресечени късчета яйце. Подкиселява се с оцет или лимонтозу

Използват се листата и връхните части със стъблото и цветовете главно на полу храстчето розено индрише от сем. Здравцови. То не се среща диворастящо, защото е хибрид. Култивира се в СССР, Северна Африка, Южна Европа, Южна Америка, както и у нас, но главно в саксии. За добиване на ете­рично масло се употребяват още 2 вида индрише – главесто и миризливо. В надземната част на розеното индрише се съдържат до 0,25% етерично масло, полифенолни вещества и др. Етерич­ното масло се добива чрез дестилация с водна пара. То съдържа вещества, близки до тези на етеричното масло от казанлъшката роза, затова има подобен аромат. Това етерично масло е известно в търговията под името тереше и представлява бледо зеленикава течност. С него се фалшифицира розовото масло.

Листата и етеричното масло на индришето разширяват кръво­носните съдове, подпомагат храносмилането и действат антисеп­тично, поради което намират широко приложение у нас като под­правка и лечебно средство. В нашето готварство листата се прибавят вместо ванилия към компоти, конфитюри (сливи, тикви) и др. Обикновено в 1 буркан компот се поставя 1 листче индрише.

В българската народна медицина индришето се използва глав­но при диабет, високо артериално налягане, сърдечни смущения, а външно – при кожни заболявания, при трудно заздравяващи рани (сок или прясно смелени листа като лапи). При гореказаните заболявания (с изключение на диабета), особено при сърдечни смущения, индришето се приема вътрешно, като се приготвя смес, състояща се от 200 г течна глюкоза, сок от 3 лимона, заедно с фино смелените им кори, 20 пресни, стрити на каша листа от ин­дрише и 30 броя счукани бадеми. Една супена от сместа се приема сутрин половин час преди хранене. Пази се в добре затво­рени съдове на хладно място. При диабет се препоръчва 30 мин преди ядене консумирането на 2-3 пресни листа или изсушени – в тройно количество.