Ако се скъса горна дреха или бельо всеки трябва да умее да направи сам тази поправка. Недопустимо е пионер да се обръща към родителите си да му зашият копче или закърпят джоба. Това понякога е и невъзможно. В туристически поход, пионерски лагер или далечна ескурзия може да се случи произшествие а мама я няма наблизо. Колко смешен ще е пио- Фиг. 22.нерът или пионерката, които моли другите да му закърпят скъсания чорап или зашият изгорения на лагерния огън ръкав. Умелото кърпене е цяло искуство.Кърпене т право скъсано. Ако е скъсана някоя част на дрехата и скъсаното е станало по дължината на нишката, т. е. по права линия, може да се закърпи без отделно парче. И съвсем неопитният пионер може да го зашие с обикновен шев. На фиг. 22а е показано скъсаното, на фиг. 226— как трябва да се подгъне малко материята, за да се разнищи скъсаното. Слага се платът с лицето към масата и на опаковата страна се подгъва малко и се трапосва, както се вижда на фиг. 22в. Изрязват се висящите конци, ако има такива при скъсването, и се започва шиенето на малки гъсти бодове — обшивен  бод. На фиг.22г е показано как се зашива от единия до другия край и малко по-далече от скъсаното. Накрая конецът се закрепва с няколко бода на едно и също място. Сега може да се издърпа тропоската отдолу, а ако не вижда може и да остане. След всичко това от опакото се изглажда с влажна кърпа, за да се опъне кърпата добре.Сложно скъсано. Когато материята се е скъсала и по дължина и напреко (фиг. 23а) слага се на масата така, че цялото скъсано място да бъде на твърда, равна повърхност. Оправят се скъсаните краища или се сладят. С няколко редки бодове леко се зтягат тия скъсани краища, за да се доближат един до друг, като се внимава да не се увеличи скъсаното (фиг. 236). Когато се закрепи целият отвор, подрязват се вися-щите нишки от плата и се започва окончателното зашиване с гъсти бодове —обшивен бод. Отначало се шият ::ай-късите линии, после— дългите. Завършва се всеки шев малко по-далеч от мястото, където започва скъсаното. Накрая се изглажда.Кръпка с парче. Тази кръпка трябва да се направи колкото се може по-незабележима, а това става като се подбере подходящо парче по цвят и тъкан—най-добре от същия плат, от който е направена дрехата. Ако няма запасно парче, то може да се отреже от вътрешните запаси на дрехата (подгъвки, странични шевове, колан и др.) Найнапред трябва да се обреже скъсаното така, че да му се придаде правилна форма: ква-драт, правоъгълник, кръг, триъгълник и т. н. Изрязва се и парчето в същата форма. Като сеотпуска встрани 1,5 —2 см повече за подгъвка. Ако парчето е ново, трябва да се намокри и оглади, за да не се свие след това и набръчка кръпката. Слага се скъсаната вещ на масата заедно с подложената под нея кръпка с лицето нагоре. Нагласява се кръпката, като се гледа основата й да съвпадне с оснвата на плата на дрехата. Подгъ-ват се краищата на кръпката половин сантиметър, тропос-ва се и зашива със скрит бод. След това кръпката се обръща, прорязват се косо ъглите на скъсаното, подгъва се, пак се тропосва и зашива със същия бод. Трябва да се хващат по-малко нишки, за да не се виждат бодовете от лицето. Изваждат се тропоските и кръпката се изглажда.Може значително да се продължи износването на дрехите. Това се отнася особено за трикотажните дрехи. На ръкавите на плетена жилетка, пуловер и др. се слага от опакото малко парче от лека материя същия цвят. Тогава ще се протрива подложката, а не трикотажът. Ако се за Фиг. 24 бележи, че вълнената дреха е изтъняла на лактите, внимателно се разпарят ръкавите и се зашиват обратно (десния в левия отвор, а левия — в десния). Ръкавите ще траят още толкова. Протритите места ще попаднат в гънките на ръкава от вътрешната страна и няма да се виждат. На лактите попада здрава тъкан. Да се направят ръкавите къси е най-лесното разрешение, но то трябва да е последно, Замрежване. Има" случаи, когато скъсаното е на видно място и от такъв материал, че кръпка с парче стои грозно особено когато скъсаното не е голямо. В такъв случай се прави замрежване. За-мрежването е удобно и тогава, когато материята се е протрила (например на лакти) макар да няма дупка, но тъканта прозира. Прави се замрежване и когато платът е прерязан с остър предмет. Замрежването трябва да се направи трайно и незабеле¬жимо. Например скъсал се е или протрил силно обикновен плат, на който нишките на основата и вътъка са перпендикулярни един на друг. Тогава се постъпва така. Слага се скъсаното място на нещо твърдо с лицето нагоре и се опъва добре, за да не се набере След това се взема игла с вдянат конец от същия цвят и дебелина (най-добре нишка, извадена от края на съшия плат). Шие се, като отначало се прокарват по основата равни, на еднакви разстояния, бодове (фиг. 25 а), които да съвпадат с нишките на тъканта. Шие се напред и назад, започвайки всеки бод от здраво място. Шият се първите бодове най-късите на здраво място, след това дългите—над скъсаното, последите постепенно стават все по-къси и по-къси. Когато се закрие цялото отверстие по основата, преминава се към напречните ни-шки (вътъка) и се шие по същия начин. Особеността се заключава в това, че нишките се преплитат ту отгоре, ту отдолу (фиг.25 б). Трябва да се стараем разстоянието между бодовете да се приближава до разстоянието между нишките на самата тъкан. Напречните нишки на вътъка също започват на отвора. След това се извежда конецът на опакото и там се закрепва краят му. Ако тъканта е диагонална (когато основата и вътъкът се пресичат косо), то и замрежването правим косо. Всичко друго се работи, както е обяснено по-горе, Кърпене на чорапи. Малко скъсани чорапи своевременно се изкърпват, като се за-мрежват с конци. Носените повече, изтъ-ияли или прокъсани едновременно на много места, се подновяват напълно, като се кро¬ят нови ходила и прикачват към здрави горнища. (фиг.26а). От здравите места на старите чорапи се изрязват дадените в приложението кройки-ходила и пришиват към здравите горнища. Когато чорапът е по-малко скъсан, подхожда ходило с кройка (фиг. 266.) Същата кройка е разтворена (фиг.26в). При по-високо скъсан чорап, особено над петата, по-удобна е кройката, дадена на (фиг.26г) — разтворена. Заши¬ването трябва да става внимателно, за да се заловял^ всички бримки, иначе при-дървото обуване те ще се разнищят и чорапът пак ще се скъса. Ходилата трябва да са подходящи по тон с чорапите, които се кърпят. Ръчното изкърпване има преимущество пред машинното. То е по-удобно, ръбовете стават по-меки и не убиват като се обуе обувката. Когато скъсаното е само около петата, скроява се само съот-ветната част, кройката на която е дадена в приложението.Почистване на ушития предмет. Добре ушитата дреха трябва да бъде старателно обработена не само от липевата, но и от опаката страна. Краищата на шевовете, след като са равно изрязани, се подшиват с подходящи конци. Това може да стане ръчно или машинно,- Най-простият начин на ръчно почистване е обшиване с обшивен бод (фиг. 27 а). Колкото бодовете са по-гъсти и по-малки, толкова почистването е по-красиво. Краищата на тънките материи се почистват, като краят на шева се подгъва малко и се обшива с гъсти и малки обши-вни бодове. Трайно почистване на шевовете става с по-дълги бодове — фестон (фиг.27б). Но такова почистване не е за плътни тъкани. С него шевът става дебел и след гладенето личи от лицето. Когато ушитото е от плат, който много се нищи, шевът се подгъва и се изработва с кръстат бод и кол-кото платът се нищи повече, толкова кръ-стачката трябва да е по-гъста. Ако краищата на шевовете са загладени на една страна (неразтворен шев), обшиват се двата кра>. заедно с един от горните бодвое (фестон или обшивен бод.)А при някои тъкани (басма или други подобни) могат да се под гънат и двата края един срещу друг навътре и да се зашият с обикновен шев. В такъв случай при кроенето трябва да се отпусне повече за шев. За тъкани, като ко¬прина, тънък вълнен плат, вместо обшиване се прави зигзагообразно подрязване на краищата на шевовете (фиг.27в). Това не позволява на тъкънта да се разнищва.