Кройката е една необходимост при шева. Без нея дрехата не става сполучлива. Когато се крои с кройка, пести се и много плат.Самата кройка се изрязва точно по чертежа, а на плата се оставят няколко см повече за шев и за подгъв, за  да може дрехата да се отпусне в случай на нужда. За"да начертаем кройката на коя и да е дреха, служим си с чертеж. Обикновено се използува прав ъгъл с неограничени рамене. От върха на този ъгъл се измерват дължината и ширината на кройката и след това в него се оформява самата кройка — вратни и ръкавни извивки. Измерванията върху черната дъска се извършват с обикновен см, а на тетрадките — с умален (книжен) см в различен мащаб; една четвърт, една шеста, една осма и една десета от см.Чертежите се кроят с прекъсвана (пунктирана) линия. Линиите по който ще се реже кройката (ще мине ножицата), трябва да бъдат действителни. Линията където платът ще бъде на пре гъвка се определя с пунктирана линия. Кройката може да се снеме най-напред върху хартия, да се изреже и след това да се наложи върху плата. По-опитните шивачи мо-гат да кроят, като рисуват кройката върху самия плат, но това са редки случаи, Извадената кройка на книга се дреха, служим си с чертеж. Обикновено се използува прав ъгъл с неограничени рамене. От върха на този ъгъл се измерват дължината и ширината на кройката и след това в него се оформява самата кройка — вратни и ръкавни извивки. Измерванията върху черната дъска се извършват с обикновен см, а на тетрадките — с умален (книжен) см в различен мащаб; една четвърт, една шеста, една осма и една десета от см.Чертежите се кроят с прекъсвана (пунктирана) линия. Линиите по който ще се реже кройката (ще мине ножицата), трябва да бъдат действителни. Линията където платът ще бъде на пре гъвка се определя с пунктирана линия. Кройката може да се снеме най-напред върху хартия, да се изреже и след това да се наложи върху плата. По-опитните шивачи мо-гат да кроят, като рисуват кройката върху самия плат, но това са редки случаи, Извадената кройка на книга се полага върху двоен плат винаги по дължината му. Слага се отгоре тежест, за да не се размества кройката или се забожда с карфици, като се внимава долният плат да се забоде правилно. Границите на кройката се очертават с добре подострена креда, като с едната ръка се придържа платът и кройката, а с другата се очертава в посока от дясно-наляво. След като се очертаят границите, корйката се снема и се определят необходимите резерви. На различни граници на кройката се отбелязват различни резерви, според плата и модела. За пола по линия на талията се оставят резерви 1,5 см  при страничните шевове—2 до 3 см и при подгъва ~~ 4 до 5 см. При срязване, единият край на ножицата трябва да опира на масата и платът да не се вдига в въздуха, за да не се разкривяват платовете и да се срежат неправилно резервите. Друг начин за отбелязване на кройката върху плата е отбелязването с хлабава тропоска (фиг. 28А). Работи се с бод пред игла, като след всеки бод иглата се изтегля, а конецът се оставя свободен като бримка. След минаването на хлабавата тропоска по всички линии, двата плата се разделят колкото да се изтегли свободният конец. Между двата плата се образува разстояние и свободните конци но средата се срязват така, че да останат еднакво дълги и за двата плата. При поставяне на кройката върху плата трябва да се обърне внимание на посоката на ниш-кше на фигурите, ако има такива и на мъха — например кадифе, дефтин и др. При скрояване на плат с лице и опъко трябва да се внимава когато се кроят двойни парчета - например две предници, два ръкава. В такъв случай платът трябва да се срещне лице с лице или опако с опако за да не се получат само две десни или две леви предници или ръкави. Обикновено се крои по дължината на двоен плат. Но понякога при особен модел се крои на верев или напреко (по ширина). Ако платът е с фигури, той се прегъва така, че те да бъдат симетрично разделени и да се спази единство в посоката им. При мъхест плат, мъхът се остава винаги надолу, само при кадифе или плюш се остава нагоре. Затова трябва да се внимава особено при кроенето, за да не стават грешки, които са мъчно поправими.