Крапец и Етретат слети в обща съдба

Крапец и Етретат слети в обща съдба

Вярвате или не населените места по света и не дотам населените също имат своите двойници. Едно от нашите красиви северни морски селца си има двойник в лицето на Етретат, Нормандия. Не е ли яко!

До последните години на 19 век Етретат е познато като рибарско селище. Много бързо едни от най-големите художници, творци, писатели и музиканти в световната история се влюбват до полуда в местността. Само там те се чувстват свободни, удохотворени, креативни. Това се случва с Клод Моне, който прекарва в Етретат цялата 1860 година, рисувайки единствено бурното море.. Завърнал се 20 години по-късно, Моне рисува едни от най-мощните си шедьоври. Попаднал в плен на водите и скалите, той е трайно емоционално запленен от природата. В Етретат прекарва детството си и Ги дьо Мопасан. Именно там той написва една от първите си, но паметни творби - "Англичанинът от Етретат".


Повярвайте – дъхът ви ще секне от нечовешката красота на Етретат. Скалите обграждат разбиващите се вълни в нежна прегръдка, а небето над тях сякаш пази тайната за любовта им. Зърнете ли поне за миг Етретат ще се връщате там всяка вечер в сънищата си. Приликите с Крапец са много – старото рибарско селце, на небето, което съзерцавате до премала, но нямате насита. На морето, на кормораните, които продължават да са единствените му господари? Корморанът кражащ над Крапец и символ на селцето се сливат в едно с албатроса - снежно бялата, настръхващо величествена птица е символът на Етретат.


Френското кътче притежава скалната арка "Фалез Давал", Крапец живее кротко и миролюбиво с Калиакра, с брега на Каварна, със стълбата към небесните покои на Бог - Камен бряг. В Етратат поемайки по стръмните извивки на пътеката ще се озовете в "Иглата", от която ще видите залива.. Крапец е само на миг разстояние от Яйлата, Таукмилан, Болата... По стъпките на "Фалез Дамон" в Етретат ще се озовете пред забележителния местен параклис. Крапец знае прекия маршрут до портите на крепостта, от която всеки стрък трева, всяка буца пръст нашепва една и съща легенда. Освен Клод Моне, красотата на Етретат, е рисувал и Дега. Освен дом на Мопасан, белите скали на албатросения бряг са били убежище на Виктор Юго.

Така историята на Крапец и Етратат се сливат в една нишка, нишката показваща единството на морето, брега, скалите. Рибарите намерили утеха и дом сред морският пейзаж. Без време, без начало, без край... Двойници по съдба, погалени с милостивите длани на Господ.

Снимка: www.hobyto.com
Автор: Stefi

Крапец и Етретат слети в обща съдбаРейтинг: 5.0 от 5.0 / (1 глас)