Психолозите смятат, че отказът от умерения, низковолтажен секс е тясно свързан с порастването на самочувствието на жената и е някъде към тридесет годишната й възраст „Трябва да знаете вече коя сте вие и да сте наясно с възгледите и оценките си – казва д-р Перец, – преди да се надявате, че вече можете да давате и да получавате най-доброто от секса. Когато сме млади лягаме с мъжете по-често, за да им докажем нашето желание, отколкото за собственото си удоволствие. Смятам, че едва към тридесетте жените започват да вярват, че имат право на това, което им е необходимо и което желаят.“
Тридесет и две годишната Джоселин описва себе си като „сексуален симулант“, която е могла да усети истинската сладост на секса, чак след дълъг период на целомъдреност. „Всичките ми приятелки ми завиждаха, че винаги в живота ми има някой мъж – казва тя, – но нямаше за какво да ми завиждат. С всеки мъж, който срещнех, нещата бяха все едни и същи. Правех се, че искам това, което всъщност той искаше. Добре, съгласна съм. И всеки път симулирах оргазъм. Понякога го правех и многократно.“
Животът на Джоселин драматично се променил преди три години, когато напуснала работа като продавачка и отворила собствен магазин за дрехи. „Бях пре заета с установяването на моя бизнес и вършех всичко с голяма любов – казва тя, – но мъжът, с когото живеех хич не бе доволен, че вече му отделям по толкова малко време.“
Когато той я напуснал, самочувствието на Джоселин се повишило от решението й да не установява веднага нова връзка. „През тази година, когато бях сама, осъзнах, че съм лъгала и себе си и мъжете в моя живот. Обвинявах мъжете, че са неспособни любовници и си мислех, че всички жени лъжат в леглото. Може би някои наистина го правят понякога, но не и като начин на живот.“
Когато срещнала следващия си партньор, тя откровено му разкрила сексуалните си желания. „Бе невероятно освобождаващо изживяване, че най-после намерих смелост да бъда каквато съм – откровено си призна Джоселин.“
Самоувереността да започне да поема различни рискове в живота е много съществено за всички нас, които сме „късно разцъфтели“ в секса. Например за тридесет и осем годишната Тео, описваща себе си като „късно, много късно разцъфтяла“, сексът станал значим за нея, едва когато се отказала да търси съпруг, което упорито правила през двадесетте си години.
„Копнеех да се оженя и имам деца – казва тя, – и особено неистово го търсех между двадесет и .пет и тридесет години. Сексът играеше значителна роля в този ми лов за съпруг, но не и за самата мен. Ходих с много мъже, които не ме възбуждаха сексуално, но ми се струваше, че могат да станат добри съпрузи.“
Около тридесетия и рожден ден Тео решила да направи преоценка на своите цели. „Реших, че съм способна да уредя добре живота си независимо от това, дали ще се омъжа или не. Знаех, че трябва да се концентрирам върху работата си, да се стабилизирам финансово, а и исках да преживея повече удоволствия, отколкото по времето, когато търсех съпруг.“
През този период Тео се свързала с едни по-млад от нея човек, такъв, какъвто би отхвърлила в миналото като неподходящ, защото бил с още „неустановено положение.“ „Беше най-прекрасното сексуално изживяване в живота ми
- признава тя, – и това стана, защото аз не се опитвах да насочвам отношенията ни към нещо в повече. Започнах да се отпускам и да се наслаждавам и в леглото и вън от него. И то по странен начин – съсредоточеността ми предимно в изграждането на собственото ми бъдеще, сякаш ми позволяваше да се наслаждавам по-пълноценно на моето настояще с мъжете.“
При много жени освобождаването от всички задръжки, дължащо се на потискащото сексуалността възпитание, играе също съществена роля за еротичното им разцъфтяване.
Психотерапевтът Линда Барбанил смята, че желанието за прекалена физическа изрядност често е причина за сексуални задръжки у младите жени. „Желанието да изглеждате добре е нормално за всеки човек – отбелязва тя,то може да попречи на сексуалната наслада, ако това ви желание е не да изглеждате добре, а да изглеждате изрядно. Няма да можете изцяло да се отдадете на сексуалното изживяване, ако се взирате във всяко петънце. За някои жени да възприемат спокойно тялото си е възможно едва, когато достигнат истинска зрялост.“
За тридесетгодишната Луси сексуалното удоволствие зависи изключително от теглото й – дали е „слаба“ или „дебела.“ „Аларменият сигнал зазвучава моментално, когато теглилката покаже, че съм наддала един килограм в повече – признава тя, – макар и да зная, че съм слаба за височината си. Тогава ми се иска просто да се скрия и да загася светлината.“
След като Луси стигнала до разумния компромис за теглото си, тя постепенно станала по-свободно отдаваща се на сексуалността. „Тогава разбрах каква голяма част от сексуалната ми енергия погрешно се откланя в безпокойството ми как изглеждам – казва тя. – Бях си направила цял списък от неща, които не бива да правя ако съм дебела, включително и това да не се къпя заедно с мъж при
опалена лампа, да не се разхождам гола, или да вземам такова положение, при което той може да вижда цялото ми тяло. Бивах толкова напрегната, така вглъбена в себе си, че не само аз не можех да изпитам някаква наслада, но не бях и в състояние и да създам удоволствие на партньора си.“
Някои „късно разцъфнали“ признават, че са им трябвали много години, за да преодолеят насажданото в детството им чувство за вина и срам от секса. „Израснах в строго, старомодно и религиозно семейство“ – споделя двадесет и осемгодишната Бет, която се запознала с един младеж в колежа и на двадесет и две години се омъжила за него. „Не приемах, че е неморално да имаш сексуална връзка преди брака си, но съм сигурна, че се чувствах задължена да се омъжа за моя първи съпруг, понеже бях спала с него. Нямах никакъв друг сексуален опит. Бях пасивен партньор, никога не вземах инициативата в свои ръце, дори той се грижеше за това да не забременея.“
След три години Бет напуснала съпруга си, защото открила, че той я лъже. „Разбрах за това, когато ме зарази с херпес – спомня си тя, – и бях щастлива, че това бе само херпес. Майка ми ме съветваше да не се развеждам, убеждавайки ми, че жената трябва да толерира незрялостта на мъжа. Тогава за първи път се замислих за себе си и разбрах, че живея по критериите на друго време, а те не бяха моите критерии.“
След развода си Бет бе имала връзка с няколко мъже и бе щастлива, че това й е дало възможност да преодолее много задръжки от миналото. „Звучи парадоксално през 1993 година – казва тя, – но аз много се притеснявах да отида при гинеколог, който да ми покаже как да си служа със спиралата, преди да се омъжа. Не знаех дори къде се намира клитора ми. Трябваше да се самообразовам, да отстраня чувството за вина, което ми пречеше да опозная собствено си тяло. Имаше мъже, които се опитваха да ми помогнат, но нямаше да имам смелостта да бъда с тях, ако не бях се променила“.
Макар че повечето жени се освобождават от задръжките си с обогатяването на сексуалния си опит, психотерапевтите смятат, че погрешен опит може също да блокира еротичните изяви. „Голяма опитност в младите години не значи, че една жена е в състояние да контролира собствената си сексуалност – подчертава д-р Перец. – Сексуалната връзка при тинейджерите например, може да дойде не от истинско желание, но от необходимостта да се любиш или да изглежда, че се любиш. Такава любов може да доведе до чувство на страх, вместо до еротично удоволствие.“
Тридесет и една годишната Фиона, по професия лекар, казва, че тя никога не е стигала до истински оргазъм до двадесет и осем годишната си възраст. „Макар че имах много любовници – споделя тя, – задръжките ми, ми пречеха да им покажа как трябва да ме стимулират. Достигах до оргазъм при мастурбация и понеже бях студентка по медицина, разбирах тези неща.“
За щастие Фиона, преодоляла задръжките си, окуражила един от своите любовници, когото не могла да излъже, че не може съответно да му отговори. „Той ме попита как една толкова интелигентна жена се преструва. Това му изказване ме принуди да потърся отговора. Бях на седемнадесет години, когато родителите ми се разведоха и оттогава водех активен полов живот. Мисля, че не бих започнала толкова от рано, ако вкъщи беше спокойно. Копнеех да бъда желана от мъжете и главната ми цел бе да им доставям удоволствие, моите сексуални желания не влизаха в сметката. Към средата на двадесетте си години вече не очаквах много от секса, но съм се лъгала. Изпитвах някакъв силен и тъжен копнеж по това, което никога не бях изживяла и точно тогава срещнах мъжа, който ми го помогна да го постигна.“