Раздялата и разводът се срещат често. В Съединените щати сега има около 1 000 000 развода годишно. Макар че в книгите може да се прочете, а във филмите могат да се видят примери за „приятелски развод“, в живота много често двамата съпрузи, които се разделят или се развеждат, са сърдити един на друг.
Брачна консултация. В повечето случаи разводът разстройва всички членове на семейството най-малко за няколко години. Разбира се, той може да не действа по-разстройващо от продължителния враждебен конфликт. Съществува обаче и още една възможност, която се състои в брачна консултация, семейна психотерапия или семейна консултация в клиника, семейна социална агенция или с частен терапевт. Най-добре е, разбира се, ако и съпругът, и съпругата редовно ходят на консултации, за да си изяснят какво не е наред и каква е ролята на всеки партньор. Защото е вярно, че, за да стане скандал, са нужни двама души. Ако единият от съпрузите не желае да се замисли върху ролята си в конфликта, може би все пак си струва другият да се консултира дали и как да спаси брака. Все пак в началото е имало силно привличане и много разведени хора впоследствие съжаляват, че не са се опитали по-упорито да разрешат проблемите си и бракът им да потръгне. .
Обикновено когато между партньорите има неразбирателство, всеки смята, че вината е главно у другия. И все пак за страничния наблюдател често е ясно: бедата не е в това, че единият или другият е негодник, а просто никой, изглежда, не си дава сметка за собствените си действия. Понякога всеки несъзнателно иска партньорът му да му угажда, като на боготворено дете, вместо да има желание със своя дял да допринесе за съвместния живот.
Или властният партньор не схваща до каква степен се опитва да управлява другия. А и онзи, който бива тормозен, може би си го заслужава. Много често при изневяра неверният съпруг не се влюбва, а просто бяга, защото изпитва някакъв скрит страх или подсъзнателно се опитва да накара другия да ревнува.
Как да кажем на децата? Децата винаги усещат и се разстройват от постоянните конфликти между родителите, независимо дали те смятат да се развеждат или не. Затова е добре да чувстват, че могат да обсъждат тези конфликти с двамата родители или с всеки един поотделно, за да придобият реална представа и да не се измъчват от картината, която болезненото им въображение може да роди. За да растат уверени в самите себе си, е важно да вярват и на двамата родители. Ето защо е добре всеки родител да се опитва да не стоварва злобно вината върху другия, макар че е съвсем естествено да се изкушава да го прави. Родителите могат да обяснят най-общо за какво са скандалите им, вместо взаимно да се обвиняват: „Разправяме се за всяка дреболия“, „Караме се за начина, по който харчим парите“, „Мама се разстройва, когато татко си пийне“.
Добре е да не допускаме децата да чуват думата „развод“, изкрещяна гневно, освен ако разводът не е почти сигурен. После въпросът трябва да бъде разискван не само веднъж, а много пъти. За малките деца светът се състои от семейството, което те свързват главно с баща си и майка си. Да споменете, че семейството се разпада, е все едно да споменете за края на света. Ето защо разводът трябва да бъде обяснен на децата много по-внимателно, отколкото на възрастните — да им се каже, че през по-голямата част от времето ще живеят например с майката, че баща им ще живее наблизо (или надалече), но ще ги обича и ще продължава да бъде техен баща и те ще бъдат с него по определен график, но ще могат да му се обаждат по телефона и да му пишат писма.
Не по-малко важно е да дадем на децата неограничена възможност да задават въпроси по време на дискусиите или между тях. Ще бъдете удивени от някои техни предположения например, че те са причината за развода или че може би ще загубят и двамата си родители. Добре е недоразуменията да се изгладят колкото е възможно по-бързо, но не се учудвайте, ако малките деца отново се върнат към някои странни и погрешни схващания.
Всички деца проявяват признаци на напрежение — поне за няколко години. Едно изследване показва, че децата под 6 години най-често изпитват страх да не бъдат изоставени, имат проблеми със съня, започват отново да се напикават през нощта, избухват гневно и са агресивни. Децата на 7 — 8 години са тъжни и самотни. Девет– и десетгодишните по-ясно схващат същността на развода, но проявяват враждебност към единия или към двамата родители и се оплакват от болки в корема и главоболие. Юношите говорят за болката от развода и за тъгата, гнева и срама. Някои момичета срещат затруднения при създаването на нормални взаимоотношения с момчета.
Най-добре ще помогнете на децата, като редовно им давате възможност да говорят за чувствата си и като ги успокоявате, че тези чувства са нещо естествено, че те не са причина за развода и че и двамата родители все още ги обичат. Често самите родители изпитват твърде силна емоционална болка, за да са в състояние да успокояват децата си. В такъв случай би трябвало да потърсят консултант, с който децата да могат да се срещат редовно.
Реакциите на родителите. Майките, които получават родителски права над децата, през първите 1 — 2 години след развода обикновено срещат много трудности. Децата са по-напрегнати, по-капризни и непрекъснато се оплакват. Те просто стават по-непривлекателни. Чувства се отсъствието на бащата, който участва при вземане на решения, изглаждане на спорове и поделяне на отговорността. Майката обикновено е изморена, защото работи и се грижи за къщата и за децата. Липсва й компанията на възрастни хора, включително и приятелството и вниманието на мъжете. И най-страшното, както повечето майки споделят, е опасението, че няма да са в състояние да изкарат прехраната на семейството. (Майката би трябвало да си осигури подходяща издръжка в договора за раздялата или развода, макар и да няма гаранция, че тази издръжка ще се получава и, ако се получава, че ще идва навреме.) Много жени казват, че накрая се чувстват силно удовлетворени и добре възнаградени, защото са доказали на себе си, че могат да издържат и да се справят със семейството си без чужда помощ — това им дава чувството за компетентност и самоувереност, което никога преди не са имали.
Едно решение, което за някои разведени жени се оказва практично и разумно за намаляване на разходите, поделяне на грижите за домакинството и децата и за намиране на компания, е да се наеме къща или апартамент с друга разведена жена. Разбира се, двете жени би трябвало да се познават добре, преди да се нанесат заедно в жилището. Няма причини и мъжете да не се възползват от тази възможност.
Бащите, които упражняват родителски права над децата, имат същите проблеми, както и майките.
Някои хора си представят, че разведените бащи, които не упражняват родителски права над децата, си живеят волно и си уреждат всякакви срещи, тъй като нямат никакви семейни задължения, освен да осигуряват издръжката на децата и от време на време да се срещат с тях. Проучванията показват, че в действителност повечето бащи са нещастни през по-голямата част от времето. Ако започнат случайна връзка, скоро разбират, че е неискрена и безсмислена. Страдат, защото не се иска мнението им за плановете, свързани с децата, липсва им компанията на децата. Нещо повече, измъчват се, защото децата не искат съвет или разрешение от тях, което е част от ролята на бащата. Срещите им с децата в края на седмицата често се превръщат в комбинация от посещения на заведения за бърза закуска и на кино, което може да задоволи нуждата на децата от развлечения, но не и потребността на бащите и на децата от истинско общуване. И бащата, и децата вероятно ще установят, че им е трудно да разговарят в тази нова ситуация.