Archive for the ‘Изработка на предмети’ Category

Якички

понеделник, юли 13th, 2009

Якичката може да бъде най-разнобразна по форма. При кроенето обикновено основата на тъканта минава през средата на якичката. Якичката се прави от пике, коприна, поплин, хасе и др. Нужна е една мярка: половин вратна обиколка—18 см Тук даваме чертежи на кройки за якички от различни модели.
9Якичка 1. Начертаваме правоъгълник-А Б Г Д. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ГД равни на 22 см. (половин обиколка на врата по мярка плюс 4 см за изработване острата частна якичката), 18+ 4 22 см. Ширина на якичката—вертикалните линии АБ и БГ рав¬ни на 8 см (за всички размери,’. Линия на пришиването. От точка А надолу се измерват 2 см (за всички размери) и получаме точка В. От точка Б вляво измерваме 4 см (за всички размери) и получаваме точка В,. Точките В и Вх се съединяват. Като съединим точките Бх и Г получаваме предната остра част на яката.
Якичка 2. Начертаваме правоъгълник АБГД. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ГД са равни на 22 см (половин вратна обиколка по мярка плюс 4 см за изработване на острата част 18 | -4-22 см.) Ширина на якичката. Вертикалните линии АБ и ГД равни на 8 см (за всички размери). Линия на пришиването. От точка А вдясно мерим 6 см и поставяме точка В (1/3 от половин вратна извивка по мярка) 18:3—6dM. От точката Б вляво мерим 4 см. (за всички размери и пос¬тавяме точката Вь от която надолу мерим 2 см (за всички размери) и поставяме точка В2. Линията на^пришиването се прекарва през точките А В В2. Като съединим точките В2 и Г получаваме острата предна част на якичката.Якичка 3. Начертаваме правоъгълник АБВД. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ДГ са равни на 23 см(половин -обиколка на врата по мярка плюс 5 см за изработване на острата част) 18-[-5 = 23 см. Ширина на якичката. Вертикалните линии АБ и БГ са равни на 11 см. Линия на пришиването. От точка Б вляво отмерваме 5 см (за всички размери) и поставяме точка В. От точка А надолу отмерваме 3 см (за всички размери) и поставяме точка Вг. Съединяваме точките В± и В с пунктирана линия, разделяме я на половина, от нея надолу отмерваме 1 см (за всички размери) и поставяме точка В2. Линията на пришиването прекарваме през точките BL В2 В. Долната линия на якичката, линията ДГ разделяме наполовина и получаваме точката Ва. От точка Г нагоре отмерваме 3 см (за всички размери) и поставяме^точка В3. Долната линия ,на якичката прекарваме през точките Д’ В2, В5. Като съединим точките В, В3 полу “ чаваме предната остра част на якичкат а.
Якичка 4. Начертаваме правоъгълн ш А Б Г Д. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ДГ са равни на 18 см (половин вратна обиколка по мярка). Ширина на якичката. Вертикалните линии АД и БГ са равни на 4 см (за всички размери). Линия на пришиването. Разделяме линията ДГ на половина и получаваме точка В. От точка Г нагоре отмерваме 1,5 см (за всички размери) и поставяме точка Вх. Линията на пришиването се прекарва нрез точките Д, В, Bi, продължавайки я надясно с 0,5 см, (за всички размери) и поставяме
точка В2. Горна ли-ия на якичката. От точка В2 през точка Б прекарваме линия дълга 3,5 см, и поставяме точка В3, която съединяваме със средата на линията АБ.
Якичка 5. Начертаваме пр авоъ^ьлник АБГД. Дълж ина на якичката. Хор изонтал-ните линии АБ и ДГ са равни на 18 см (половин вратна обиколка по м ярка). Шири на на якичката. Вертикалните линии АД и БГ са р авни на 8,5 см (за вс ички размери). Линкя на пришиването . Вертикалната линия от точка Г се удъл жава надолу с 5 см (за всички размери) и поставяме точка В, която съединяваме с точка Д с
Фиг. 64 пунктирана линия. Пунктираната линия разделяме на две, от точката на делението нагоре под прав ъгъл към линията ДВ отмерваме 1,5 см, (за всички размери) и поставяме точка В{. Линията на пришиването се прекарва през точките Д,ВгД От точка Б продължаваме хоризонталната линия надясно със 7,5 см (за всички размери) и поставяме точка В2. Прекарваме от точка В през точка В2 като я продължаваме нагоре 1 см (за всички размери) и постая-ме точка В3. Долна линия на якичката. Съединяваме точките АБ и В3 и получаваме долната линия на якичката. Якичка 6. Начертаваме правоъгълник А Б Г Д. Дължина на якичката. Хоризонталните линии АБ и ГД са равни на 18 см (половин вратна обиколка по мярка). Ширина на якичката. Вертикалните линии АД и БГ са равни на 8,5 см (за всички размери). Линия на пришиването. Разделяме линията АБ на две, точката на делението означаваме с точка В. От точка Б продължаваме вертикалната линия нагоре с 3,5 см (за всички размери) и от нея в ляво половин сантиметър получаваме точка В±. Линията на пришиването прекарваме извита през точките А, В, В±. Долна линия на якичката. От точка Г нагоре измерваме 1 см (за всички размери) и получаваме точка В2. От тая точка нагоре измерваме 2 см (за всички размери), от която вдясно мерим 2 см (за всички размери) и получаваме точка В3. Прекарваме през точките Вг, Б, В3, В2 и Д линия, която определя долния и предния край на якичка»
МАНШЕТИ
.Маншетата се прилага към ръкава на блуза, на рокля, на престилка. Фасонът на маншетата е доста разнообразен. Тук дава ме няколко кройки на маншети, лесни за кроене и шиене. За кроенето на маншетите
k йеобходимо да се снеме мярка на китката на ръката. В дадените кройки тази мярка е 18 см.
Маншета 1. Начертаваме правоъгълник А БВ Г. Дължина на маншетата. Хоризонталите линии АБ и ГВ са равни на 22 см (обиколката на китката по мярка плюс 4 см за всички размери). Ширина на маншетата. Вертикалните линии АГ и БВ са равни на 7 см (за всички размери). От точка В вляво и от точка Г вдясно ме¬рим по 2 см (за всички размери) и поставяме T04KajA и Оц от които спускаме перпендикуляр? дълги 3 см и получаваме точките 02 и 03, които съединяваме.
Маншета 2. Начертаваме правоъгълник А Б В Г. Дължина на маншетата. Хоризонталните линии АБ и ГВ са равни на 22 см (обиколка на китката по мярка, плюс 4 см за всички размери). Ширина на маншетата. Вертикалните линии АГ и БВ са равни на 12 см (за всички размери), Долните ъгли се закръглят. Линия на прегъвката. Лините АГ и БВ разделяме на половина и точките на делението съединяваме с пунктирана линия.
Маншета 3. Начертаваме правоъгълник А Б В Г. Дължина на маншетата. Хоризонталните линии А Б и Г В са равни на 20 см (обиколката на китката плюс 2 см). Ширина на маншетата. Вертикалните линии А Ги Б Г са равни наг 5 см (за всички размери). Линия на пришиването. Линията ГВ разделяме на половина. От точката на делението нагоре мерим 1 см (за всички размери) и поставяме точка М, Съединяваме точките Г, М, В. Горна линия на маншетата. Продължаваме вертикалната линия от тшка А нагоре с 3 см (за всички размер и поставяме точка Мг. Съединяваме тогите В и М[ с пунктирана линия, която удължаваме в ляво зад точка М, с 1 см всички размери) и получаваме точка •r М2, която съединяваме с точка Г. Пунктираната линия М2Б разделяме на половина. От точката на делението нагоре под прав ъгъл към линията М2Б мерим 1 см (за всички размери) и получаваме точка
М3. Горната линия на маншета прекарваме през точките М2, М3, Б.
Маншета 4. Начертаваме правоъгълник А Б В Г. Дължина на маншетата. Хоризонталните линии АБ и ГВ са равни на 29 см (обиколка на ръката по мярка за ръкав дълъг 3/Д Ширина на маншетата. Вертикалните линии АГ и БВ са равни на 8 см за всички размери. Горна линия на маншета. От топките А и Б надолу мерим по 1 см (за всички размери) и получаваме точките М и Mi. Разделяме линията АБ на две и получаваме точка М2. Горната“ ли-ния на маншета прекарваме през точките М, М2, М,, удължавайки я вляво и дясно (за всички размери) и получаваме точките М8 и М4, които съединяваме с точките Г и В. Линия на пришиването. Линията ГВ разделяме на половина, от точката на делението нагоре мерим 1 см (за всички размери) и получаваме точка МГ). Линията на пришиването прекарваме през точките Г, Мк, В.

Плисирана пола

понеделник, юли 13th, 2009

8За тази пола трябва да има Цр ширината на плата, равен на обиколката на ханша взет три пъти. Например, обиколката на ханша по снета мярка е 84 см пл$0с 4 см (за всички размери). Взета три пъти е равна на 264 см. Следователно, за полата с плисета е необходима ширина на съединените платове — 264см. За дължина се взема дъл-жинатата на полата плюс 5 см за подгъвка и 2—3 см за шев. Шиенето на полата се започва със зашиване на оделните платове, освен последния шев, понеже в разгънат вид по-удобно се разпределят плисетата. След това се прави долу подгъват. Разпределят се плисетата, като се определя шири ната и дълбочината им. Троосват се напреко всички плисета. Тропосването започва от долу на няколко места. Получава се пола с ширинаг равна на обиколката на ханша по мярка. Разликата между обиколката на талията и обиколката на ханша се разделя на количеството на плисетата и получената разлика се разпределя под всяко плисе на линията на талията. Плисетата се тро-посват и гладят с влажна кърпа. Сега вече се съединява последният шев, прави се, подгъвът при него, още един път се глади, като предварително са извадени вече тро-доските. Най-накрая се зашива коланчето.

Изработване на отвор (разрез) и пола

понеделник, юли 13th, 2009

10Мястото на отвора (разреза) на полата зависи от модела. Поставя се на един от шевовете (левия страничен), средата на предната или задната част, но никога от дясната страна. Най-често се поставя на левия страничен шев. Отворът на полата се изработва по два начина – с цип и с копчета. Шевът при който се изработва отворът се изминава от края на полата към талията (до 16 см преди талията). Шевът се затяга, като от двете стран и на определена дължина се поставят иви, широки до половин см и дълги според лъл-жината на отвора. За да се запази отворът от разтягане, ивите (леко опънати) се поставят по шева откъм резерва. Шевовете се изминават с едър тегел за временно придържане. Ивите се подшиват със скрит бод. Отворът се изглажда с влажна кърпа и се изсушава добре. Ако отворът е с цип, ципът се поставя срещу шева от опаката страна, тропосва се внимателно и се придържа с украсителен тегел, изминат от лицевата страна или се пришива на ръка, когато платът е дебел. При отвора за копчета, предварително се скроява парче плат, широко 5—6 см (с два см по-дълго). Прегъва се по дължината
без да се изравняват^ резервите, а да се разминават с половин см. Предварително се изминава украсителен тегел към предната страна на отвора. Започва се от талията и се свършва до края на отвора (затяга се с няколко бода). Насрещното парче за копчета се поставя прегънато към задната част на полата. Тропосва се и се оставя резерв до 1 см. Изминава се на машина, като се започне от дължината на отвора на задната страна перпендикулярно на страничния шев до украсителния тегел. Връща се по същите бодове на тегела, затяга се дължината на отвора, пробожда се с иглата на определена ширина, повдига се крачето, а иглата се извива така, че парчето да е успоредно на стрвничния шев.7 Изминава се тегел до талията с еднаква ширина с украсителния тегел на предната част.
След изработване на отвора, едрият спомагателен тегел се разпаря и по насрещното парче на еднакво разстояние се зашиват копчета.Изработване на полата в талията .Зачистването на полата зависи от плата и модела. Най-често талията се изработва с корселе, дължината на което е равна на обиколката на талията плюс 2—3 см за зашиване на копчето. Тропос-ването на корселето започва от отвара на полата на такова разстояние, колкото е ширината на насрещното парче. Корселето корселе се поставя така, че ръбът му да бъде до отбелязаната талия (фиг. 61а). Предната част на талията се надържа леко върху корселето, като по този начин се осигурява ширина на коремните мускули. Ако при талията има повече набор (полата е с набор), платът се разпределя равномерно по цялото корселе. Изминава се на машина. Резервите на полата се подравняват. Свободният край на корселето се подгъва върху тях (фиг. 616) и се изминава на ма-шина. Резервите се зачистват в корселето. Полата може да се прикачи и на коланче или да се направи с ластик.Кроене на пола от четири части с набор за скрояването на такава пола не е необходимо да се прави кройка, а се крои на-право на плата. Предвиденият плат за полата в две дължини се прегъва, като лицевата страна остане отвътре. Платът се разстила върху маса, така че ивиците му да са успоредни с ръба й. Най-лесно се крои, като от ивата по ширината на плата се измери една четвърт от талията плюс толкова сантиметри, колкото са необходими за набор (обикновено половината от една четвърт талия). Например четвърт талия е 19 см, половината на 19 см е равна на 9,5—10 см. От ивата по ширината на плата се измерват 29 см. Поставя се знак с креда. Така се определя ширината на двете части на талията. За да се използува ширината на плата, другите две части от талията, се определят от.другата страна на плата, така че да се разменят (фиг. 62).
Съединяват се с права линия двете точки които определят ширината на талията. Срязва се по тази линия. При сглобяване на полата могат да се срещнат права е наклонена. Друго сглобяване се получава при срещането на права с наклонена на две места, а при останалите шевове — права с права и наклонена с наклонена, които се поставят в средата на предната или зад-ната част на полата, според модела.