Трудно е да се превъзмогне безпокойството. Повечето недоносени бебета се развиват съвсем нормално, като се има предвид, че се раждат преждевременно. Макар че в началото наддават бавно, по-късно за известно време обикновено наддават и растат бързо, за да наваксат. Те естествено не могат да наваксат съвсем, защото са по-малки. Щом стане на „една година“, бебето, родено 2 месеца преждевременно, трябва да се смята за десетмесечно.
Когато недоносеното бебе стигне тегло около 3 кг, то вече не се нуждае от повече грижи и тревоги, от което и да било друго, но на родителите им е много трудно да повярват. Не е изключено в началото лекарят да ги е предупредил да не бъдат големи оптимисти, но впоследствие все повече ги е успокоявал. Бебето навярно е трябвало да бъде в кувьоз, под непрекъснатото наблюдение на лекарите и медицинските сестри, и първоначално сигурно са го хранели със сонда. През по-голямата част от времето родителите може би не са били при него, макар че сега в много болници насърчават родителите да докосват бебето и, когато е възможно, да го държат и да го хранят още от самото начало. Майката е трябвало да се прибере от болницата без бебето и заедно с бащата в продължение на седмици са водили някакъв странен живот на родители, които на теория знаят, че имат бебе, без обаче да могат напълно да го почувстват. В подобни случаи родителите заявяват: „Понякога ни се струваше, че бебето е на болницата, а не наше.“
Няма нищо чудно, че когато лекарят каже: „Вече можете да си го вземете“, родителите понякога се чувстват доста уплашени и несигурни. Може да се окаже, че единият от тях има лека простуда. Всякакви незначителни причини изглеждат ужасно важни, за да не са готови още да си го приберат. Лекарите и медицинските сестри разбират тези чувства на несигурност и могат да помогнат на родителите да ги превъзмогнат. За да сте сигурни, че правите всичко както трябва, опитайте се под контрола на медицинската сестра да се упражнявате в полагане на грижите, от които бебето ще се нуждае вкъщи. През последните няколко дни преди изписването на бебето е полезно да прекарате колкото е възможно повече време в болницата.
Когато бебето най-после се прибере вкъщи, всички притеснения, които имат хората, станали за първи път родители, за неща, като стайната и телесната температура, дишане, хълцане, уригване, изхождане, кърмене, хранене с шише, режим, плач, колики, разглезване, се отнасят с тройно по-голяма сила за родителите на недоносеното бебе. Възможно е да минат седмици, преди те да се убедят, че бебето е не по-малко здраво, яко и развито от всяко друго бебе, заченато по същото време.
Разтревожените роднини и съседи. Междувременно могат да се появят и други неприятности отвън. Роднините и съседите често се показват по-притеснени и по-загрижени от самите родители. Толкова много разпитват, възклицават и се суетят, че родителите едва издържат. Някои настояват да им разкажат всички безумни истории, които са чували, за това, колко крехки и податливи на заболявания са недоносените бебета. Дори и тези истории да са верни, за родителите е ужасно да ги слушат. Особено неприятно е, ако трябва да научат неверни неща в момент, когато се опитват да се преборят със собствените си тревоги.
Хранене. Недоносените бебета обикновено се изписват, когато тежат около 2 кг. От болницата ще ви кажат колко храна приема вашето бебе и на какви интервали. Ако е на изкуствено хранене, ще започнете постепенно да увеличавате количеството на млякото и да разреждате храненията, както при бебето, родено на термина.
В началото трябва да внимавате да не се опитвате да давате на бебето повече мляко (а по-късно и твърди храни), отколкото иска. Изкушението е голямо, защото то изглежда много слабо. Имате чувството, че ако успеете да го накарате да поеме малко повече, по-бързо ще напълнее и ще е в състояние да се предпази от всякакви микроби. Устойчивостта към болестите обаче няма нищо общо с пълнотата. Вашето бебе, както всяко друго, само се грижи за растежа и апетита си. Ако го насилвате да приема повече храна, отколкото желае, само ще влошите апетита му и ще забавите наддаването.
Както при родените на термина бебета, недоносените бебета сега започват да приемат твърди храни не по-рано от четвъртия — шестия месец. Поради загрижеността на родителите за растежа на бебето трябва да се подчертае, че тук също е важно да се действа тактично — да се даде на кърмачето достатъчно време, за да свикне с твърдите храни, и количеството им да се увеличава, когато то покаже, че е готово да поеме повече. С други думи, избягвайте да създавате проблеми с храненето.
Кърмене на недоносеното бебе. Майката, която иска да кърми, ще трябва редовно да изцежда с помпа гърдите си и да предоставя кърмата на бебето по време на престоя му в болницата. Когато то стане по-едро и по-силно, медицинските сестри могат да й помогнат да започне да кърми, обикновено преди бебето да се е прибрало вкъщи. Приучването на бебето да суче от гърдата е процес, който се извършва постепенно. То е свикнало да се храни от шише, бързо се уморява и устата му е малка. Можете да получите помощ от майка, която има опит и не се притеснява да кърми недоносено бебе. Често от болницата препоръчват медицинска сестра, която е консултант по въпросите на лактацията. Можете също така да се обадите в местния клон на „Ла Леш Лийг“.
Не е нужно да се вземат никакви предпазни мерки. Веднага след като се прибере вкъщи, можете да изкъпете бебето във ваничка (то трябва да е затоплено). Когато започне да наддава добре, извеждайте го на разходка като всяко нормално новородено.
Не е нужно родителите да носят маски, дори и в началото, когато бебето се прибере вкъщи. То трябва да свикне с обикновените микроорганизми в семейството. Както всяко бебе или дете, то естествено не бива да бъде в контакт с външни хора с простудни заболявания — иначе не е необходимо, нито пък разумно, да се вземат каквито и да било други предпазни мерки.
Имунизациите започват на двумесечна възраст, както при родените на термина бебета. Това е така, защото при недоносеното бебе почти не cej получават реакции от инжекциите, а и то особено много се нуждае да бъде предпазвано от заболявания, като например коклюш.