Вече споменахме някои възможности за използване на плитките съдове. Този начин на подреждане води началото си от японската икебана или, казано по-точно, от модерния й вариант — морибана, който е много икономичен, използва цели цветя или клонки и подчертава не само хармонията или контраста на цветовете, но и отделните линии на цялата композиция. Класическата японска икебана се състои от три главни лани. Най-дългата част (стъблото или клончето) символизира небето и се поставя в съда почти отвесно — от въображаемата отвесна линия може да се отклонява най-много до ъгъл 15°. Второто стъбло или клонче, по-късо от първото с около 1/3, символизира човека, който подпира небето, и се отклонява от отвесната линия до 45°. Последното (най-късото) клонче — земята, трябва да бъде с около 2/3 по-ниско от небето, наклонено е под ъгъл почти 75° и е наведено на обратната страна спрямо първите две, за да изразява равновесие, хармония. Цялата композиция се допълва с клонки или цветя. Класическата икебана, предимно по-старите й стилове, изисква аранжиране главно във вази. По-модерната й форма — морибана — разработва цветни композиции изключително в плитки съдове и не изисква строго спазване на традиционните правила. Тя е най-широко разпространена и често двете понятия се сливат или заменят взаимно. Подреждането на цветя в различни ниски съдове ни дава повече възможности за цветово и силует МО оформление на комбинациите и често бива по-декоративно, отколкото подреждането им във ваза. Тук обаче трябва да проявим не само много усет към растенията и вкус при тяхното подреждане, но също и опит и умение. Тогава резултатът от нашата търпелива работа ще ни изненада приятно. Кои основни правила трябва да спазваме, за да постигнем това? Много от правилата при подреждането на цветя във ваза важат и тук — например взаимната цветова хармония между съда, цветята и обстановката, връзката между големината на. съда и на цветята в него, предпочитаният нечетен брой цветя, различните, по дължина стъбла, достатъчната, но не прекалена допълнителна зеленина, тъмните и тежки цветя и големите лист, разположени по-ниско от останалите, и т. н. Цветята в ниските съдове аранжираме предимно пространствено, но в стремежи си да бъдем оригинални или модерни никога не бива да правим опит да променим естествения им характер. Например гладилата и перуниката, поставени хоризонтално, въздействат доскоро тягостно, отколкото приятно. И обратно, карамфилите, розите и др. изпъкват добре, когато са подредени произволно. За повечето цветя твърде наклоненото или хоризонталното положение е неестествено. За правилно пространствено уравновесяване на цялата композиция е по-добре да използваме различни клонки, които при естествени условия растат водоравно. В ниски съдове може – да аранжираме само един вид цветя с малко допълнителна зеленина или да комбинираме няколко вида различни цветя с клонки от иглолистни или декоративни и широколистни дървета, цветя с треви и т. н. По-добре е отначало да не започваме с твърде сложни или смели комбинации, а да се задоволим с по-просто подреждане, при което запазваме ясната естествена линия. Неподходящо е например съчетаването на грип. бери с полски маргарити и изтравниче. И обратно, тъмнозелените клонки с розови или виолетови цветчета, комбинирани с няколко кокичета, ще създадат приятно и радостно пролетно настроение. Същото постигаме с няколко цветчета иглика и нарциси или лалета, допълнени с разцъфнали върбови клончета. Много проста и при това сполучлива композиция се постига с няколко полски маргарити, между които подреждаме дълги, леки и въздушни треви. Постепенно сами ще намерим подходящи комбинации и ще се научим да подреждаме по-труднп и сложни съчетания. При подреждането на съда е важно цялата композиция да създава впечатлението, че всички стъбла или клонки излизат от едно място не е необходимо това да бъде непременно средата на съда. Само при продълговатите съдове, където подреждаме по-сложни съчетания, може да има два или повече такива „центрове“. При всички случаи обаче трябва да се създаде впечатление за единство. И накрая при подреждането на цветята в ниски съдове са важни взаимният наклон и дължината на отделните елементи (т. е. линията). Принципът е най-дългите цветя, по възможност със светъл цвят и нежна форма (достатъчно е и едно цвете), да бъдат поставени почти напълно отвесно в средната част. Постепенно добавяме по-късите, по-тъмните и тежките цветя, които наклоняваме все повече встрани Готовата композиция може да бъде симетрична или несиметрична. Симетричната създава впечатление за спокойствие, уравновесеност и тържественост, докато несиметричната е по-близо до природата, изглежда по-жива и неспокойна, а често и по-интересна И в този случай всичко зависи от личното настроение и вкус. Най-добро техническо помощно средство за подреждане на цветята е кензанът. Изработва се в различна форма и големина. Той е достатъчно тежък, но дъното на съда не винаги е съвсем равно, затова, за да не се преобърне кензанът и да развали подредените цветя, залепваме го за дъното с восък, маджун за прозорци и пр. Понякога е достатъчна и подложка от хартия между него и дъното. Кензанът не винаги се поставя в средата на съда. При несиметричните съдове се съобразяваме с тяхната форма. Преди да закрепим растенията към кензана, трябва да ги оформим. Първо скъсяваме дръжките или клонките на необходимата височина. Клончетата подостряме почти като молив, по-дебелите слепваме внимателно и едва тогава ги закрепваме върху подлите. На дебелите дръжки правим гладък, равен отрез. Тънките стъбла завързват по няколко на букетче или увиваме долната им част с памук, за да имат по-здрава опора. Като заместител на кензана понякога се използват различни стъклени, керамични или пластмасови приспособления с отвори, но най-често те не са особено практични. Прост заместител можем да. си приготвим сами от топка мъх, която оформяме като полукълбо и затягаме с тънък тел. Потопяваме топката за кратко време във вода, за да се напои добре. Ако ще аранжираме само няколко леки цветя, няма защо да я закрепваме към съда. Ако предвиждаме по-богата цветна композиция, забождаме в мъха още 2—3 парчета по-дебел тел, чиито краища след това подгъваме и закрепваме към края на съда. Естествено, цветята трябва да прикриват теловете. При набождането на цветята в мъха използваме остри колчета с различна дебелина или дебел тел съобразно с дебелината на стъблата. Предварително правим с тях достатъчно дълбоки отвори в мъха за всяко отделно стъбло. Накрая напълваме съдинката с прясна вода и често доливаме. По същия начин можем да наредим цветя (сложени в непропускливи съдове) в различни плетени кошнички, кошчета или панер чета или да допълним с тях различни подаръци, като проявим достатъчно вкус.
