Archive for the ‘Грижа към децата’ Category

МАЛТРЕТИРАНЕ И ПРЕНЕБРЕГВАНЕ НА ДЕЦА

събота, ноември 27th, 2010


Повечето родители понякога се ядосват на децата си и имат желание да ги ударят. Родителите могат да се ядосат на бебето, което плаче сякаш с часове, без да има причина, след всички възможни опити да бъде успокоено, или на момчето, което е счупило ценна вещ, веднага след като са го помолили да я остави. Справедливият гняв се надига. В мнозинството от случаите обаче човек може достатъчно добре да се контролира и да избягва да удря детето, като се изключи бързият шамар, който получава преднамерено невнимателното по-голямо дете. (Спомням си как като студент посред нощ сграбчих шестмесечното си бебе и му изкрещях: „Млъкни!“, като едва се сдържах да не го ударя. Момченцето не беше спало седмици наред поради розеола, последвана от трудно никнене на зъби, и двамата с майка му бяхме безкрайно изтощени.) След такъв инцидент човек се чувства засрамен и смутен. Не забравяйте, че немалко родители са имали подобни преживявания. Това ще ви помогне да говорите с брачния си партньор или с лекаря на бебето и да получите заслужената подкрепа и помощ.
През последните години се правят много изследвания и се обръща изключително голямо внимание на малтретирането и пренебрегването на децата. Малтретирането може да бъде емоционално, физическо или сексуално, а пренебрегването — емоционално или физическо. Малтретирането и пренебрегването на децата се среща във всички социални класи, макар че то е доста по-разпространено при бедните, чиято нищета прибавя допълнително напрежение към изпълнения им със стресови ситуации живот. Ако бебето е недоносено или болно в периода непосредствено след раждането и изисква повече грижи от нормалното, вероятността върху него да бъде упражнено насилие е по-голяма. Сексуалното насилие се среща по-често при момичетата, отколкото при момчетата.
Повечето родители или други хора, които малтретират или пренебрегват дете, в никакъв случай не са брутални или душевноболни, но те за момент загубват физически и емоционален контрол.
По-тесните контакти с малък брой родители, които не могат да се владеят, показват, че мнозинството от тях са били малтретирани, изоставени или насилвани в детството си, почти нямат физическа или емоционална подкрепа от семейството или приятелите си и хранят прекалено големи надежди по отношение на малтретираното дете. Особено полезни за тях са консултацията със специализирана клиника и семейна социална агенция, семейната психотерапия и най-вече членството в групи от родители или други хора с подобни проблеми.
Целта на законите, свързани с малтретирането и пренебрегването на децата, и на предоставените средства за борба с тях е не да наказват родителите, а да им помагат с консултиране да осъзнаят и да се справят с упражнявания върху тях натиск, който те обръщат към детето, и да бъдат по-реалистични в очакванията си за способността му да им се подчинява. За предпочитане е детето да остане вкъщи, докато на родителите се оказва подкрепа и помощ. Но ако рискът в момента е прекалено голям, то трябва да бъде настанено в пансион, докато семейството отново е готово да се грижи за него.
Сексуално насилие. Важно е да се разбере, че в повечето случаи сексуалното насилие върху деца се извършва не от извратени непознати, а от членове и приятели на семейството или от други хора, които децата познават.
За предотвратяване на сексуалното насилие се препоръчват беседи, които се изнасят в училищата от полицейски служители. В тези беседи те предупреждават децата да се пазят от непознати, които им предлагат бонбони и разходки с кола. Страхувам се, че, ако се изнасят от безчувствени представители на властта, подобни беседи може да създадат изключително болезнени страхове у милиони деца и ползата от тях ще бъде нищожна.
Вместо тези беседи бих препоръчал самите родители да отправят разумни предупреждения към децата, в зависимост от това, как оценяват рисковете. За да не бъдат предупрежденията толкова страшни, аз бих казал на момиченцето (от 3 до 6 години), за предпочитане когато задава въпроси или когато майката го види да играе на секс с някое момченце, че ако по-голямо дете поиска да пипне клитора или влагалището му, то не бива да му позволява. Посъветвайте го да каже: „Не искам да правиш това“ и да сподели с майка си случката. После майката може да добави: „Ако някога възрастен човек поиска да те пипа или ти да го пипаш, не трябва да го правиш. Кажи ми, ако нещо подобно се случи. Вината няма да бъде твоя.“ Последното изречение е необходимо, тъй като детето обикновено не казва, защото се чувства виновно, особено ако насилникът е роднина или приятел на семейството.
Момчетата също стават жертва на сексуално насилие, но много по-рядко, отколкото момичетата.
Как да получите помощ? На много места родителите са основали клонове на съществуващите национални организации за предотвратяване на малтретирането и пренебрегването на деца. Тези организации подготвят информационни брошури както за родителите, така и за децата, и ги доставят в училищата и библиотеките. Използват местни знаменитости, добре познати на децата, които им обясняват по телевизията и по радиото как да се предпазват от насилие.
Изчезнали деца. През последните години се говори много за изчезнали деца. Само малък брой от изчезналите деца биват отвлечени от родител, който след развода е без права над детето си и се чувства несправедливо лишен от него. Повечето от останалите са юноши, най-често момичета, които бягат от дома, защото чувстват, че не ги обичат и не се отнасят добре с тях. От бегълците по-малките скоро биват разкрити или се предават. По-големите може да не бъдат намерени и използват случая, за да напуснат завинаги дома си.
За по-лесно откриване на изчезналите деца някои хора препоръчват да се снемат отпечатъци от пръстите. Ако желаете да бъдат снети отпечатъци от пръстите на вашето дете, независимо че вероятността тази мярка някога да бъде от полза е минимална, може да му кажете: „Искам да ти бъдат взети отпечатъци от пръстите, защото отпечатъците на всеки човек са различни, както снимките на лицата им, и ако някога се загубиш, така по-лесно ще те открием.“ С други думи, ако възнамерявате да обсъдите този въпрос, не бива да подхващате разговор за евентуално отвличане.
Веднага щом пораснат достатъчно, за да излизат сами от къщи, всички деца естествено трябва да знаят, че не бива да ходят никъде с непознат човек, независимо от това, какво им казва той.

РАЗВОД

събота, ноември 27th, 2010

Раздялата и разводът се срещат често. В Съединените щати сега има около 1 000 000 развода годишно. Макар че в книгите може да се прочете, а във филмите могат да се видят примери за „приятелски развод“, в живота много често двамата съпрузи, които се разделят или се развеждат, са сърдити един на друг.
Брачна консултация. В повечето случаи разводът разстройва всички членове на семейството най-малко за няколко години. Разбира се, той може да не действа по-разстройващо от продължителния враждебен конфликт. Съществува обаче и още една възможност, която се състои в брачна консултация, семейна психотерапия или семейна консултация в клиника, семейна социална агенция или с частен терапевт. Най-добре е, разбира се, ако и съпругът, и съпругата редовно ходят на консултации, за да си изяснят какво не е наред и каква е ролята на всеки партньор. Защото е вярно, че, за да стане скандал, са нужни двама души. Ако единият от съпрузите не желае да се замисли върху ролята си в конфликта, може би все пак си струва другият да се консултира дали и как да спаси брака. Все пак в началото е имало силно привличане и много разведени хора впоследствие съжаляват, че не са се опитали по-упорито да разрешат проблемите си и бракът им да потръгне. .
Обикновено когато между партньорите има неразбирателство, всеки смята, че вината е главно у другия. И все пак за страничния наблюдател често е ясно: бедата не е в това, че единият или другият е негодник, а просто никой, изглежда, не си дава сметка за собствените си действия. Понякога всеки несъзнателно иска партньорът му да му угажда, като на боготворено дете, вместо да има желание със своя дял да допринесе за съвместния живот.
Или властният партньор не схваща до каква степен се опитва да управлява другия. А и онзи, който бива тормозен, може би си го заслужава. Много често при изневяра неверният съпруг не се влюбва, а просто бяга, защото изпитва някакъв скрит страх или подсъзнателно се опитва да накара другия да ревнува.
Как да кажем на децата? Децата винаги усещат и се разстройват от постоянните конфликти между родителите, независимо дали те смятат да се развеждат или не. Затова е добре да чувстват, че могат да обсъждат тези конфликти с двамата родители или с всеки един поотделно, за да придобият реална представа и да не се измъчват от картината, която болезненото им въображение може да роди. За да растат уверени в самите себе си, е важно да вярват и на двамата родители. Ето защо е добре всеки родител да се опитва да не стоварва злобно вината върху другия, макар че е съвсем естествено да се изкушава да го прави. Родителите могат да обяснят най-общо за какво са скандалите им, вместо взаимно да се обвиняват: „Разправяме се за всяка дреболия“, „Караме се за начина, по който харчим парите“, „Мама се разстройва, когато татко си пийне“.
Добре е да не допускаме децата да чуват думата „развод“, изкрещяна гневно, освен ако разводът не е почти сигурен. После въпросът трябва да бъде разискван не само веднъж, а много пъти. За малките деца светът се състои от семейството, което те свързват главно с баща си и майка си. Да споменете, че семейството се разпада, е все едно да споменете за края на света. Ето защо разводът трябва да бъде обяснен на децата много по-внимателно, отколкото на възрастните — да им се каже, че през по-голямата част от времето ще живеят например с майката, че баща им ще живее наблизо (или надалече), но ще ги обича и ще продължава да бъде техен баща и те ще бъдат с него по определен график, но ще могат да му се обаждат по телефона и да му пишат писма.
Не по-малко важно е да дадем на децата неограничена възможност да задават въпроси по време на дискусиите или между тях. Ще бъдете удивени от някои техни предположения например, че те са причината за развода или че може би ще загубят и двамата си родители. Добре е недоразуменията да се изгладят колкото е възможно по-бързо, но не се учудвайте, ако малките деца отново се върнат към някои странни и погрешни схващания.
Всички деца проявяват признаци на напрежение — поне за няколко години. Едно изследване показва, че децата под 6 години най-често изпитват страх да не бъдат изоставени, имат проблеми със съня, започват отново да се напикават през нощта, избухват гневно и са агресивни. Децата на 7 — 8 години са тъжни и самотни. Девет– и десетгодишните по-ясно схващат същността на развода, но проявяват враждебност към единия или към двамата родители и се оплакват от болки в корема и главоболие. Юношите говорят за болката от развода и за тъгата, гнева и срама. Някои момичета срещат затруднения при създаването на нормални взаимоотношения с момчета.
Най-добре ще помогнете на децата, като редовно им давате възможност да говорят за чувствата си и като ги успокоявате, че тези чувства са нещо естествено, че те не са причина за развода и че и двамата родители все още ги обичат. Често самите родители изпитват твърде силна емоционална болка, за да са в състояние да успокояват децата си. В такъв случай би трябвало да потърсят консултант, с който децата да могат да се срещат редовно.
Реакциите на родителите. Майките, които получават родителски права над децата, през първите 1 — 2 години след развода обикновено срещат много трудности. Децата са по-напрегнати, по-капризни и непрекъснато се оплакват. Те просто стават по-непривлекателни. Чувства се отсъствието на бащата, който участва при вземане на решения, изглаждане на спорове и поделяне на отговорността. Майката обикновено е изморена, защото работи и се грижи за къщата и за децата. Липсва й компанията на възрастни хора, включително и приятелството и вниманието на мъжете. И най-страшното, както повечето майки споделят, е опасението, че няма да са в състояние да изкарат прехраната на семейството. (Майката би трябвало да си осигури подходяща издръжка в договора за раздялата или развода, макар и да няма гаранция, че тази издръжка ще се получава и, ако се получава, че ще идва навреме.) Много жени казват, че накрая се чувстват силно удовлетворени и добре възнаградени, защото са доказали на себе си, че могат да издържат и да се справят със семейството си без чужда помощ — това им дава чувството за компетентност и самоувереност, което никога преди не са имали.
Едно решение, което за някои разведени жени се оказва практично и разумно за намаляване на разходите, поделяне на грижите за домакинството и децата и за намиране на компания, е да се наеме къща или апартамент с друга разведена жена. Разбира се, двете жени би трябвало да се познават добре, преди да се нанесат заедно в жилището. Няма причини и мъжете да не се възползват от тази възможност.
Бащите, които упражняват родителски права над децата, имат същите проблеми, както и майките.
Някои хора си представят, че разведените бащи, които не упражняват родителски права над децата, си живеят волно и си уреждат всякакви срещи, тъй като нямат никакви семейни задължения, освен да осигуряват издръжката на децата и от време на време да се срещат с тях. Проучванията показват, че в действителност повечето бащи са нещастни през по-голямата част от времето. Ако започнат случайна връзка, скоро разбират, че е неискрена и безсмислена. Страдат, защото не се иска мнението им за плановете, свързани с децата, липсва им компанията на децата. Нещо повече, измъчват се, защото децата не искат съвет или разрешение от тях, което е част от ролята на бащата. Срещите им с децата в края на седмицата често се превръщат в комбинация от посещения на заведения за бърза закуска и на кино, което може да задоволи нуждата на децата от развлечения, но не и потребността на бащите и на децата от истинско общуване. И бащата, и децата вероятно ще установят, че им е трудно да разговарят в тази нова ситуация.

БЛИЗНАЦИ

събота, ноември 27th, 2010

Помощ! Всички родители на близнаци са единодушни, че особено в началото работата е огромна, но възнагражденията са големи.
Вие се нуждаете от всякаква помощ, колкото може по-дълго време. Ако е възможно, наемете някой, даже и да затънете в дългове. Или помолете майка си или някоя друга роднина да дойде за 1 — 2 месеца. Когато в къщата не е имало място, родителите са преустройвали дори и гаража си в стая за помощничката, ако климатът е бил подходящ. По-добре е да имате помощ през част от деня, отколкото въобще да нямате — ученичка от гимназиалните класове след училище, жена за чистене или бавачка 1 — 2 пъти седмично. Поощрявайте съседите да ви помагат редовно при някои хранения. Удивително голяма помощ може да ви окаже дори и тригодишната сестричка или братче на близнаците.
Сега е време родителите да показват повече от всякога загриженост и щедрост един към друг. Възможно е да си разпределят по график безкрайната работа. Могат да проявяват един към друг още по-голяма видима обич, от която родителите се нуждаят, когато се наложи да полагат необичайно много нежни грижи за децата си.
Бащата би могъл, в зависимост от службата си, да скъси за няколко месеца работния си ден. Възможно е да си вземе отпуск, когато изпишат близнаците от болницата. Престоят там понякога е по-дълъг, защото близнаците често се раждат преждевременно.
Дори ако бащата трябва да продължи да работи на осемчасов работен ден, той може да извърши чудеса в интервала от време след прибирането си от работа до напускането на дома на следващата сутрин. Неотдавна наблюдавах как бащата на пет близнака и на две по-големи деца се залавяше здраво за работа, веднага след като се прибираше вкъщи — даваше твърдата храна и шишета на бебетата, къпеше ги и ги подсушаваше, приготвяше вечеря за семейството, миеше съдовете и отделяше време и на по-големите момчета. В почивните дни пазаруваше, чистеше къщата и переше.
Пране. Да се ползва служба за даване на пелени под наем е много по-евтино, отколкото да се купуват пелени за еднократна употреба, които са удобни, но много скъпи. Сега е времето, ако въобще е възможно, да си купите автоматична пералня и сушилня. Те спестяват часове и дори и в дъждовно време ще имате чисти чаршафи, подложки, ризки, нощнички.
Прането на бебешкото бельо може да става всекидневно или през ден, както е по-удобно на родителите. Чаршафите и подложките се сменят по-рядко, ако се постави допълнително малък, непромокаем чаршаф под седалището на бебето.
Ползването на обществена пералня изцяло или частично за останалите членове от семейството също е важно за пестене на време и енергия.
Можете да намалите броя на пелените за пране, като подсушавате бебето само веднъж — преди или след всяко хранене.
Пестене на време и усилия. Родителите на близнаци трябва да опростят домакинската работа. Могат да огледат къщата и да приберат всички ненужни вещи и мебели, които удължават времето за чистене. Нещо повече, необходимо е да чистят два пъти по-рядко отпреди. Могат да подберат за семейството дрехи, които не се цапат бързо, лесно се перат и не се нуждаят от гладене. Приготвянето на яденето би следвало да отнема минимум време и внимание, съдовете да се оставят да киснат, за да се мият по-лесно, и да съхнат, без да се бършат.
Подходящи принадлежности. Би било изключително полезно, ако набавите подходящи за отглеждане на близнаци принадлежности. Много родители намират, че единичното креватче, преградено в средата от самите тях, е много практично за първите няколко месеца, докато близнаците станат по-големи и подвижни. Ако креватчето е на пружини и може да се повдига, се пестят сили — не е нужно родителите да се навеждат и е възможно да се използва като маса за повиване и обличане. Люлката на колелца, с която неспокойното бебе може да се извади от стаята, е удобно защото по този начин другото бебе няма да се събуди. Ако къщата е на два етажа, голямо улеснение е да има и долу креватчета и шкафчета за дрехите за през деня, за да се избегне непрекъснатото качване и слизане по стълбите. Голяма част от принадлежностите могат да бъдат взети назаем или купени на старо.
За някои жилища е подходяща масичката за сервиране на колелца върху която да се слагат пелените, дрешките, чаршафите и пр., защото лесно ще се мести от креватче на креватче и от стая в стая.
Двойната бебешка количка е прекалено широка за повечето врати, а и две бебета, които спят толкова близо едно до друго, след няколко месеца вероятно ще започнат да си пречат. От друга страна, двойната спортна количка може да се окаже удобна за дълго време. Количка, в която бебетата са с гръб едно към друго, много по-лесно влиза през вратата. Пластмасовото столче с наклонена облегалка, в което бебето може да бъде закрепено с каишка, е особено необходимо. Практично е да се използват и две легла за кола, но не забравяйте, че те са различни от столчетата за автомобил. Всяко бебе трябва да има отделно столче за автомобил, отговарящо на държавните стандарти. Най-добре е да купите столчета, които могат да се приспособяват и за по-големи бебета, за да не трябва да ги сменяте, когато бебето вече тежи 9 кг.
Къпането би могло да се облекчи значително, ако редовно се полагат грижи за хигиената на бебетата. Лицето се поддържа чисто, като се избърсва с влажна кесия. Седалището може да се мие всеки ден, като сапунът се отмива 2 пъти с изплакната кесия. Ако кожата на детето е в добро състояние, то се къпе през ден, 2 пъти, а дори и веднъж седмично. Цялостната баня може да става с кесия върху непромокаем чаршаф, ако така ви е по-удобно. Трудно е да се изкъпят две бебета достатъчно бързо, за да се избегне плачът на едното от тях или и на двете. Има няколко решения: помощникът ви да храни бебето, което е изкъпано първо, къпането да става, когато и двамата родители са вкъщи, двете бебета да се къпят в различни дни или в различни часове. Ако ги къпете във вана или в умивалник и ако бебетата могат да чакат спокойно, пести се време, като се изкъпят едно след друго в една и съща вода. Всички необходими принадлежности за банята трябва да са ви подръка, преди да започнете къпането. Необходимо е дрешките, креватчето и шишетата също да бъдат готови предварително.
Кърменето е практично и възможно. Близнаците се кърмят няколко месеца, също толкова често, колкото и ако бебето е едно. (Това още веднъж доказва, че няма определени граници за количеството мляко, което майката може да отдели. Гърдите могат да задоволят нуждите на едно или на повече бебета, ако майката спазва необходимите правила и има положително отношение към кърменето.) Ако бебетата са твърде малки, за да сучат добре, или ако останат в болницата по-дълго от майката, млечната секреция лесно се регулира с помпа за изцеждане на кърмата. Когато свикнат да сучат, могат да бъдат кърмени едновременно. Майката трябва да седи на удобен стол с облегалки за ръцете, за да има добра опора. Има най-малко три възможни положения за кърмене. Ако майката се облегне назад или застане в полулегнало положение, ще държи близнаците във всяка ръка поотделно. Ако седи изправена, с възглавници от двете страни, бебетата ще лежат от всяка страна с крачета към гърба й, а тя ще държи с ръце главичките им на гърдите си. Възможно е бебетата да се кръстосат в скута й, като едното ще лежи почти изцяло върху другото, а главичките им ще бъдат от двете й страни. В този случай бебето, което е отдолу, не протестира.
Приготвянето и съхранението на хуманизираното мляко за две бебета е тежка работа. При раждането близнаците обикновено са дребни и се нуждаят от хранене през 3 часа, което изисква приготвяне на 16 шишета в денонощието. Да предположим, че няма да стерилизирате. Ако мястото в хладилника не е достатъчно, млякото може да се държи в два еднолитрови буркана. В този случай при всяко хранене необходимото количество се сипва в 2 шишета. Използването на мляко на прах пести пари.
Режим на хранене. Повечето родители на близнаци намират, че е най-удобно да ги хранят според случая. Те изчакват първото бебе да се събуди, нахранват го, а после събуждат другото. Или когато едното е готово за хранене, събуждат и другото, за да могат да ги нахранят едновременно.
Как да се дават шишетата с мляко? Как може един родител да нахрани с шише две бебета по едно и също време? Някои родители приучват едното бебе, ако е отзивчиво, да се събужда половин час след другото. Най-често бебетата обаче се събуждат по едно и също време и няма нищо по-изнервящо от това, да храниш едното, докато другото пищи. През първите седмици едно от решенията на проблема е да се сложат близнаците на дивана или на леглото, от двете страни на родителя, да кажем на майката, като крачетата им са към гърба й — така тя ще може да дава двете шишета едновременно. Друг метод е да се използва стойка за едното шише, а майката да държи другото, като редува бебетата при всяко хранене.
Някои родители обаче намират, че да се употребява стойка за шише (или да се подпира шишето със сгъната пелена), не е много практично, поне през първите седмици. Бебето или изпуска биберона и плаче, или се дави. Тогава родителят трябва бързо да пусне бебето, което храни, и то започва да плаче, докато помага на другото. По-удобно е да се използват стойки или да се подпират и двете шишетата, като бебетата се поставят на столчетата им. Родителят стои наблизо или между тях, като двете му ръце са свободни, за да може да окаже нужната помощ. Както родителите правилно посочват, със стойките пестят достатъчно време, за да могат да държат на ръце близнаците в по-спокойните моменти.
Ако се окаже, че сте се объркали с кой близнак какво сте направили, известно време можете да си записвате храненето, къпането и т. н. Подходящи за тази цел са тетрадката, черната дъска или картоненият часовник за всяко креватче, макар че не е задължително да отбелязвате всичко. Ако сте пропуснали да изкъпете едното бебе или сте го изкъпали 2 пъти, това не би било вредно за него, а то ще ви каже дали сте пропуснали хранене или няма да иска да яде, ако се опитате да го нахраните повторно.
Много близнаци, както и другите бебета, се оригват сами, ако след хранене се поставят по корем. Помнете също така, че някои бебета не се чувстват добре, докато не изкарат погълнатия въздух, а за други като че ли е без значение и е безсмислено да правите усилия да накарате бебето да се оригне.
Твърди храни. Те също така трябва да се дават правилно. Когато въвеждат нова храна, много родители хранят едното бебе с лъжичка, докато другото суче от шишето, а после на първото дават шишето, а второто хранят с лъжичка. Можете да спестите време, като групирате твърдите храни, така че да ги давате при две хранения, вместо при три. Когато близнаците свикнат с тях, те могат да бъдат подпирани на столчетата, в ъглите на кошчето, креватчето или креслото и да бъдат хранени едновременно. Преди бебетата да са свикнали да седят, много подходяща е масичката за хранене на близнаци, чиито столчета са с променлив наклон на облегалката. Родителите ги намират изключително удобни.
Пести се много време, ако близнаците се хранят едновременно с една И съща лъжичка. Докато едното гълта, майката гребва с лъжичката и я поднася на другото. Може да ви се струва нехигиенично или не особено изискано да се използва една купичка и една лъжичка, но така е много по-практично.
За близнаците е особено важно отрано да свикнат с храна, която може да се взема с пръсти (корички хляб, бисквити от пълнозърнесто брашно, сварени и нарязани на кубчета зеленчуци, парченца месо), за да можете да разчитате на нея. Разумно е също така към дванайсетмесечна възраст да ги насърчавате да се хранят сами с лъжичка.
Кошарката е особено ценна при близнаците (невъзможно е едновременно да се наблюдават две пълзящи бебета) и за щастие те се чувстват добре в нея за по-продължително време и до по-голяма възраст, отколкото другите бебета, защото си правят компания. (Тя може дори да се използва при пътуване като двойно креватче.) Близнаците би трябвало да се слагат в кошарката през периодите за игра към втория — третия месец, докато още не са свикнали със свободата. Тежките или остри играчки би следвало да се избягват, защото близнаците се удрят едно друго, без да осъзнават, че боли. Ако по-късно започнат да се отегчават заедно в кошарката, можете да ги поставяте едно след друго в люлеещо се столче. Това редуване е интересно дори и за детето, което е в кошарката.
След едногодишна възраст е много удобно близнаците да играят в отделна стая с преграда на вратата. Стаята може да бъде обзаведена така, че децата да няма какво да чупят и с какво да се нараняват (близнаците са изобретателни, задружни и със светкавична бързина правят бели). Те с радост ще играят в нея много по-дълго, отколкото детето, което е само.
Дрехи и играчки: еднакви или не? Някои родители казват, че е трудно, дори невъзможно, да обличат близнаците различно, тъй като често в магазина има, да речем, само един вид костюмче за игра, което им харесва по отношение на модела, материята и цената. Те твърдят, че близнаците обикновено настояват да носят по едно и също време еднакви дрехи. Други родители заявяват обратното, например че понякога е невъзможно да се купят две еднакви роклички. Ето защо близнаците са принудени да се обличат различно. Има и родители, които са на мнение, че тъй като близнаците предимно износват дрехи на по-големи деца, от самото начало трябва да се обличат различно и да им е приятно да имат различни дрехи.
Родителите споделят, че от самото начало се е налагало да купуват еднакви играчки, защото в противен случай близнаците са си завиждали и са били нещастни. Други казват, че обикновено купуват различни играчки (с изключение на особено ценни за децата вещи, като велосипеди и кукли) и че от ранна възраст близнаците свикват с удоволствие да сити поделят.
Според мен всичко зависи от отношението на родителите. Ако приемат за дадено, че през по-голямата част от времето близнаците трябва да носят различни дрехи и да си поделят някои играчки, било то п необходимост или по принцип, близнаците общо взето приемат това. Ако обаче насърчават децата да очакват еднакви дрехи и играчки и особено ако отстъпват всеки път, когато близнаците настояват, с времето децата все повече ще се налагат. Разбира се, същият принцип е валиден и за другите деца: ако родителите са твърди, децата приемат, ако се колебаят — децата спорят.
Близнаците по-добре осъзнават своята индивидуалност по, отношение на дрехите и развиват собствен вкус, ако всяко дете има отделно чекмедже и място в шкафчето и ако еднаквите дрехи носят имената им или отличителни знаци. Еднаквите дрехи с различни цветове имат предимство, защото децата се чувстват и близнаци, и отделни личности.
912. Индивидуалност. Накрая стигаме до философския въпрос, до каква степен да подчертаваме еднаквостта на близнаците и да насърчаваме тяхната индивидуалност, особено ако става дума за еднояйчни близнаци. Всички са очаровани от близнаците, вдигат голям шум около тях, приятно им е, че си приличат и се обличат еднакво, и задават на родителите глупави въпроси („Кой е по-умен?“, „Кого обичате повече?“). На родителите им е трудно да не се съобразяват с интереса и очакванията на околните. И защо не? По този начин обаче близнаците може да останат с убеждението, че еднаквият им външен вид е единственият източник на тяхната привлекателност. На тригодишна възраст това често се харесва на децата. Но ако в крайна сметка на 30 години близнаците все още се опитват да привличат внимание, като се обличат еднакво, и са толкова зависими един от друг, че нито един от тях не може да се влюби или да създаде семейство, както обикновено става, резултатът въобще не е привлекателен, а тъжен.
От казаното дотук не следва, че родителите трябва да се страхуват да обличат близнаците в еднакви дрехи или да се срамуват да се радват на вниманието, което хората оказват на децата им. Еднаквата им външност е приятна както за близнаците, така и за родителите им.
Всъщност у близнаците се изгражда особено силен характер — те отрано се освобождават от зависимостта от родителите, развиват необикновена способност да участват в игрите с други деца, стават предани и великодушни един към друг.
Но за да не се подчертава прекалено силно фактът, че са близнаци, особено при тези, които са еднояйчни или си приличат много, разумно е родителите да не ги кръщават със сходни имена (достатъчно трудно е да се назове,правилно близнакът, дори когато имената са различни) и когато говорят за тях да използват имената им, а не просто да казват „близнаците“. Би трябвало само от време на време да ги обличат еднакво, от ранна възраст да ги събират редовно с други деца, преди да са свикнали изключително един с друг, да им разрешават, ако им е приятно, да се сприятеляват поотделно с други деца. Не би било зле, ако насърчават съседите да се чувстват свободни понякога да канят само единия на игра или на тържество (през това време другият близнак ще има възможност да се радва изцяло на вниманието на родителите си).
В отделни случаи в училище единият близнак става толкова зависим от другия, че е по-добре да бъдат разделени в различни класове. Изглежда обаче глупаво и жестоко, когато не е необходимо, близнаците да се разделят произволно.
Не се притеснявайте от фаворизиране. Още един съвет. Някои съвестни родители отрано започват твърде много да се тревожат, че обръщат повече внимание на едното бебе или че му сервират първо — например защото е по-дребно или по-отзивчиво. Подобна строга безпристрастност е излишна — всъщност тя води до прекалено механично, пресилено внимание. Всяко дете има нужда от естествена обич заради приятните си качества и иска да я получава. Ако знае, че в сърцата на родителите му за него има по.едно малко ъгълче, то е доволно и не се притеснява от обичта, която получават братчето или сестричката му. Детето обаче усеща фалша на пресиленото внимание. Напълно еднаквото отношение на родителите към близнаците ще накара всяко от децата да се замисли за правата си и ще го принуди да спори за тях, подобно на адвокат. Избягвайте фрази, като: „Мама най-напред облича ризката на А., а после гащичките най-напред на Б.“ или „Днес е ред на А. да седне до татко“.
Езикът на близнаците. Близнаците често създават помежду си свой собствен език — погледи, промърморване, думи, които звучат като чужди и това може да доведе до забавяне в усвояването на езика на семейството, а дори и да предизвика временно изоставане в училище. На някои родители им се е налагало да отказват да изпълняват желания на близнаците, ако те не се изразяват с нормални думи.